Сърджънт

СЪРДЖЪНТ
Описание
Предназначение ракета земя-земя
Производство 1953 – 1962
Националност САЩ
Оператори USArmy
Бундесвер
Производител JPL
Технически данни
Височина 10,52 м.
Диаметър 0,79 м.
Маса 4530 кг.
Двигател Thiokol
Тяга 200 kN
Гориво твърдо
Тактически данни
Обсег 140 км.
Бойна глава ядрена
Мощност 200 kT

Сърджънт (на английски: MGM-29 Sergeant; на български: Сержант) е американска твърдогоривна едностепенна ракета земя-земя. Използвана е като тактическа ракета с малък радиус на действие и като носител на ядрено оръжие. В началото на 60-те години на 20 век НАСА превръща Сърджънт в ускорителен блок за ракетата-носител Юнона-1.

Предназначение

[редактиране | редактиране на кода]

MGM-29 Сърджънт е едностепенна ракета на твърдо гориво, клас земя-земя. Разработена е от Лаборатория за реактивно движение (на английски: Jet Propulsion Laboratory, съкр. JPL), Пасадена, Калифорния. Използва се от армията на САЩ от 1962 г. Предназначена е да замени тактическата ракета MGM-5 Corporal. Носи ядрена бойна глава W52 или конвенционална със силно експлозивни бризантни взривни вещества. От 1963 г. е разположена в Европа. В армията на Съединените американски щати е изведена от въоръжение през 1977 г. Ракетата избягва недостатъците на течногоривния двигател на MGM-5 Corporal, но все още изисква сериозна поддръжка и продължителна предстартова подготовка. Високата точност на Сърджънт гарантира на ракетата оперативен живот от петнадесет години – повече от добро постижение за подобен клас оръжие.

В НАСА

[редактиране | редактиране на кода]

В края на 50-те и началото на 60-те години НАСА използва Сърджънт като ускорителен блок за някои от своите ракети-носители: втора степен за Скаут, втора и трета степен за Юпитер-С, четвърта – за Юнона-1. Твърдогоривния двигател разработен от Thiokol е използван (с някои подобрения) в ускорителен блок Кастор.

Оператори

[редактиране | редактиране на кода]

САЩ

[редактиране | редактиране на кода]

USArmy

  • 2-ри батальон на 30-и полеви артилерийски полк, базиран във Виченца, Италия от 1963 до 1975 г.
  • 3-ти батальон на 38-и полеви артилерийски полк, базиран във Форт Сил, САЩ от 1962 г.
  • 1-ви батальон на 68-и полеви артилерийски полк, базиран в Германия от 1964 до 1970 г.
  • 5-и батальон на 73-ти полеви артилерийски полк, базиран в Германия от 1963 до 1975 г.
  • 5-и батальон на 77-и полеви артилерийски полк, базиран в Германия от 1963 до 1975 г.
  • 3-ти батальон на 80-и полеви артилерийски полк, базиран в Германия от 1964 до 1970 г.
  • 3-ти батальон на 81-ви полеви артилерийски полк, базиран в Южна Корея от 1963 г.

Германия

[редактиране | редактиране на кода]

Бундесвер

  • 150-и ракетен артилерийски батальон, от 1964 до 1976 г.
  • 250-и ракетен артилерийски батальон, от 1964 до 1976 г.
  • 350-и ракетен артилерийски батальон, от 1964 до 1976 г.
  • 650-и ракетен артилерийски батальон, от 1965 до 1976 г.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  • „Sergeant electrodynamics“. Flight: 643 – 644. 23 април 1964.
  • „Thiokol“. Box Elder County, Utah.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]