Сътворението на Адам | |
Художник | Микеланджело |
---|---|
Година | 1512 г. |
Техника | стенопис |
Размери | 280 × 570 cm |
Изложена | Сикстинска капела, Ватикана |
Сътворението на Адам в Общомедия |
Сътворението на Адам (на италиански: La creazione di Adamo) е стенопис, рисуван в периода 1508 – 1512 г., на италианския художник Микеланджело, който е част от тавана на Сикстинската капела. Микеланджело пресъздава библейския разказ за сътворението от Книга Битие, в който Бог вдъхва живот на Адам, първия човек. Стенописът е част от сложна иконографска схема и е хронологично четвъртият от поредицата, изобразяваща сцени от Битие.
Образът на почти докосващите се ръце на Бог и Адам се превръща в икона на човечеството. Изображението е възпроизвеждано в безброй имитации и пародии.[1][2] Сътворението на Адам на Микеланджело е една от най-възпроизвежданите религиозни картини на всички времена.[3]
През 1505 г. Микеланджело е поканен в Рим от новоизбрания папа Юлий II. На Микеланджело му е поръчано да построи гробница на папата, която трябва да включва четиридесет статуи и да бъде завършена 5 години по-късно.
Под покровителството на папата Микеланджело прави прекъсвания върху работата си по гробницата, за да изпълнява и други задачи, които му се поставят. Въпреки че Микеланджело работи в продължение на 40 години над гробницата, тя не му носи необходимото удовлетворение.[4] Гробницата се намира в църквата Сан Пиетро ин Винколи в Рим и е известна с фигурата на Мойсей, завършена през 1516 г.[4] Другите статуи, предназначени за гробницата, Непокорният роб и Умиращият роб, намират се в Лувъра.[4] През същия период Микеланджело рисува тавана на Сикстинската капела, която му отнема 4 години до завършването.[4]
Първоначално на Микеланджело е поръчано да нарисува дванадесетте апостоли на триъгълните висящи тела, които да поддържат тавана.[5] Микеланджело убедил папата да му даде свобода и предложил друга и по-сложна схема, представяща Сътворението на света, Грехопадението, Обещанието за спасение и Родословието на Христос. Работата е част от по-голяма схема на декорация в рамките на параклиса, която представлява голяма част от учението на католическата църква.[5]
Композицията се простира на над 500 квадратни метра таванска площ[6] и съдържа над 300 фигури.[5] В центъра му са девет епизода от Книгата на Битие, разделени на три групи: Божието Сътворение на Земята; Божието творение на човечеството и Грехопадението; и накрая, човечеството, представено от Ной и неговото семейство. На пандантивите, приддържащи тавана, са нарисувани дванадесет мъже и жени, които предричат идването на Исус, седем пророци на Израил и пет сибили, прорицетелки от класическия свят.[5] Сред най-известните изображения от тавана са Сътворението на Адам, Адам и Ева в Райската градина, Всемирният потоп, Пророкът Йеремия и Сибила от Куме.
Бог е изобразен като възрастен белобрад мъж, увит във въртящ се плащ, докато Адам, в долния ляв ъгъл, е напълно гол. Божията дясна ръка е протегната, за да придаде искрата на живота от собствения си пръст на този на Адам, чиято лява ръка се простира в поза, отразяващо Божието, напомняне, че човекът е създаден по образ и подобие на Бога.[7] Друг важен момент е, че пръстът на Адам и Божият пръст не се докосват. Създава се впечатлението, че Бог, който дава живот, достига до Адам, който трябва да го приеме; те не са на „едно и също ниво“, както биха били двама хора, които се ръкуват, например.
Съществуват множество хипотези за идентичността и значението на дванадесетте фигури около Бога. Според една интерпретация, предложена за пръв път от английския критик Уолтър Патер (1839 – 1894) и сега е широко приета, лицето, защитено от Божията лява ръка, представлява Ева, поради женствения външен вид на фигурата и погледа, който отправя към Адам,[8][9] а другите единадесет фигури символично представят душите на нероденото потомство на Адам и Ева, цялата човешка раса.[8][9] Това тълкуване е спорно, главно поради факта, че католическата църква разглежда учението за съществуването на душите преди зачеването като еретично.[8][9] Следователно фигурата зад Бога също е била предложена да бъде Дева Мария, София (олицетворение на мъдростта, споменато в Книгата на мъдростта), персонифицираната човешка душа, или „ангел на мъжкото изграждане“.[8][9]
Сътворението на Адам като цяло се смята, че изобразява откъса „И Бог създаде човека по Своя образ.“[10] Вдъхновението на Микеланджело към темата може би е от средновековния химн, „Veni Creator Spiritus“, който казва „пръста на бащинската дясна ръка“ (digitus paternae dexterae) да даде вярното слово.[11]
Главният източник на вдъхновение на Микеланджело за своя Адам в Сътворението на Адам може да е изображение, показващо голия Октавиан Август, яздещ козирог.[12] Същото изображение сега се намира в замъка Алник, Нортъмбърланд.[13]
Изложени са няколко хипотези за значението на Сътворението на Адам за изключителните пропорции на голото човешко тяло, като много от тях се базират на добре документирания опит на Микеланджело в човешката анатомия като отправна точка.
През 1990 г. в Андерсън, Индиана, САЩ, лекарят Франк Мешбергер отбелязва в списанието на Американската медицинска асоциация, че фоновите фигури и форми, изобразени зад фигурата на Бог, изграждат анатомично точна картина на човешкия мозък.[14] При внимателно разглеждане, границите в картината корелират с главните сулци на главния мозък във вътрешната и външната повърхност на мозъка, мозъчния ствол, предния лоб, базиларната артерия, хипофизната жлеза и зрителната хиазма.[14][15]
Като алтернатива се забелязва, че червената плащ около Бога има формата на човешка матка (един историк на изкуството я нарича „маточна мантия“[16]) и шалът, висящ, оцветен в зелено, може да се интерпретира като отрязана пъпна връв.[17] Група италиански изследователи публикува статия в Mayo Clinic Proceedings, според която изображенията на плаща и следродовата матка имат прилика.[18] Според Енрико Брускини (2004), "Това е интересна хипотеза, която представя Сцена на Сътворението като идеализирано представяне на физическото раждане на човека („Творението“). Обяснението е, че пъпът на Адам е озадачаващ, тъй като той е създаден, а не е роден от жена.[19]