Съцвѐтието представлява група от цветове с обща дръжка имаща определен тип структура и начин на нарастване. Повечето цветни растения образуват съцветия, но някои цветовете са разположени поединично върху собствени дръжки – лале, мак, кокиче, минзухар и др.[1] Разнообразието на съцветията е изключително голямо и няма общоприета цялостна класификация на съцветията.[1]
Съцветията традиционно се разделят на определени (цимозни) и неопределени (рацемозни) според начина на нарастване на съцветието.[2]
При цимозните съцветия растежът е симподиален – първоначално клонката завършва с един цвят, а после от нея странично израстват една (монохазий), две (дихазий) или повече (плейохазий) нови клонки също завършващи с цвят.[2] От новите клонки също се развиват странични разклонения и така процесът може да продължава.
Когато разклоненията на монохазия излизат от една и съща страна, той се нарича едностранен или скорпионовиден монохазий (при незабравката), а когато излизат от срещуположни страни редувайки се, се нарича двустранен или спираловиден монохазий.[2]
При рацемозните (от лат.: racemus – „грозд“) съцветия нарастването е моноподиално – главната ос не завършва с цвят, а продължава да расте неопределено и от нея непрекъснато израстват нови разклонения завършващи или с цветове (прости рацемозни съцветия) или образуващи собствени разклонения (сложни рацемозни съцветия).[2] Сложните съцветия могат да се разглеждат като прости, цветовете на които са заменени със съцветия. Основният вид рацемозно съцветие е гроздът. Останалите видове могат да се разглеждат като видоизменени гроздове.
Видове прости рацемозни съцветия:
Съществуват и сложни съцветия съставени от различни комбинации от изброените по-горе прости съцветия. Те могат да бъдат еднородни (сложен клас, сложен сенник и др.), разнородни (метлица от класчета, плейохазий от дихазии) и смесени раземозно-цимозни (дихазий от гроздове, плейохазий от кошнички).[3]