Съюз за народно движение

Съюз за народно движение Union pour un mouvement populaire
Ръководител(и)	Бернар Акойе
Основана	17 ноември 2002
Разформирована	30 май 2015 г.
Предшествана от	Сбор за Републиката
Седалище	Париж, Франция
Членове	143 000 души (2014)
Член на	Центристки демократичен интернационал Международен демократичен съюз Европейска народна партия
Идеология	Голизъм Консерватизъм Либерален консерватизъм Християндемокрация
Полит. позиция	десен център
Група в ЕП	Европейска народна партия
Национално събрание	194 / 577
Сенат	125 / 343
Европейски парламент	20 / 74
Регионални съвети	331 / 1880
Сайт	www.lemouvementpopulaire.fr
Съюз за народно движение в Общомедия

Съюз за народно движение (СНД, на френски: Union pour un mouvement populaire, UMP, преди това със същата абревиатура на френски – Съюз за президентско мнозинство, на френски: Union pour la majorité présidentielle) е бивша дясноцентристка и консервативна политическа партия във Франция. През май 2015 се преструктурира в „Републиканците“ (Les Republicains).

История

Възникнала през 2002 по време на френските президентски избори в подкрепа на Жак Ширак, СНД е продължение на голисткия Сбор за Републиката (Réunion pour la République, RPR). До президентските избори от май 2007 председател на партията е Никола Саркози, който напуска поста след избирането му за президент. През ноември 2014 година за председател на Съюза за народно движение отново е избран бившият президент Никола Саркози, който оглавява партията (наричаща се след 30 май 2015 „Републиканците“) до 23 август 2016 г.

Програма

• В областта на европейската политика Саркози предлага приемане на опростен вариант на европейската конституция след провала на референдумите за европейска конституция.
• В новото правителство на Франсоа Фийон е обособено Министерство на националната идентичност, по образец на английския Home office, с което се цели промяна на имиграционната политика от immigration subie (търпяна имиграция) на immigration choisie (избрана имиграция).
• Увеличаване на университетската автономия – възможност университетите сами да определят състава на административните съвети, увеличаване на властта на президентите на университети. Мярката е съчетана с увеличаване на държавното финансиране на университетите с 5 млрд. евро.^[1]
• Право на работа над регламентираните от френското законодателно право 35 ч. в седмицата, освобождаване от данъци на изработеното (елемент, превърнал се ключов в предизборната надпревара във Франция, изявен с изказването на Саркози Travailler plus, pour gagner plus – „Работете повече, за да печелите повече“)^[2]

• Въвеждане на таван на вноските за жилищни кредити.
• Твърди мерки към непълолетните нарушители на закона, почти равни с тези на пълнолетните престъпници.
• Стимулиране на развитието на регионите.

На 14 януари 2007 г. партията избира с 98% от гласовете Саркози за кандидат на президентските избори, насрочени за април-май 2007. В подкрепа на Саркози в публичното пространство се изказват Ален Жюпе (премиер-министър на Франция от 1995 до 1997) и Мишел Алио-Мари (по това време министър на отбраната). Още един бивш министър-председател – Жан-Пиер Рафарен – го подкрепя еднозначно. Мнозинството от министрите в правителството на Доминик дьо Вилпен също застава на негова страна: Ксавие Бертран – министър на здравеопазването, Тиери Бретон – министър на икономиката и финансите, Жан-Франсоа Копе – министър на бюджета, Филип Дуст-Блази – министър на външните работи. На изборите за държавен глава Саркози се налага на втория тур над кандидатката на социалистите Сеголен Роаял.

СНД се представя убедително на още 2 вота през 2007 – местните и парламентарните избори. При парламентарния вот на първия тур СНД и съюзниците му печелят 109 депутатски места, а основният му противник – Социалистическата партия – само 1^[3]. Според окончателните резултати от втория тур СНД разполага с общо 313 депутатски места в 577-членния парламент^[4].

След поражението на президента Никола Саркози на президентските избори през 2012 година, на 17 юни СНД очаквано губи и парламентарните избори, като взема 194 от общо 577 места в Националното събрание и става втора политическа сила в страната.

Бележки

1. Autonomie et moyens financiers, clés de la réforme des universités, Le Monde, 01.06.07
2. UMP – site officiel
3. RTBF Belgique, архив на оригинала от 22 април 2007, https://web.archive.org/web/20070422110226/http://www.rtbf.be/info/impression/ARTICLE_100535, посетен на 22 април 2007 
4. RTBF Belgique, архив на оригинала от 27 октомври 2007, https://web.archive.org/web/20071027130248/http://rfi.bg/prog/today/show.shtml?type=show&program=today&news_NUM=734&indexa=no., посетен на 19 юни 2007