Тадеуш Мазовецки Tadeusz Mazowiecki | |
1-ви министър-председател на Полша | |
Мандат | 24 август 1989 – 4 януари 1991 |
---|---|
Президент | |
1989 | Войчех Ярузелски |
1990 – 1995 | Лех Валенса |
Предшественик | Чеслав Кищак |
Наследник | Ян Кшищоф Белецки |
Лична информация | |
Роден | |
Починал | 28 октомври 2013 г.
|
Гражданство | Полша |
Националност | поляк |
Религия | Католическа църква |
Съпруга | Кристина, Ева |
Деца | 3 |
Полит. партия | Независим профсъюз „Солидарност“ Демократическа уния |
Образование | Варшавски университет |
Професия | юрист |
Подпис | |
Тадеуш Мазовецки в Общомедия |
Тадѐуш Мазовѐцки (на полски: Tadeusz Mazowiecki) е полски политик и публицист. Последният премиер на Полската народна република и първият премиер на Третата полска република. Съосновател на Демократическата уния и Унията на свободата. Депутат в Сейма (1991 – 2001). Съветник на президента на Република Полша по въпросите на вътрешната и външната политика (2010 – 2013).
Роден е на 18 април 1927 г. в Плоцк, където преживява германската окупация по време на Втората световна война. Завършва средно образование в родния си град. Политическата си активност започва през 1947 г., когато се включва в Партията на труда. Записва право във Варшавския университет. През студентските си години развива активна обществена дейност, работи за католическото издателско сдружение „ПАКС“.
След 1956 г. участва в създаването на Клуба на католическата интелигенция, дълги години е председател на неговата варшавска дирекция. От 1958 г. е главен редактор на месечника „Венж“. Като редактор на изданието става депутат в Сейма през 1961 г. Членува в Депутатския кръг „Знак“. През 1968 г. се включва в инициатива в подкрепа на репресираните студенти. Губи депутатското си място през 1971 г.
Участва активно в гражданската опозиция след основаването на Комитета за защита на работниците. През май 1977 г. действа като говорител на представителите на Комитета, които провеждат гладна стачка в църквата „Св. Мартин“. През есента на същата година организира сесия за правата на човека.
През август 1980 г. е сред инициаторите на апела на полските интелектуалци в подкрепа на стачкуващите работници в Гданск. По молба на Лех Валенса учредява Експертна комисия към Стачния комитет. Участва в преговорите за регистрацията на „Солидарност“, става главен редактор на изданието на профсъюза.
На 13 декември 1981 г. е интерниран в Гданск, а след това е изпратен в лагер. Завръща се във Варшава през 1982 г. През 1987 г. напуска Полша, среща се със западни просъюзни деятели и политици, както и с папа Йоан Павел II. След завръщането си в страната през 1988 г. участва в стачните действия в Гданск, както и в заседанията на Кръглата маса.
След като Гражданският комитет на „Солидарност“ печели изборите през юни 1989 г. се кандидатира за премиер. Така става първият премиер на изток от Желязната завеса, който не е член на комунистическата партия. Правителството на Мазовецки поставя началото на демократичните реформи в Полша: реформира икономиката, възстановява незамисимата външна политика на страната, договаря западната граница с обединена Германия.
През 1990 г. Мазовецки основава партията Демократическа уния, а през 1995 – Уния на свободата. Като депутат в периода 1991 – 2001 г. участва в Конституционната комисия и Комисията за европейска интеграция.
През 1997 г. участва в изготвянето на Конституцията на Република Полша и пише нейния встъпителе преамбюл.
Тадеуш Мазовецки умира на 28 октомври 2013 г. във Варшава[1].
|