Тайската писменост е използваната писменост на тайския език и някои малцинствени езици на територията на Тайланд. По вид писмеността се класифицира като абугида.
Създаването на тайската писменост се приписва на тайски владетел от края на 13 век, като първият засвидетелстван надпис е от 1283 година.[1][2] Приликите с кхмерската писменост показват, че или тайската писменост е била изведена от кхмерската, или най-малкото силно повлияна от нея. Тъй като последната е дъщерна писменост на древноиндийското брахми, могат да бъдат открити много общи черти между тайската писменост и съвременните индийски писмености, като например деванагари. Тайската писменост добива окончателния си вид през 17 век.[3]
Тайската писменост спада към разновидността абугида, т.е. буквите обозначават съгласните звукове, а гласните се отбелязват чрез диакритики под, над или отстрани на буквата. Съвременната тайска абугида има 44 букви, които, ако нямат диакритики, се четат с последващ гласен звук а, ако се намират в края на думата, и о в другите случаи.[1] Често различни букви се произнасят по един и същи начин, като големият им брой се дължи на факта, че много от звуците, съществуващи в древноиндийските езици, и съответно брахми, не се появяват в тайската реч.[2]
Понеже тайският език е тонален, освен диакритики за гласните звукове има и такива, отбелязващи тона на сричката. Интересен е фактът, че при тайската писменост няма разграничител на думите, вместо това интервалът бележи края на изречение. Посоката на писане е като на български – от ляво надясно, с редовете от горе надолу.[1][2]
Буквите и пунктуационните знаци от тайската писменост са определени в уникод интервала от U+0E00 до U+0E7F.[4]
|