Талашманце

Талашманце Талашманце
— село —
Талашманце 42.1056, 22.1242
Страна	Северна Македония
Регион	Североизточен
Община	Кратово
Надм. височина	750 m
Население	150 души (2002)
Пощенски код	1360
Талашманце в Общомедия

Талашманце или Талашманци (на македонска литературна норма: Талашманце) е село в североизточната част на Северна Македония, община Кратово.

География

Селото e разположено na 10 км северозападно от общинския център Кратово.

История

Писмо от кратовското архиерейско наместничество до митрополит Синесий Скопски относно потурчилата се Цана Георгиева, която иска да се върне в православието, а властите не позволяват.

В XIX век Талашманце е малко изцяло българско село в Кратовска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Талишманци има 280 жители, всички българи християни.^[1]

В началото на XX век население на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Талашманци (Talachmantzi) има 232 българи екзархисти.^[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година четирима души от Талашманце са доброволци в Македоно-одринското опълчение.^[3] След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Личности

Дончо Ангелов.

Родени в Талашманце

• Димитър Пешев, доброволец в четата на Иван Атанасов – Инджето през Сръбско-българската война в 1885 година^[4]
• Дончо Ангелов (1884 – 1921), български революционер, деец на ВМОРО
• Кръстьо Корияшки (1875 – 1921), деец на ВМРО, загинал в сражение със сръбски части през април 1921 година^[5]
• Стефан Велков (1879 – 1945), български революционер от ВМОРО, четник на Дончо Ангелов^[6], екзекутиран в така нареченото Кумановско клане. ^[7]
• Яким Митров, български просветен деец

Бележки

1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 223.
2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 130-131. (на френски)
3. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 882.
4. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 47.
5. Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 705.
6. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.57
7. Църнушанов, Коста. Македонизмът и съпротивата на Македония срещу него. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 1992. с. 247.