Талисман (балет)

Талисман
Информация
КомпозиторРикардо Дриго
Талисман (балет) в Общомедия

Талисман (Le Talisman) е балет в 4 действия и 7 сцени, с хореография на Мариус Петипа и музика на Рикардо Дриго. Либретото е на Константин Тарновски и Мариус Петипа. Премиерата е на 6 февруари (25 януари стар стил) 1889 г. в Императорския Мариински театър в Санкт Петербург, Русия. Днес целият балет се изпълнява рядко, но па-дьо-дьото от него се танцува и до днес.

Роли и оригинален танцов състав

[редактиране | редактиране на кода]
Роля Санкт Петербург 1889 Санкт Петербург 1895 Санкт Петербург 1909
Нирити, дъщеря на Небесната царица Елена Корналба Пиерина Леняни Олга Преображенска
Нуредин, махараджа Павел Гердт Павел Гердт Николай Легат
Ваю, Бог на вятъра Енрико Чекети Александър Горски Вацлав Нижински
Амравати, царицата на небесата Анна Йохансон
Нал, синът на тъкача Алфред Бекефи
Нириля, годеницата на Нал Мария Петипа
Крал Акдар Павел Гердт

Постановки

[редактиране | редактиране на кода]
  • Постановка на Мариус Петипа с преработена музика от Дриго. Първо представление на 4 ноември (22 октомври стар стил) 1895 г. в Мариинския театър.
  • Постановка на Николай Легат (по оригиналната хореография на Петипа) за Имперския балет, с преработена и преоркестрирана музика на Дриго. Първо представление на 12 декември (29 ноември стар стил) 1909 г. в Мариинския театър.
  • Постановка на Луиджи Торнели за балета на Ла Скала, Милано, Италия, под заглавието Le Porte-bonheur. Първо представление на 18 юли 1908 г.
  • Постановка на Пол Чалмър и Илеана Читаристи за балета „Театро филармонико“ (известен още като балет „Арена“). Първо представяне на 14 март 1997 г. в Театър Верди ди Падова в Падуа, Италия. Основни танцьори - Карла Фрачи (като Нирити), Алесандро Молин (като Ваю, Богът на вятъра) и Стефан Фурниал (като Нуридин).

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  • Сюжетът се развива в древна Индия, което не представлява особен интерес за публиката. Първоначалният успех се дължи изключително на простата и очерователна музика на Дриго, което и кара Петипа да възкликне: "Трябваше оркестърът да свири на сцената, а танцьорите да играят в дупката [оркестрината]!".
  • Постановката на Петипа от 1895 г. е огромен успех и дори се оказва по-популярна сред петербургската публика от легендарната редакция на Лев Иванов на Лебедово езеро, чиято премиера е по-рано същата година.
  • Постановката на Николай Легат от 1909 г., за която Дриго почти напълно редактира музиката, също е много успешна. Премиерата е в чест на тринадесетата годишнина от сватбата на цар Николай II и императрица Александра Фьодоровна, които присъстват с цялото императорско семейство. Публиката включва и много членове на градската аристокрация. Редакцията на Легат остава в репертоара на царския балет чак до Октомврийската революция през 1917 г.
  • През 1997 г. хореографът Paul Chalmer поставя нова редакция за балет Арена във Верона, Италия, в често на 150-ата годишнина от рождението на Рикардо Дриго (родом отПадуа).

Па-дьо-дьо от Талисман

[редактиране | редактиране на кода]

През 1955 г. балетмайсторът на "Киров" Петър Гусев прави потпури от различни части от оригиналната постановка на Петипа и създава това, което днес е известно като Па-дьо-дьо от Талисман. Мъжката вариация е взета от партитурата на Цезар Пуни от Дъщерята на фараона, също по хореография от Петипа. Произведението на Гусев днес е в репертоара на много балетни трупи

.

Галерия

[редактиране | редактиране на кода]
  • Матилда Кшесинская като Нирити в постановката на Легат от 1909 г., Санкт Петербург, 1910 г.
    Матилда Кшесинская като Нирити в постановката на Легат от 1909 г., Санкт Петербург, 1910 г.
  • Вацлав Нижински като Ваю в постановката на Николай Легат, Санкт Петербург, 1910 г.
    Вацлав Нижински като Ваю в постановката на Николай Легат, Санкт Петербург, 1910 г.