Таор

Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Сърбия вижте Таор (община Валево).

---

Таор Таор
— село —
Поглед на дял от селото Таор
Таор 41.898056, 21.611389
Страна	Северна Македония
Регион	Скопски
Община	Зелениково
Географска област	Блатия
Надм. височина	309 m
Население	152 души (2002)
Пощенски код	1053
Таор в Общомедия

Таор или книжовно Тавор (на македонска литературна норма: Таор) е село в община Зелениково на Северна Македония.

География

Селото е разположено в областта Блатия на левия бряг на река Вардар срещу село Орешани, непосредствено преди началото на Таорската клисура на 20 километра югоизточно от столицата Скопие.

История

Градище

Църквата „Свети Илия“

Край Таор е разположен археологическият обект Градище.

В Османската империя

В XIX век Таор е село в Скопска каза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Таор (Тавор) е населявано от 110 жители българи християни.^[1] Според секретен доклад на българското консулство в Скопие всичките 12 къщи в селото през 1903 година под натиска на сръбската пропаганда в Македония признават Цариградската патриаршия.^[2] Според патриаршеския митрополит Фирмилиан в 1902 година в Тавор има 14 сръбски патриаршистки къщи.^[3] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Тавор има 96 българи екзархисти.^[4]

Поглед на дял от Таор с църквата „Свети Илия“.

В Северна Македония

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта от 1927 година Леонард Шулце Йена показва Таор (Taor) като село с неясен етнически състав.^[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 152 жители – 151 северномакедонци и 1 друг.^[6]

Личности

Родени в Таор

• Юстиниан I (483–565), византийски император - според стари изследвания, според нови източници Таврезиум е идентифициран край Ниш

Бележки

1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 207.
2. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 298.
3. Известие от скопския митрополит относно броя на къщите под негово ведомство, 1902 г., сканирано от Македонския държавен архив.
4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 116-117. (на френски)
5. Schultze Jena, Leonhard. Makedonien : Landschafts- und Kulturbilder. Jena, Verlag von Gustav Fischer, 1927. (на немски)
6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови Архив на оригинала от 2008-09-15 в Wayback Machine..