Татарска автономна съветска социалистическа република Автономная Татарская ССР | |
27 май 1920 – 30 август 1990 | |
Континент | |
---|---|
Столица | |
Площ | |
68 000 km² | |
Население | |
По оценка от 1989 г. | 3 637 809 души |
|
Татарската автономна съветска социалистическа република (ТАССР, на руски: Татарская Автономная Советская Социалистическая республика (ТАССР)) е част от Руската съветска федеративна социалистическа република. Създадена е на 27 май 1920 със столица Казан.
Територията ѝ е 68 000 km2 с население 3 568 000 души. Съотношението градско/селско население е съответно 2 359 000 към 1 009 000.[1] Автономната република е наградена с орден „Ленин“ (1934), орден „Октомврийска революция“ (1970) и орден „Дружба на народите“ (1972).[2]
Територията на ТАССР е част от Казанската, Симбирската и Уфинската губернии на Имперска Русия през Октомврийската революция от 1917 г.
Националният състав на републиката към 1979 е следният:[2]
|