Теза за османския упадък

Тезата за османския упадък (на турски: Osmanlı Gerileme Tezi) е отхвърлена от съвременната историография концепция за общия ход на историята на Османската империя,[1] която е доминираща в османистиката до 70-те години на XX век.

Според тезата за османския упадък, след „Златният век на Сюлейман Великолепни“, империята постепенно навлиза в период на всеобхватна стагнация и упадък, от който никога не успява да се възстанови, и който продължава до разпадането на Османската империя през 1923 г.[2][3] Тезата е господстваща през XX век в западноевропейската и турската историография, въпреки че през 1978 г. историците започват да се съмняват във фундаменталните допускания на тезата за упадъка.[4]

След публикуването на многобройни нови изследвания по история на Османската империя през 1980-те, 1990-те и 2000-те години, се достига до научен консенсус за отхвърлянето ѝ.[5][6][7]

Първи глашатаи на тезата за упадъка на османската държава са самите османски интелектуалци. Още през XVII век литературният жанр на насихатнаме или „Напътствия към принцовете“ залага тезата.[8] Литературно управлението на Сюлейман Великолепни се издига еталонно за своеобразен връх в литературния жанр и по този начин се създава една идеализирана представа за „последващия упадък“. Тази теза съвпада с оценките на Димитрие Кантемир в неговата „История образования и падения Оттоманской империи“ (на латински: Anatationes increraenta et decrementa Aulae Othomanicae), която е преведена на английски през 1734 г. и оттук намира радушен безкритичен повсеместен прием във всеобщата историография и османистика.[9] През XIX век тезата е споделена и от Йозеф фон Хамер[10], който знаейки османотурски намира нейното „препотвърждение“ от османските писатели на насихатнаме.

Последният стожер на тезата е Бърнард Луис, който никога не се отказва от тезата, че Османската империя е преживяла всеобхватен упадък, засягащ османското публично управление, общество и цивилизация през XVII век, който упадък съвпада с „общата криза“.

Тезата за упадъка на Османската империя е заменена от новата теза за трансформация на Османската империя (1550 – 1700), като османската историография разглежда Османската империя до първата половина на XVIII век, като държава която не се намира в упадък.[11]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Hathaway, Jane. The Arab Lands under Ottoman Rule, 1516 – 1800. Pearson Education Ltd., 2008. ISBN 978-0-582-41899-8. с. 7 – 8. Една от най-значимите промени, настъпили в османските изследвания след публикуването на „Египет и плодородния полумесец“ (1966 г.), е деконструкцията на така наречената „теза за упадъка на Османската империя“ – тоест идеята, че към края на XVI в., след управлението на султан Сюлейман I (1520 – 66), империята навлиза в продължителен упадък, от който никога не се възстановява истински, въпреки героичните опити за западни реформи през деветнадесети век. През последните около двадесет години, както е посочено в глава 4, историците на Османската империя са отхвърлили разказа за упадъка в полза на разказа за криза и адаптация
  2. ↑ Linda Darling, Revenue Raising and Legitimacy: Tax Collection and Finance Administration in the Ottoman Empire, 1560 – 1660 (Leiden: E.J. Brill, 1996)
  3. ↑ Günhan Börekçi, „Factions and Favorites at the Courts of Sultan Ahmed I (r. 1603 – 1617) and His Immediate Predecessors,“ PhD dissertation (The Ohio State University, 2010)
  4. ↑ Howard, Douglas A. „Genre and myth in the Ottoman advice for kings literature,“ in Aksan, Virginia H. and Daniel Goffman eds. The Early Modern Ottomans: Remapping the Empire (Cambridge University Press, 2007; 2009), p.143.
  5. ↑ Abou-El-Haj, Formation of the Modern State, pp. 3 – 4.
  6. ↑ Finkel, Caroline (1988). The Administration of Warfare: The Ottoman Military Campaigns in Hungary, 1593 – 1606. Vienna: VWGÖ. p. 143. ISBN 3-85369-708-9.
  7. ↑ Kunt, Metin (1995). „Introduction to Part I“. In Kunt, Metin; Christine Woodhead (eds.). Süleyman the Magnificent and His Age: the Ottoman Empire in the Early Modern World. London and New York: Longman. pp. 37 – 38. students of Ottoman history have learned better than to discuss a „decline“ which supposedly began during the reigns of Süleyman's „ineffectual“ successors and then continued for centuries.
  8. ↑ Howard, „Genre and Myth,“ pp. 137 – 139.
  9. ↑ Historians of the Ottoman Empire (Chicago University) // September 2008. Посетен на 27 септември 2023.
  10. ↑ Joseph von Hammer-Purgstall, Geschichte des Osmanisches Reiches, (на немски) 10 vols. (Budapest: Ca. H. Hartleben, 1827 – 35).
  11. ↑ Sajdi, Dana. Decline, its Discontents, and Ottoman Cultural History: By Way of Introduction // Ottoman Tulips, Ottoman Coffee: Leisure and Lifestyle in the Eighteenth Century. London, I.B. Taurus, 2007. с. 27.
     Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя“    
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Ottoman decline thesis в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​