Текущо оценяване
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
Текущото оценяване-(ТО), (на английски: Formative assessment) известно още с термина оценяване на възпитанието, се осъществява по време на процеса на провеждане на някакъв курс и се използва за подпомагане на обучението. В образованието, това оценяване може да бъде извършвано от преподавател или друг обучаем, които проверяват и докладват резултатите от работата на учащите като не е задължително да се поставя оценка. Целта на текущото оценяване е да засили ученето, а не да определя оценки. Текущото обучение се отбелязва не се оценява. Учениците определят своята собствена работа и са насърчавани да задават въпроси за оценката и за материалът, който отговаря на тази оценка.
Категории на Оценяването
[редактиране | редактиране на кода]Оценяването може да се класифицира по много различни начини. Най-важните категории са следните:
- текущо и крайно (финално);
- обективно и субективно;
- нормативно,
- външно-сравнително или вътрешно-сравнително;
- формално и неформално оценяване.
По отношение на времето на провеждане на оценяването – в края или по време на провеждане на курса – двата основни вида оценяване са текущо и крайно:
- финалното оценяване обикновено се извършва в края на курса на обучение;
- текущото оценяване (ТО) се извършва по време на процеса на провеждане на курса на обучение.
Аспекти на текущото оценяване(ТО)
[редактиране | редактиране на кода]Много от преподавателите съсредоточават работата си върху съставянето на системата за финално оценяване. Същевременно, обаче, те трябва да изготвят и система за ТО на обучаемите. ТО е необходимо, с цел извършването на системна проверка на знанията на обучаемите. То може да се осъществи както в рамките на учебните занятия, така и посредством задаване на домашна работа. Често срещана форма на ТО е диагностичното оценяване, което измерва настоящите знания и умения на обучаемия, с цел определяне на подходяща програма за обучение. Самооценяването е форма на диагностично оценяване, което включва оценяване от учащите на тяхната собствена дейност.
ТО е процес, който цели да подобри постиженията на учащите. Коуи (Cowie) и Бел (Bell) го дефинират като двустранен процес между преподавателя и обучаемия с цел подобряване резултатите, вниманието и отговорността към ученето. Блек (Black) и Уилям (Wiliam) разглеждат едно оценяване като текущо, тогава когато проверката на резултатите от учебните дейности всъщност се използва за приспособяване на процеса на преподаване към съответните нужди на обучаемите.
Елементи на текущото оценяване(ТО)
[редактиране | редактиране на кода]Ключовите елементи на ТО са:
- определяне от преподавателя и учащите на цели на обучението, идеи или резултати и критерии за реализирането им;
- разговори между обучаващия и обучаемите, които постепенно да се задълбочават;
- осигуряване на ефективно и навременно проверяване и докладване на резултатите, с оглед учащите да подобрят качеството на ученето си;
- активно участие на обучаемите в процеса на учене;
- преподавателите да отговарят на определени образователни нужди чрез промяна на методите за преподаване.
Интересни статии по темата
[редактиране | редактиране на кода]Същността, идеята и концепцията на ТО, причините и преимуществата.
Оценяване – по време и в края на даден курс и разликите между тях Архив на оригинала от 2009-03-12 в Wayback Machine..
