Теменосът (от древногр. τέμενος) е светилище, свещено пространство. Теменосът е оградена земя, пространствено отделена от ежедневна употреба, предназначена за почитането на дадено божество. В него са разположени структури, свързани с култовата и ритуалната дейност, като храм и олтар или природни обекти (например скали, камъни, вода), разграничаващи сакралното пространството.
Дума произхожда от старогръцкия глагол τέμνειν (témnein), който означава „режа“, „отделям“.
В тесен смисъл, теменосът е древногръцко светилище, построено на определено място с важно значение за култа към дадено божество. Най-често теменосът е пространствено отделен чрез каменна стена или ограда, наречена „перибол“[1] (терминът períbolos може да означва както двора на теменоса, така и стената, която го огражда). В някои случаи пространството е оградено от гранични камъни (hóroi). Теменосът може да е около свещено дърво или горичка, както и други природни елементи като пещери, скали или извори, които символизират и демаркират сакралността на пространството.
Практиката на разделяне на света на сакрални и профанни пространства се наблюдава във всички култури, както в праисторическите и древните, така и в съвременните общества. [2] В по-общ смисъл терминът „теменос“ може да означава и всяко сакрално пространство, отделено от секуларния свят на ежедневието, което осъществява и символизира прехода между видимо и невидимо, съзнавано и несъзнавано, духовно и земно, вътрешния и външния свят.[3]
Швейцарският психолог Карл Юнг (1875-1961) прави аналогия между теменоса и психотерапевтичната среда - офисът на терапевта е пространство, отделено от външния, ежедневен свят, което в този смисъл наподобява психологически или терапевтичен „теменос“.[3] [4]
Юнг концептуализира разглежда теменоса в контекста на психоанализата - като пространство, което помага на човека да постигне психическа цялост чрез интеграция на съзнавано и несъзнавано, да постигне ключовите за теорията на Юнг процеси на индивидуация и трансценденция.[5]