Темпото (на италиански: Tempo – време) е основен термин в музиката.[1] Обозначава относителната скорост, с която трябва да бъде изпълнено дадено музикално произведение.
Основно видовете темпо в музиката се делят на три – бавно, умерено и бързо. Обозначават се в арматурата на нотописа, обикновено с италиански термини, които не във всички случаи съответстват буквално на темпото и по-скоро искат да уточнят начина на интерпретация, отколкото да фиксират неговата скорост.
Основни бавни видове темпо са Grave (тежко), Largo (широко), Lento и Адажио (бавно).
Умерени са Andante (ходом), Moderato (умерено), Sostenuto (сдържано).
Бързи са Allegro (бързо), Vivo (живо), Presto (бързо, по-бързо от Allegro).
| Темпо | Име | Удара в минута |
|---|---|---|
| Бавно | Largo | 40 – 60 |
| Larghetto | 60 – 66 | |
| Adagio | 66 – 76 | |
| Умерено | Andante | 76 – 108 |
| Moderato | 108 – 120 | |
| Бързо | Allegro | 120 – 168 |
| Presto | 168 – 200 | |
| Prestissimo | 200 – 208 |
| Темпо | ||
| Бавно | Умерено | Бързо |
| Grave (тежко) | Andante (ходом) | Allegro (бързо) |
| Largo (широко) | Moderato (умерено) | Vivo (живо) |
| Lento (дълго) | Sostenuto (сдържано) | Presto (още по-бързо) |
| Ададжо (бавно) | ||
Съществуват различни разновидности – например Presto Prestissimo (много бързо), Allegro Vivace („живо бързо“), Allegretto (бързичко – темпото може да бъде и умерено, и бързо), Allegro piu non tropo (Бързо, но не много бързо) и др.
Точно исканото темпо се ообозначава от края на 19 век с въвеждането на т. нар. Метроном-Менцел (музикален знак в арматурата – ММ), но при всички случаи темпото е въпрос на интерпретация от страна на музикалния изпълнител, с указването на съответното темпо композиторът иска само да даде насоки за съответната интерпретация.