Тенеси (линеен кораб, 1919)

„Тенеси“
USS Tennessee (BB-43)
Линейният кораб „Тенеси“, 1943 г.
Флаг САЩ
Клас и типЛинеен кораб от типа „Тенеси“
ПроизводителNew York Navy Yard в Бруклин, САЩ.
Служба
Заложен14 май 1917 г.
Спуснат на вода30 април 1919 г.
Влиза в строй3 юни 1920 г.
Изведен от
експлоатация
14 февруари 1947 г., утилизиран
Състояниеизвън експлоатация
Основни характеристики
Водоизместимост32 810 t (нормална);
33 723 t (пълна)
Дължина182,9 m (по КВЛ)
190,2 m (максимална)
Ширина29,7 m
Газене9,2 m
Броняпояс: до 343 mm;
палуба: 89 mm;
барбети: 330 mm;
кули ГК: до 457 mm;
траверси: 203 – 330 mm;
бойна рубка: 406 mm
ЗадвижванеТурбоелектрическо с 2 турбогенератора Westinghouse;
8 парни водотръбни котли Babcock & Wilcox;
4 гребни винта;
28 600 к.с. (на турбините)
Скорост21 възела
(39 km/h)
Далечина на
плаване
8000 морски мили при 10 възела ход
Екипаж1407 души
Въоръжение
Артилерия4x3 356 mm;
14x1 127 mm
Зенитна артилерия:
4x1 76 mm
Торпедно
въоръжение
2x1 533 mm ТА[1]
„Тенеси“ в Общомедия

Тенеси (на английски: USS Tennessee (BB-43)) е линеен кораб на САЩ, главен кораб на типа „Тенеси“. Става третият по ред кораб във ВМС, кръстен в чест на 16-ия щат на САЩ. Линкорът е повреден по време на нападението над Пърл Харбър през декември 1941 г., но е ремонтиран и модернизиран. По време на войната в Тихия океан участва в бомбардировките над Алеутски острови, остров Тарава, Маршаловите острови, Марианските и Филипинските острови, островите Иво Джима и Окинава. На 25 октомври „Тенеси“ взема участие в сражението в пролива Суригао.

След края на Втората световна война „Тенеси“ е изваден в резерва, а през 1959 г. линкорът е окончателно отписан от флота.

Килът на линкора „Тенеси“ е заложен на 14 май 1917 г. е Ню Йоркската военноморска корабостроителница. Спуснат е на вода на 30 април 1919 г. Бутилката в борда разбива мис Хелен Ленор Робъртс – дъщеря на губернатора Тенеси Алберт H. Робъртс. Въведен е в експлоатация на 3 юни 1920 г., първият командир на новия линкор е Ричард H. Ли.

В резултат на продължителни експерименти и изпитания, защитата на подводната част на корпуса на линкора и системата за управление на огъня са значително по-съвършени, отколкото при предшествениците му.

История на службата

[редактиране | редактиране на кода]
„Тенеси“ през 1920 г.

След влизането в строй, от 15 до 23 октомври 1920 г., линкорът преминава изпитания.

По време на престой в Ню Йорк, на 30 октомври, на „Тенеси“ се случва взрив тристотинкиловатов електрически генератор. Взривът напълно унищожава турбините и ранява двама машинисти. След ремонт, на 26 февруари 1921 г., линкорът отплава от Ню Йорк за Гуантанамо където продължава изпитанията си.

Преминавайки през Панамския канал, на 17 юни 1921 г. „Тенеси“ пристига в Сан Педро, Калифорния, където прекарва следващите 19 години.

Корабът влиза в състава на линейните сили на Тихоокеанския флот на Съединените щати, където служи до началото на Втората световна война. В Тихия океан линкорът се занимава с бойна подготовка участвайки в ежегодните широкомащабни военни игри. „Тенеси“ има голяма роля в тези бойни упражнения. По време на тренировките линкорът многократно изпълнява бойни стрелби по кораби-мишени, провеждайки обучения на екипажа в обстановка, близка до бойната.

В периода 1922 – 1923 г. линкорът спечелва състезание по ефективност на стрелбата, събирайки максимален брой точки.

„Тенеси“ след модернизацията, 1930 г.

През 1923 и 1924 г., той отново печели това състезание, а също получава „Вимпела за бойна ефективност“ – за най-големия възможен сумарен бал за артилерийски огън.

През 1925 г. „Тенеси“ взема участие в съвместните морски маневри на армията и флота за проверка на отбранителната способност на Хавайските острови.

В течение на периода 1929 – 1930 г. линкорът преминава модернизация, в резултат на която осем 76 мм зенитни оръдия са заменени с осем 127-мм/25.

През пролетта на 1940 г. ученията се провеждат на Хавайските острови. Поради разтящата заплаха от страна на Япония линейните сили на флота остават в Пърл Харбър.

След основен ремонт във военната корабостроителница в залива Пюджет Саунд, на 12 август 1940 г., „Тенеси“ отплава за Хаваите.

Ученията, планирани за пролетта на 1941 г., са отменени.

Втора световна война

[редактиране | редактиране на кода]
„Тенеси“ (BB-43) и легналия на грунта „Западна Вирджиния“ (BB-48) при причал F-6 в Пърл Харбър

На 7 декември 1941 г. по време на нападението на Япония над Пърл Харбър линкорът се намира при о. Форд. Стоящият в съседство с „Тенеси“ линкор „Западна Вирджиния“ получава 9 торпедни попадения в средната част на корпуса и ляга на грунта. „Тенеси“ е затиснат от корпуса на „Западна Вирджиния“ към причалната стена и получава попадения от две авиобомби. Кулите на ГК №2 и №3 са извадени от строя. Загубите сред личния състав на линкора са: 5 загинали и 21 ранени. След неголям ремонт в Пърл Харбър, „Тенеси“ извършва преход към САЩ.

„Тенеси“ (BB-43) в морето

След подписването на 2 септември 1945 г. на акта за капитулация на Япония, Втората световна война завършва.

Последната задача на линкора „Тенеси“ е прикриването на стоварването на окупационните войски в Япония. На 23 септември „Тенеси“ пристига до Японските острови. Екипажа на кораба има възможност да види корабите на Японския императорски флот, големите корабостроителници и бази и да огледат някои местни забележителности, преди на 16 октомври линкорът отплава за Сингапур. След това „Тенеси“ продължава своето дълго пътешествие към вкъщи през нос Добра Надежда, тъй като след модернизацията ширината на кораба много се увеличава и той не може да премине през Панамския канал.

Към четвъртата година от нападението над Пърл Харбър, линкорът „Тенеси“, пристига във Филаделфийската военноморска корабостроителница.

След войната започва мащабно съкращаване на военноморския флот. „Тенеси“ попада в числото на корабите подлежащи на консервация. През 1946 г. на линкора са проведени работи за изваждането на кораба в резерва. На 14 февруари 1947 г., „Тенеси“ е изваден от състава на действащия флот и е поставен на съхранение. Линкорът престоява в резерв 12 години. На 1 март 1959 г., линкорът „Тенеси“ е изключен от състава на Военноморския регистър на корабоплаването. На 10 юли същата година е продаден за скрап.

За времето на войната с Япония „Тенеси“ получава 10 бойни звезди за служба.

  1. Silverstone P.H. The New Navy. 1883 – 1922. New York, USA, 2006. ISBN 978-0-415-97871-2. с. 14.
  • Балакин С. А., Дашьян А. В., Патянин С. В., Токарев М. Ю., Чаусов В. Н. Линкоры Второй мировой. М., Коллекция, Яуза, ЭКСМО, 2005. ISBN 5-699-13053-3.
  • Балакин С. В., Кофман В.Л. Дредноуты. М., Техника-Молодёжи, 2004. ISBN 5-93848-008-6.
  • Сергей Сулига. «Большая пятёрка». Москва, 1997, 68 с.
  • С. Сулига. Линейные корабли типа „Нью Мексико“. М., Цитадель, 1996, 46 с.
  • Чаусов В. Н. Жертвы Пёрл-Харбора. М., Яуза, ЭКСМО, 2012, 208 с. ISBN 978-5-699-58961-6.
  • All the world's battleships. 1906 to the present. London, Conway Maritime Press, 1996. ISBN 0-85177-691-4.
  • Cracknell, William H. (1972). „USS Tennessee (BB-43)“. Warship Profile 21. Windsor: Profile Publications. pp. 197 – 220.
  • Friedman N. U.S. Battleships: An Illustrated Design History. Annapolis, Maryland, U.S.A., Naval Institute Press, 1985. ISBN 0-087021-715-1.
  • Silverstone P.H. The New Navy. 1883 – 1922. New York, USA, Routledge, 2006. ISBN 978-0-415-97871-2.
  • Conway's All The Worlds Fighting Ships, 1906 – 1921 / Gray, Randal (ed.). – London: Conway Maritime Press, 1985. – 439 p. – ISBN 0-85177-245-5.
  • Gardiner R., Gray R. Conway's All the World's Fighting Ships: 1906 – 1921. New York, USA, Naval Institute Press, 1984. ISBN 0-87021-907-3.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата USS Tennessee (BB-43) в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​