Теори Заваски

Теори Заваски
бразилски магистрат
Роден
Починал
19 януари 2017 г. (68 г.)
Учил въвФедерален университет на Рио Гранде до Сул
Право
Работил вУниверситет на Бразилия
Теори Заваски в Общомедия

Теори Албино Заваски (на португалски: Teori Albino Zavascki, 15 август 1948 г. – 19 януари 2017 г.) е бразилски юрист и висш магистрат – съдия във Върховния федерален съд на Бразилия от 29 ноември 2012 г. до смъртта си. Като министър във Върховния федерален съд името на Теори Заваски нашумява, след като той е избран за съдия-докладчик на делото, касаещо мащабните корупционни схеми около държавната Петробрас, осветлени от „Операция Автомивка“ на федералната полиция.[1][2][3][4] Известен е и с решенията си по дела срещу ползващи се с имунитет членове на Конгреса[5][6][7], както и с потвърдените от него съдебни споразумения[8][9][10] за освобождаване от отговорност, сключени с участници в скандала.[11][12] Умира в самолетна катастрофа, причините за която все още се разследват.

Кариера

[редактиране | редактиране на кода]

Теори Заваски е роден на 15 август 1948 г. във Фашинал дос Гедес, щата Санта Катарина. През 1971 г. завършва право във Федералния университет на Рио Гранде до Сул. Магистърска и докторска степен по гражданско процесуално право придобива от същия университет, съответно, през 2000 г. и 2005 г.[13]

Между 1976 г. и 1989 г. работи като адвокат на Централната банка. През 1979 г. печели конкурс и е номиниран за федерален съдия и юрисконсулт на Рио Гранде до Сул, но не встъпва в длъжност, предпочитайки кариерата в Централната банка.[14]

През 1989 г. е назначен за съдия в Регионалния федерален съд на Четвърти регион от конституционната квота на адвокатите. Председателства съда между 21 юни 2001 и 7 май 2003 г.[15][16]

През декември 2002 г. президентът Енрики Кардозо номинира Теори Заваски за съдия във Висшия съд на Бразилия.[17] Кандидатурата на Заваски е потвърдена и от новия президент Лула да Силва.[18] Сенатът я одобрява с мнозинство от 59 гласа „за“ срещу 3 „против“ и 1 „въздържал се“[19], след което Теори Заваски встъпва официално в длъжност на 8 май 2003 г.[15]

Междувременно Теори Заваски развива забележителна преподавателска кариера: между 1980 г. и 1987 г. преподава въведение в правото в Университета на Вале до Риос дос Сантос, а в периода 1987 г. – 2005 г. и от 2013 до смъртта си е професор по гражданско процесулано право във Федералния университет на Рио Гранде до Сул. От 2005 до 2013 г. преподава в Юридическия факултет на Бразилския университет.[20][21][22]

Във Върховния федерален съд

[редактиране | редактиране на кода]

През 2012 г. президентът Дилма Русев номинира Теори Заваски за съдия във Върховния федерален съд на мястото на пенсиониралия се Сезар Пелузо.[13] Сенатът одобрява номинацията с мнозинство от 54 гласа срещу 4 „против“.[23]

На 28 февруари 2014 г. Теори Заваски, вече като министър във Върховния федерален съд, гласува за оправдаването на осъдените за сформиране на престъпна група лица, замесени в скандала Менсалао. Вота си оправдава с необичайната строгост на присъдата им.[24]

През март 2015 г. Заваски е избран за съдия-докладчик по повдигнатото делото пред Върховния съд срещу 47 политици, заподозрени за участие в корупционните схеми в Петробрас, разкрити от „Операция Автомивка“. Министър Заваски дава зелена светлина на процедурата във Върховния съд.[1] На 25 ноември същата години принуждава федералната полиция да изпълни четири заповеди за арест – на сенатора Делсидио да Амарал, на адвоката му Едсон Рибейро, на банкера Андре Еставес и на секретаря на сенатора Диого Ферейра Родригес – за опитите им да опорочат разследването.[25] През март 2016 г. съдия Заваски одобрява съдебно споразумение с Делсидио да Амарал заради съдействието му по разследването.[26]

На 22 март 2016 г. Теори Заваски отстранява федералния съдия Сержио Моро от ръководеното от него съдебно разследване срещу бившия президент Лула да Силва и заповядва да бъдат препратени до Върховния федерален съд всички материали, свързани с „Операция Автомивка“, които се отнасят до бившия президент Лула да Силва и други лица с политически имунитет, включително и президента Русев.[27][28] Междувременно Заваски издава временна заповед, освобождаваща Лула от съдебното преследване.[29] Министър Заваски критикува разгласените от съдията записи на телефонните разговори между Лула и Дилма Русев и заповядва засекретяване на всечки записи от телефонни разговори, в които участват лица с имунитет.[6][28][29]

На 5 март 2016 г. Теори Заваски издава съдебно решение, с което уважава искането на Прокуратурата на Републиката за прекратяване мандата на Едуардо Куня като федерален депутат, което отстранява последния и от председателския пост на Камарата на депутатите.[30]

На 11 май 2016 г. министър Заваски отхвърля жалбата на правителството срещу процеса по импийчмънт на Дилма Русев[31], което позволява на Федералния сенат да започне процедурата и да отстрани временно президента от длъжност.[32][33]

На 13 юни 2016 г. Заваски заповядва да бъде върнато на федералния съдия от Парана Сержио Моро делото, касаещо разследването срещу Лула да Силва, но анулира доказателствената стойност на записите на телефонните разговори с президента Русев, считайки ги за незаконни, тъй като са направени след изтичането на определения от съда срок за тяхното събиране.[34][35]

На следващия ден Теори Заваски отхвърля искането на Прокуратурата на Републиката за ареста на председателя на Сената Ренан Калейрос, на сенатора Ромеро Жука и на бившия президент Жозе Сарней[36] с мотива, че в искането на прокуратурата не са посочени конкретни факти, които недвусмислено да доказват опита им да повлияят върху разследването по „Операция Автомивка“.[37]

На 22 юни 2016 г. Заваски приема за основателно второ обвинение на прокуратурата срещу Едуардо Куня, този път касаещо приемане на подкуп под формата на плащане, направено от сметка в Швейцаря към сметка на тръст, принадлежащ на Куня.[38] Заваски гласува за начало на процедурата, изтъквайки, че начинът, по който е направен преводът на парите, само засилва подозренията към Куня. Следвайки вота на Заваски, останалите министри от Върховния съд също гласуват като него, с което Куня се оказва ответник и по обвинение в корупция, пране на пари, укриване на данъци и подправяне на документи.[39]

Трагична смърт

[редактиране | редактиране на кода]

Теори Заваски умира в самолетна катастрофа на 19 януари 2017 г. Самолетът Hawker Beechcraft C90GT с министъра на борда излита от Сао Паоло в 13.00 ч. местно време[40] и поема курс към курорта Парати, в щата Рио де Жанейро. 80 минути след излитането си самолетът пада[40] във водите близо до остров Раза, само на 3 км от летището на Парати[40] и половин час преди планираното кацане. Освен министър Заваски загиват още четирима души, в това число и пилотът на самолета. Съдебномедицинската експертиза посочва като причина за смъртта на съдията множеството черепни травми, причинени при удара на самолета[41]. Причините за катастрофата се разследват.

Смъртта на Теори Заваски оставя овакантено място в състава на Върховния федерален съд. На 6 февруари същата година президентът Мишел Темер номинира министъра на правосъдието Алешандре де Морайс за върховен съдия на мястото на Заваски.[42]

Сезар Пелузо → Съдия във Върховния федерален съд на Бразилия (29 ноември 2012 – 19 януари 2017) → Алешандре де Морайс
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Бразилия“         Портал „Бразилия“    

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б Ministro do STF autoriza investigação de 47 políticos na Lava Jato // G1 - O portal de notícias da Globo, g1.globo.com, 6 март 2015. Посетен на 16 февруари 2017. (на португалски)
  2. ↑ Barrucho, Luís Guilherme. O ministro e a lista: 'discreto' e 'técnico', Teori Zavascki decide sobre sigilo // BBC Brasil, 6 март 2015. Посетен на 16 февруари 2017. (на португалски)
  3. ↑ Teori Zavascki era conhecido como um ministro técnico e coerente // Revista Consultor Jurídico, www.conjur.com.br, 19 януари 2017. Посетен на 16 февруари 2017. (на португалски)
  4. ↑ Teori Zavascki era o relator da Lava Jato no STF; veja perfil // G1 - O portal de notícias da Globo, g1.globo.com, 19 януари 2017. Посетен на 16 февруари 2017. (на португалски)
  5. ↑ Bomfim, Camila. STF manda prender o senador em exercício Delcídio do Amaral // G1 - O portal de notícias da Globo, g1.globo.com, 25 ноември 2015. Посетен на 16 февруари 2017. (на португалски)
  6. ↑ а б Falcão, Márcio. Teori manda Moro enviar investigação de Lula para o STF e coloca sigilo em gravações // Folha de S.Paulo, www1.folha.uol.com.br, 22 март 2016. Посетен на 16 февруари 2017. (на португалски)
  7. ↑ Canário, Pedro. Decisão de Moro sobre telefonemas de Lula foi inconstitucional, decide Teori // Revista Consultor Jurídico, www.conjur.com.br, 22 март 2016. Посетен на 16 февруари 2017. (на португалски)
  8. ↑ Richter, André. Ministro Teori Zavascki homologa delação premiada de Youssef // Agência Brasil, 19 декември 2014. Посетен на 16 февруари 2017. (на португалски)
  9. ↑ Peron, Isadora, Aguiar, Gustavo. Supremo homologa delação de Delcídio que cita Lula, Dilma, Aécio e cúpula do PMDB // O Estado de S.Paulo, politica.estadao.com.br, 15 март 2016. Посетен на 16 февруари 2017. (на португалски)
  10. ↑ Zavascki estava prestes a homologar delações da Odebrecht // Terra, noticias.terra.com.br, 19 януари 2017. (на португалски)
  11. ↑ Alves, Murilo Rodrigues. Andrade Gutierrez fecha acordo de leniência e se compromete a pagar indenização de R$ 1 bi // O Estado de S.Paulo, politica.estadao.com.br, 8 май 2016. Посетен на 19 януари 2017. (на португалски)
  12. ↑ Brooks, Brad. Acordo de leniência da Odebrecht pode ser o maior do mundo // Reuters Brasil, br.reuters.com, 8 ноември 2016. Архивиран от оригинала на 2017-02-01. Посетен на 19 януари 2017. (на португалски)
  13. ↑ а б Marcello, Maria Carolina, Bachega, Hugo. Dilma indica ministro Teori Zavascki, do STJ, para vaga no Supremo // Reuters Brasil, br.reuters.com, 10 септември 2012. Архивиран от оригинала на 2016-04-04. Посетен на 10 септември 2012. (на португалски)
  14. ↑ Currículo de Teori Albino Zavascki // Supremo Tribumal Federal, www.stf.jus.br. (на португалски)
  15. ↑ а б Desembargador Federal Teori Albino Zavascki // Tribunal Regional Federal da 4ª Região. Посетен на 17 февруари 2017. (на португалски)
  16. ↑ Borges, Laryssa. Indicado por Dilma, Teori Zavascki pode tumultuar desfecho do mensalão // Veja, veja.abril.com.br, 10 септември 2012. Посетен на 10 септември 2010.
  17. ↑ Teori Zavascki é nomeado por FHC para ser ministro do STJ // Revista Consultor Jurídico, www.conjur.com.br, 19 декември de 2002. Архивиран от оригинала на 2017-01-24. Посетен на 16 февруари 2017. (на португалски)
  18. ↑ Presidente nomeia first ministro de tribunal superior // Revista Consultor Jurídico, www.conjur.com.br, 13 май 2003. Архивиран от оригинала на 2016-04-05. Посетен на 16 февруари 2017. (на португалски)
  19. ↑ Senado aprova nome de juiz Teori Zavascki para vaga no STJ // Revista Consultor Jurídico, www.conjur.com.br, 13 март 2003. Архивиран от оригинала на 2016-04-05. Посетен на 16 февруари 2017. (на португалски)
  20. ↑ Currículo do Ministro Teori Albino Zavascki // Blog de Luis Nassif. Revista GGN, jornalggn.com.br, 10 септември 2012. Архивиран от оригинала на 2017-01-26. Посетен на 17 февруари 2017.
  21. ↑ Como Teori Zavascki chegou ao STF e passou a relator da Lava Jato // Veja, veja.abril.com.br, 19 януари 2017. Посетен на 17 февруари 2017. (на португалски)
  22. ↑ Padilha, Zete. Fora do RS, Teori nunca perdeu a condição de professor, diz docente // G1 - O portal de notícias da Globo, g1.globo.com, 20 януари 2017. Посетен на 17 февруари 2017. (на португалски)
  23. ↑ Calgaro, Fernanda. Senado aprova indicação de ministro Teori Zavascki ao STF // UOL, noticias.uol.com.br, 30 октомври 2012. Посетен на 16 февруари 2017. (на португалски)
  24. ↑ Oliveira, Mariana, Passarinho, Nathalia. Saiba por que o Supremo derrubou o crime de quadrilha no mensalão // G1 - O portal de notícias da Globo, g1.globo.com, 22 февруари 2014. Посетен на 16 февруари 2017. (на португалски)
  25. ↑ Carvalho, Jailton de. PF prende senador Delcídio do Amaral (PT-MS) e banqueiro André Esteves // O Globo, oglobo.globo.com, 25 ноември 2015. Посетен на 16 февруари 2017. (на португалски)
  26. ↑ Carvalho, Jailton de, Souza, André de. Teori Zavascki homologa delação de Delcídio Amaral // O Globo, oglobo.globo.com, 15 март 2016. Посетен на 16 февруари 2017. (на португалски)
  27. ↑ Ramalho, Renan. Teori determina que juiz Moro envie investigação sobre Lula para o STF // Operação lava jato. G1 - O portal de notícias da Globo, g1.globo.com. Посетен на 16 февруари 2017. (на португалски)
  28. ↑ а б Brazil SC judge raps Sergio Moro over wire taps // Buenos Aires Herald, www.buenosairesherald.com, 24 март 2016. (на английски)
  29. ↑ а б Rapoza, Kenneth. Brazil's Supreme Court Judge Saves Ex-President Lula From Top Petrobras Prosecutor // Forbs, www.forbes.com, 23 март 2016. (на английски)
  30. ↑ Determinado afastamento de Eduardo Cunha do mandato de deputado federal // Supremo Tribunal Federal, 5 май 2016. Посетен на 16 февруари 2017. (на португалски)
  31. ↑ Marcelino, Ueslei. Brazil judge rejects gov't request to annul impeachment // Reuters, 11 май 2016. Архивиран от оригинала на 2017-02-18. Посетен на 17 февруари 2017. (на английски)
  32. ↑ Ramalho, Renan, Oliveira, Mariana. Teori Zavascki nega pedido do governo para anular impeachment // G1 - O portal de notícias da Globo, g1.globo.com, 11 май 2016. Посетен на 16 февруари 2017. (на португалски)
  33. ↑ Marchesan, Ricardo. Teori nega recurso do governo para anular impeachment // UOL, noticias.uol.com.br, 11 май 2016. Посетен на 17 февруари 2017. (на португалски)
  34. ↑ Bergamo, Marlene. Teori manda investigações sobre Lula para Moro e invalida áudio com Dilma // Folha de S.Paulo, www1.folha.uol.com.br, 13 юни 2016. Посетен на 17 февруари 2017. (на португалски)
  35. ↑ Brazil: Lula Corruption Probe Given Back to Controversial Judge // Telesur, www.telesurtv.net, 14 юни 2016. Посетен на 17 февруари 2017. (на английски)
  36. ↑ Santos, Marilia Nestor, Frisch, Felipe. Brazil House Committee Recommends Ouster of Top Rousseff Foe // Bloomberg, www.bloomberg.com, 14 юни 2016. Посетен на 17 февруари 2017. (на английски)
  37. ↑ Ramalho, Renan. Teori nega pedido de prisão feito pela PGR contra Renan, Sarney e Jucá // G1 - O portal de notícias da Globo, g1.globo.com, 14 юни 2016. Посетен на 17 февруари 2017. (на португалски)
  38. ↑ Ramalho, Renan. Teori vota para tornar Eduardo Cunha réu por contas secretas na Suíça // G1 - O portal de notícias da Globo, g1.globo.com. Посетен на 17 февруари 2017. (на португалски)
  39. ↑ Amorim, Felipe. Por contas na Suíça, Cunha se torna réu no STF pela 2ª vez // UOL, noticias.uol.com.br. Посетен на 17 февруари 2017. (на португалски)
  40. ↑ а б в Stenzel, Raquel, Brooks, Brad. Brazil Supreme Court judge handling graft probe killed in plane crash // Reuters, 20 януари 2017. Посетен на 17 февруари 2017. (на английски)
  41. ↑ Teori Zavascki morreu de politraumatismo craniano, diz laudo do IML // UOL, noticias.uol.com.br, 20 януари 2017.
  42. ↑ Benites, Afonso. Temer indica tucano Alexandre de Moraes para vaga de Teori no STF. // El Pais Brasil, brasil.elpais.com, 6 февруари 2017. Посетен на 16 февруари 2107. (на португалски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Teori Zavascki в Уикипедия на португалски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​