Теория на счупените прозорци

Разбити прозорци на изоставен киносалон. Санкт Петербург, 2011 г.

Теория на счупените прозорци (на английски: broken windows theory) е теория, разглеждаща малките нарушения на реда не само като индикатор за криминогенната обстановка, но и активен фактор, влияещ на нивото на престъпност, като цяло. Тя е формулирана през 1982 година от двама американски социолози.^[1] Названието идва от примера, който авторите привеждат: „Ако в една сграда е счупен един прозорец и никой не го ремонтира, то след определено време в тази сграда няма да остане нито един здрав прозорец“.

Теория

Теорията твърди, че когато обществото пропуска и не обръща внимание на малките нарушения на реда като изхвърлянето на битови отпадъци на места извън предназначените, вандализъм, пиене на алкохол на публични места и други, провокира други хора към извършване на подобни или по-сериозни нарушения. Психологическият механизъм за това се илюстрира по следния начин: „Ако за другите може, защо не и за мен?“. При това нивото на нарушаване на правилата става все по-ниско и рано или късно води до по-сериозни нарушения.

И обратно, активната работа по предотвратяването на малките нарушения и наказването на нарушителите, дори за най-малките нарушения, създава атмосфера на нетърпимост към всички нарушения (нулева търпимост).

Практическо прилагане

Теорията намира широко приложение на практика – първоначално в Ню Йорк и след това в много градове на САЩ, Европа, Южна Африка и други. Пръв започва това новият кмет на Ню Йорк, Рудолф Джулиани, през 1994 година, и новият комисар на полицията Уилям Братън, които обявяват война на такива малки нарушения като графити, просията, пътуването без билети и други. В резултат на това броят на престъпленията значително намалява и гражданите започват да живеят в един по-чист и спокоен град.^[2]

Експериментална проверка

Социолозите в университета Гронинген (Нидерландия) са провели шест експеримента за правилността на теорията.

Eксперимент 1

Първият експеримент е проведен на улица, на която има много магазини и където хората паркират велосипедите си при покупки. На стената има поставен голям надпис, забраняващ да се рисува на стените. Първоначално стената е чиста. Експеримантаторите поставили на всеки велосипед рекламна бележка на несъществуващ магазин. Тъй като не е имало кошчета за отпадъци, собствениците имат три варианта – да хвърлят бележката, да я поставят на друг велосипед или да я вземат със себе си. Първите две се считат за нарушение.

От 77 велосипедисти само 25 (33%) са се държали некултурно. След това експериментът е проведен при същите условия, като стената е нацапана с различни безсмислени рисунки. При това 53 души от 77 (69%) са замърсили. По такъв начин нарушаването на забраната да се рисува на стената, води до провокиране на хората да нарушават правилата за замърсяване на улицата.

Експеримент 2

Вторият експеримент трябва да покаже дали теорията се отнася само за общовалидни правила, или важи и за местни правила. Изследователите преграждат главния вход на паркинг с ограда и оставят широк отвор в нея. Поставят знак „Вход забранен, обиколи на 200 метра“ и надпис „Забранено е да се закрепват велосипеди към оградата“. И отново са изпробвани два варианта: спазен или нарушен ред. В първия случай до оградата има четири велосипеда, които не са закрепени на оградата и втори: със закрепени към оградата велосипеди. Резултатът е: през отвора са преминали 27% в случая на ненарушение и 82% в случая на нарушение.

Експеримент 3

Третият експеримент е проведен в подземен паркинг на супермаркет, където е поставен добре видим надпис „Моля, върнете взетите от магазина колички“. В ситуацията на спазени правила в паркинга няма колички, а в случая с нарушен ред има четири колички. Към колите на посетителите се поставят подобни на първия експеримент рекламни материали. В първия случай на земята са хвърлени рекламите от 30% от водачите, във втория – от 58%.

Експеримент 4

Четвъртият експеримент е подобен на първия. Разликата е в използването на звуково нарушение „бомбички“, които са забранени да се използват в Нидерландия. При случай, че има нарушение на реда от този вид, хората изхвърлят поставените листове с реклами по-често на земята.

Експерименти 5 и 6

В петия и шестия експеримент хората са провокирани на малка кражба. От пощенската кутия стърчи плик с прозрачно прозорче, от което се вижда банкнота от 5 евро. Експериментаторите наблюдават преминаващите близо хора, като броят кражбите. В ситуацията със спазен ред пощенската кутия е чиста и няма боклук наоколо. В случая на нарушен ред или кутията е изрисувана, или има боклук наоколо.

В ситуацията на „спазен ред“ само 13% от преминаващите 71 души са взели плика. В случай на изрисувана кутия 27% от преминаващите (експеримент 5) (от 60 души) и при разхвърляния боклук (експеримент 6) 25% от хората са провокирани към кражба (от 72 души).

Източници

1. James Q. Wilson, George L. Kelling. Broken windows // The Atlantic Monthly, 1982 – 03. Посетен на 6 март 2015. (на английски)
2. Майкл Ливайн 2015, с. 12.

Библиография

• Garland, D. The Culture of Control: Crime and Order in Contemporary Society. Chicago, IL, The University of Chicago Press, 2001..
• Herbert, Steve, Brown, Elizabeth. Conceptions of Space and Crime in the Punitive Neoliberal City. Antipode. Т. 38. September 2006. DOI:10.1111/j.1467-8330.2006.00475.x. с. 755 – 77..
• Hinkle, Joshua C., Weisburd, David. The irony of broken windows policing: A micro-place study of the relationship between disorder, focused police crackdowns and fear of crime. Journal of Criminal Justice. Т. 36. November 2008. DOI:10.1016/j.jcrimjus.2008.09.010. с. 503 – 512..
• Ranasinghe, P. Jane Jacobs' framing of public disorder and its relation to the 'broken windows' theory. Theoretical Criminology. Т. 16. 2012. DOI:10.1177/1362480611406947. с. 63 – 84..
• Sampson, RJ, Raudenbush, SW. Seeing Disorder: Neighborhood Stigma and the Social Construction of „Broken Windows“. Social Psychology Quarterly. Т. 67. 2004. DOI:10.1177/019027250406700401. с. 319 – 42..
• Stewart, Gary. Black Codes and Broken Windows: The Legacy of Racial Hegemony in Anti-Gang Civil Injunctions. The Yale Law Journal. Т. 107. May 1998. DOI:10.2307/797421. с. 2249 – 79..
• Wilcox, P, Quisenberry, N, Cabrera, DT. Busy places & broken windows?: Toward Defining the Role of Physical Structure and Process in Community Crime Models. Sociological Quarterly. Т. 45. 2004. DOI:10.1111/j.1533-8525.2004.tb00009.x. с. 185 – 207..
• Wilson, James Q, Kelling, George L. Broken Windows: The police and neighborhood safety. Mar 1982. Посетен на 3 септември 2007. (Broken windows. Manhattan institute.).
• Ливайн, Майкл. Разбитые окна, разбитый бизнес: Как мельчайшие детали влияют на большие достижения. Москва, Альпина Паблишер, 2015. ISBN 978-5-9614-4951-8. с. 151.

Външни препратки

• Is Broken Windows Policing Broken? // Debate club. 17 октомври 2005. Архив на оригинала от 2019-04-05 в Wayback Machine. – преглед на критиката на теорията на счупените прозорци
• Shattering „Broken Windows“: An Analysis of San Francisco's Alternative Crime Policies. Center on Juvenile and Criminal Justice.
• Статия за практическо прилагане на тази теория.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Теория разбитых окон“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​