Тера Мариана

Тера Мариана Terra Mariana
— васална конфедерация —
1207 – 1561
Местополжение        Герб
Континент	Европа
Столица	Рига
Религия	Римокатолицизъм
Законодателна власт	Ливонски ландтаг
История
Ливонски кръстоносен поход	2 февруари 1207
Ливонска война	1558 – 1583
Предшественик Наследник Курландия и Семигалия
Днес част от	Естония,  Латвия
Тера Мариана в Общомедия

Тера Мариана (Земята на Мария, Маарьямаа) е официалното название^[1] на средновековна Ливония^[2] или Стара Ливония^[3] (на немски: Alt Livland; на естонски: Vana-Liivimaa; на литовски: Livonija), която се образува в резултат на Ливонския кръстоносен поход на територии, включващи днешна Естония и Латвия. Тя е създадена на 2 февруари 1207,^[4] като княжество на Свещената Римска империя^[5], но губи този статут през 1215 г., когато е провъзгласена от Инокентий III за пряко подчинена на Светия престол.^[6]

Тера Мариана е разделена на феодални княжества от папския легат Гулиелмо Моденски:

• Херцогство Естония (Dominum directum на Краля на Дания)^[7][8]
• Архиепископия Рига;
• Епископство Курландия;
• Епископство Дорпат;
• Епископство Езел-Вик;
• Военна администрация на Ливонските мечоносци.

След провелата се през 1236 битка при Сауле оцелелите мечоносци са слети с Тевтонски орден под названието Ливонски клон на Тевтонския орден. В 1346 г. Орденът закупува датска Естония. В продължение на съществуването на средновековна Ливония се наблюдава постоянна борба за първенство над землищата ѝ между църква, орден, светска немска аристокрация и хазейските градове Рига и Ревал. След поражението в Грюнвалдската битка през 1410 г. Тевтонския Ред и Орденстаат западат, но Ливонския клон успява да запази своето самостоятелно съществуване. През 1561 г., по време на Ливонската война Тера Мариана спира да съществува.^[1] Северната ѝ част е отдадена на Швеция и се формира в Шведско херцогство Естония, а нейните южни територии стават част от Великото херцогство Литва – и по този начин с течение на времето в Жечпосполита – като херцогство Ливония и Курландско и земгалско херцогство. Остров Saaremaa става част от Дания.

От началото на 20 век названието Маарьямаа (ЕстонияMaarjamaa) е била използвана като поетично име или псевдоним за Естония. През 1995 г. Орденът на Кръста на Тера Мариана, държавната награда, е създаден в чест на независимостта на Естония.^[9]

История

Ливонски Кръстоносен Поход

 Основна статия: Ливонски кръстоносен поход

Земята на източния бряг на Балтийско море е последната част от Европа, която не е покръстена в католическата църква.^[10] През 1193 г. папа Целестин III призова за Кръстоносен поход срещу езичниците в Северна Европа.^[11] Този поход не е официално обявена до 1197 или 1198, а най-старите данни за кръстоносен поход се съдържат в писмо до папа Инокентий III.^[11] В началото на 13 век германски кръстоносци от Готланд и Северните херцогства на Свещената Римска империя завладяват ливонските и латвийски земи по протежение на реките Даугава и Гауя. Крепостта Рига (столицата на съвременна Латвия) е основана през 1201 г., а през 1202 г. Военния орден на Ливонските мечоносци е създадена по подобие на ордена на Тамплиерите. През 1218 г. папа Хонорий III дава на Валдемар II Датски право да завладее толкова земя, колкото той би могъл в Естония. Освен това, Алберт от Рига, предводител на кръстоносците в борбата с естонците, е посетен от германския крал Филип Швабски и получава разрешение да атакува естонците на север.^[7] Последните, покорени от християнството са били езелите, куронците и семигалите. Тази кампания се различава от много други кръстоносни походи, защото в този случай Папата упълномощава лице, което желае да отиде в кръстоносен поход не в Светите земи, а в Ливония. Участниците в този поход носят като отличителни знаци кръста, който показа, че те са правно задължени в кръстоносен поход.^[11] След успешния поход, немските и датските окупирани територии са разделена на феодални княжества от Гулиелмо Моденски.^[12]

Основаване

Дами от Ливония, Албрехт Дюрер (1521)

Разделение от папския легат през 1228^[12] е компромис между църквата и Ливонските мечоносци, въпреки че и двете фракции се ръководят от германците. В териториите им попадат местни племена: говорещите фински естонци и ливи, и говорещите балтски латгали, селони, семигали и куронци. Средновековна Ливония се управлява с прекъсвания първо от мечоносците, след 1237 от Тевтонския орден и Римокатолическата Църква. Към средата на 14 век, след закупуването на херцогство Естония от Кристофер II Датски, Ливонския клон контролира около от 67 000 квадратни километра от Ливония, а Църквата – около 41 000 км². Земята на ордена са разделени в около 40 райони се регулира фогт. Най-голямо землище сред църковните има Архиепископия Рига (18,000 км²), след това на Епископство Курляндия (4500 км²). Номинално ръководител на Маарьямаа както и на столицата Рига е архиепископът на Рига, намиращ се на върха на църковната йерархия.^[13]

Гражданите (горе) и обикновените хора (долу) в средновековна Ливония, 16 век

В 1240 г. Валдемар II създава Епископство Ревал в херцогство Естония, като си резервира (противно на църковното право) правото на инвеститура – да назначава епископи, а също и да определя наследника си в Дания. Решение е обжалвано от епископите и папата.^[14]

Ливонски граждански войни

Монети от средновековна Ливония, 15 – 16 век

В продължение на съществуването на средновековна Ливония има постоянна борба за господство над земите между Църквата, Ордена, немската светска аристокрация и гражданите на Ханзейския град Рига. Две големи граждански войни се водят през 1296 – 1330 и 1313 – 30, а през 1343 – 45 естонското въстание довежда до анексирането на датското херцогство Естония в Тевтонския Орденстаат.^[15]

Технически архиепископът на Рига държи феодалната и църковната власт, но той реално не е доминиращата политическа власт. Рицарите вече са отхвърлили епископалната доминация, а по-късно дори се опитват да обединят страната под ръководството си. Епископите на Дорпат, Курландия и Есел-Вик имат по-малко правомощия.

Най-важният съюзник на Ливонския ордена е немската аристокрация в датското херцогство Естония.^[15] В началото на 14 век Дания вече не е мощната държава, каквато е била и местната немска аристокрация става действителния управник в тази територия. След естонското въстание на Харю от1343 (Гергьовденското въстание) Тевтонският орден окупира тези територии. Свалянето на датското владичество става два дни след като рицарите потушават естонския бунт. Датският вицекрал е затворен със сътрудничество на прогерманските васали. Замъците Ревал и Везенберг са прехвърлени под контрола на германската аристокрация на 16 май 1343, а замъкът в Нарва – през 1345 година. През 1346 г. Орденът закупува останалите територии Хариа и Вирония от краля на Дания срещу 19 000 Кьолнски марки. Преминаването на суверенитета от Дания към Тевтонскич Орденстаат се провевда на 1 ноември 1346 ^[16]

Ливонска Карта

Ливония преди продължителната Ливонска война

Тевтонският ред запада, след като губи в Грюнвалдската битка през 1410 година. Ливонският клон съумява да запази самостоятелно съществуване, тъй като той не е участвал в битка и не понася загуби.

През 1418 г. от папа Мартин V номинира Йоханес Амбундии за поста на архиепископ на Рига.^[17] Той става известен като организатора на Ливонската Конфедерация.^[18][19]

Конфликтите и споровете между Ордена, епископите и ханзейския град са решавани на Ливонската диета или Ландтаг, създадена през 1419 ^[20][21] по инициатива на архиепископ Aмбундии в град Валк.^[20]

На 1 септември 1435 Ливонският клон на Ордена търпи поражение в битката при Свента, когато загиват ландмайстерът и няколко високопоставени рицари. Ливонската Конфедерация е договорена като „едно плодотворно единство“ (eiine fruntliche eyntracht) във Валк на 4 декември 1435 между архиепископът на Рига, епископите на Курландия, Дорпат, Езел-Вик, Ревал; представители на Ливонския клон, аристокрацията и градовете.^[22]

Държавата Ливонска Конфедерация продължава да съществува по време на Ливонската война (1558 – 82). В 1559 г., в епископът на Езел-Вик и Курландия Йохан фон Мюнхаузен продава земята си на крал Фридрих II Датски за 30 000 талера. Датският крал дава територията на неговия по-малък брат херцог Магнус фон Холщайн, който през 1560 г. пристига с армия в Сааре.^[23]

През 1561 г. шведската армия пристига в Ревал и поема контрол над Северната част на стара Ливония. Ливонският орден е разпуснат по силата на договора от Вилнюс през 1561 година. През следващата година Ливонската диета решава да поиска защита от Сигизмунд II Полски, Велик княз на Литва. С края на управлението на последния архиепископ на Рига Вилхелм Бранденбург, Рига става свободен Имперски Град ^[24], а останалата територия е разделена между полско-литовските васали на Курландското и земгалското херцогство (полски васали) и херцогство Ливония (литовски васали).^[25][26]

Вижте също

• Кралство Ливония
• Икшкиле
• Северни Кръстоносните Походи

Източници

1. Terra Mariana // The Encyclopedia Americana. Americana Corp, 1967.
2. "Medieval Livonia" – Google Search
3. Old Livonia @ google books.
4. Bilmanis, Alfreds. Latvian-Russian Relations: Documents. The Latvian legation, 1944.
5. Herbermann, Charles George. The Catholic Encyclopedia. Robert Appleton Company, 1907.
6. Bilmanis, Alfreds. The Church in Latvia. Drauga vēsts, 1945.
7. Christiansen, Eric. The Northern Crusades. Penguin, 1997. ISBN 0-14-026653-4.
8. Knut, Helle. The Cambridge History of Scandinavia: Prehistory to 1520. Cambridge University Press, 2003. ISBN 0-521-47299-7. с. 269.
9. The Order of the Cross of Terra Mariana.
10. O'Connor, Kevin. Religion // Culture and customs of the Baltic states. Greenwood Publishing Group, 2005. ISBN 0-313-33125-1. с. 35.
11. Brundage, James.
12. William Urban.
13. The Latvians: A Short History
14. Skyum-Nielsen pp. 113 – 115
15. Urban, William. Livonian Crusade. University Press of America, 1981. ISBN 0-8191-1683-1.
16. Skyum-Nielsen pp. 129
17. Wendehors, Alfred. Das Stift Neumünster in Würzburg. Walter de Gruyter, 1989. ISBN 3-11-012057-7. с. 503.
18. Bilmanis, Alfred. Latvia as an Independent State. READ BOOKS, 2007. ISBN 1-4067-2870-5. с. 67.
19. The History of the Baltic States
20. Plakans, Andrejs. The Latvians: a short history. Hoover Press, 1995. ISBN 0-8179-9302-9. с. 23.
21. Miljan, Toivo. Historical dictionary of Estonia. Scarecrow Press, 2004. ISBN 0-8108-4904-6. с. 169.
22. Raudkivi, Priit. Vana-Liivimaa maapäev. Argo, 2007. ISBN 9949-415-84-5. с. 118 – 119.
23. Eastern Europe
24. Vane, Charles William. Recollections of a tour in the north of Europe in 1836 – 1837. 1838. с. 178.
25. Brand, Hanno. Trade, diplomacy and cultural exchange: continuity and change in the North Sea area and the Baltic, c. 1350 – 1750. Uitgeverij Verloren, 2005. ISBN 90-6550-881-3. с. 17.
26. Plakans, Andrejs. A Concise History of the Baltic States. Cambridge University Press, 2011. ISBN 0-521-54155-7. с. 95.

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Terra Mariana в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​