Терезин

Терезин
Terezín
— град —
Знаме
      
Герб
Поглед към площада с катедралата
Поглед към площада с катедралата
Чехия
50.5111° с. ш. 14.1506° и. д.
Терезин
Устецки край
50.5111° с. ш. 14.1506° и. д.
Терезин
Страна Чехия
КрайУстецки край
ОкръгЛитомержице
Площ13,52 km²
Надм. височина150 m
Население2989[1] души (2012)
Първо споменаване1780 г.
Пощенски код411 55, 412 01
МПС кодLT
Официален сайтwww.terezin.cz
Терезин в Общомедия

Терезин (на чешки: Terezín; на немски: Theresienstadt) е град в северозападна Чехия, Устецки край. Градът е разположен от двете страни на река Охрже, непосредствено преди вливането ѝ в Елба. Възниква като крепост с военен гарнизон през 18 век. Днес градът има 3058 жители.

План на крепостта от 1790 г.

Крепостта е построена в периода 1780 – 1790 г. по нареждане на ерцхерцога на Австрия Йозеф II, който до 1806 г. е и император на Свещената Римска империя. Изградена е едновременно с другата крепост-близнак Йозефов (в североизточна Чехия) за защита предимно от Прусия, вследствие породилите се напрежения след войните за австрийското наследство. Крепостта Терезин е именувана в чест императрица Мария Тереза, майка на Йозеф II, а крепостта-близнак Йозефов – на самия император. С императорски указ от 1782 г. Терезин получава статута на „свободен град“.

План на Голямата крепост от 1869 г.

От гледна точка на строителството и отбранителната тактика бастионът представлява връх на фортификационното изкуство от края на 18 век. Застроената укрепена площ е около 400 ха, дължината на крепостните валове е 3770 m, ширината им е до 30 m, а височината от околокрепостния ров – до 12 m. Прокопани са подземни тайни тунели с дължина 29 km.

Река Охрже е отклонена от първоначалното си русло така, че единият ръкав е изправен и протича между Голямата и Малката крепост, а другият – опасва Малката крепост от външната ѝ страна.

Бастионът се състои от три основни части: Голямата крепост (Hlavní pevnost), в която е разположен старият град, Малката крепост (Malá pevnost), служеща като затвор и барутен погреб, и междинно укрепено пространство (retranchement) – вдлъбнат изкоп, който в случай на проникване на вражески войски може да се наводни от реката. Около цялата крепост съществува крепостен ров, който може частично или изцяло да се запълва с вода.

Усилената строителна дейност продължава около 10 години, на моменти са работили до 15 000 работници, изразходвани са 20 милиона тухли годишно, а разходите се оценяват на 11 – 12 милиона жълтици, което е огромна за времето си сума. Укрепеният център Терезин е бил разчетен да побира войска от 5500 войника в мирно време и до 11 000 войника в случай на война. На територията са се намирали 153 склада за барут, а също и складове с хранителни запаси, конюшни за 6500 коня.

Зад стените ѝ се разполага самият град, населен предимно с офицери, цивилни занаятчии, строители и други лица, обслужващи гарнизона. Състои се от централен площад, от който излизат улици под прав ъгъл. Сградите са едно-двуетажни с много дебели стени и също приличат на малки крепости. В центъра е разположена гарнизонната катедрала „Възкресение Господне“ (Vzkříšení Páně), която е и най-високата постройка в града. Тук са и сградите на казармите.

По време на Втората световна война, когато Чехия е германски протекторат, по заповед на райхспротектора Райнхард Хайдрих чешкото население на града принудително е изселено и целият град е превърнат в еврейско гето, откъдето директно заминават ешелони за лагерите на смъртта. През гетото са преминали 160 000 души.

През нощта на 8/9 май 1945 г. градът е освободен от Трета гвардейска танкова армия на ген. Павел Рибалко.

Освен като отбранително съоръжение, още от времето на Австро-Унгария Малката крепост е действала като строг тъмничен затвор предимно за политически затворници и военнопленници. Най-известният затворник е атентаторът от Сараево Гаврило Принцип, убил австрийския престолонаследник Франц Фердинанд и неговата съпруга София Хотек, станало повод за избухване на Първата световна война. Тук са затворени и част от участниците в Румбуркския бунт срещу Австро-Унгария.

През 1941 – 1945, отново по заповед на Хайдрих, става затвор на Гестапо, през който преминават 33 000 души. Поради изключително лошите хигиенни условия избухва епидемия от коремен тиф.

Входът на концлагера

Под това име се разбира цялостният комплекс репресивни и затворнически съоръжения в гетото и в Малката крепост през Втората световна война.

До 1996 г. в града е разположен военен гарнизон. Премахването му оказва негативно влияние върху местната икономика. Закрити са и някои предприятия, като консервният комбинат, Държавният ветеринарен институт и др. В града се намират два музея на Холокоста: Мемориал на Холокоста в Чехия и Мемориал на жертвите от Терезин.