позистор (или PTC-термистор) – терморезистор с положителен температурен коефициент (Positive Temperature Coefficient) – съпротивлението нараства с повишаване на температурата;
термистор (или NTC-термистор) – терморезистор с отрицателен температурен коефициент (Negative Temperature Coefficient) – съпротивлението намалява с повишаване на температурата.
Първото документирано наблюдение на полупроводников материал с характеристика на NTC-термистор е на Майкъл Фарадей през 1833 г., който забеляза, че съпротивлението на сребърен сулфид рязко намалява с повишаването на температурата.[1] Първите терморезистори били неизгодни, трудни за производство и с ограничена употреба. Модерният полупроводников терморезистор е изобретен през 1930 г. от Самюел Рубен (1900 – 1988).[2]
Измерване на температура – поради малките си размери, съответно малка инертност, може да се ползват за измерване температурата на бързо променящи се процеси, обикновено в диапазона: от -100 °C до 300 °C;[4]
Температурна компенсация – тъй като съпротивлението на всички полупроводници се променя от температурата, електронните схеми имат нужда от постоянна информация за работната температура, за да компенсират тази промяна;
Защита от свръхнапрежение и стабилизация на електрическия ток – тъй като при преминаването на ток през полупроводник се генерира топлина, прекаленото нарастване на напрежението би повишило температурата и да увреди електронната схема.
Терморезисторите имат ниска цена, много добра чувствителност, добра стабилност и силно изразена нелинейност.