Тимол

Тази статия е за химичното съединение. За китайското предприятие вижте Тимол (предприятие).
Тимол
Пространствен модел
Структурна формула
Свойства
ФормулаC₁₀H₁₄O
Моларна маса150,104 u[1]
Плътност0,97 g/cm³ (25 °C)
Точка на топене49,6 °C
Точка на кипене233 °C
Критична температура425 °C
Критично налягане3 000 000 Pa
Парно налягане1,0 Pa (18,9 °C)
Показател на пречупване1,523 (при 20 °C)
Идентификатори
CAS номер89-83-8
PubChem6989
ChemSpider21105998
DrugBankDB02513
KEGGD01039
MeSHD013943
ChEBI27607
ChEMBLCHEMBL29411
SMILESCC1=CC(=C(C=C1)C(C)C)O
InChIInChI=1S/C10H14O/c1-7(2)9-5-4-8(3)6-10(9)11/h4-7,11H,1-3H3
InChI ключMGSRCZKZVOBKFT-UHFFFAOYSA-N
UNII3J50XA376E
Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго.
Тимол в Общомедия

Тимолът (известен и като 2-изопропил-5-метилфенол, IPMP) е природен монотерпенов фенол, производен на цимола, изомерен на карвакрола. Открива се в етеричното масло от мащерка и се извлича от вида обикновена мащерка (Thymus vulgaris), ажгон (Trachyspérmum ámmi) и други видове растения. Тимолът представлява бяла кристална субстанция с приятен аромат и силни антисептични, дезинфекционни, фунгицидни свойства. Тимолът дава и отличителния, силен вкус на мащерката като кулинарна съставка.

Химия

[редактиране | редактиране на кода]
Тимол

Тимолът е само леко разтворим във вода при неутрално pH, но е изключително разтворим в алкохоли и други органични разтворители. Тимолът е разтворим в силно основни водни разтвори заради депротонацията на фенола.

Тимолът има индекс на рефракция 1.5208.[2] Абсорбира максимално много ултравиолетово излъчване на дължина на вълната от 274 nm.[3]

История

[редактиране | редактиране на кода]

Древните египтяни са използвани мащерката за балсамиране. Древните гърци са я ползвали в баните си и са я горели като тамян в своите храмове, вярвайки, че мащерката е източник на смелост. Разпространението на мащерката из Европа се смята, че се дължи на римляните, тъй като те са пречиствали стаите си и са овкусявали сирената и алкохола. В средните векове в Европа билката е слагана под възглавниците като средство за добър сън и за прогонване на кошмарите. Мащерката е поставяна в ковчезите при погребения, защото се смятало, че помага на мъртъвците за прехода им към отвъдния живот.

Като химическо вещество тимолът е изолиран за първи път от германския химик Каспар Нойман (Caspar Neumann) през 1719 година.[4] През 1853 година френският химик Александър Лалма (Alexandre Lallemand) дава името на тимола и определя емпиричната му формула.[5] За първи път тимолът е синтезиран от шведския химик Оскар Видман (Oskar Widman) през 1882 година.[6]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ THYMOL // PubChem. Посетен на 19 октомври 2016 г. (на английски)
  2. ↑ Mndzhoyan, A. L. Thymol from Thymus kotschyanus. // Sbornik Trudov Armyanskogo Filial. Akad. Nauk. 1940. 1940. с. 25–28.
  3. ↑ Norwitz, G. и др. Study of the Steam Distillation of Phenolic Compounds Using Ultraviolent Spectrometry // Anal. Chem. 58 (639–640). 1986. DOI:10.1021/ac00294a034. с. 641.
  4. ↑ Neuman, Carolo. De Camphora // Philosophical Transactions of the Royal Society of London 33 (389). 1724. DOI:10.1098/rstl.1724.0061. с. 321–332.
  5. ↑ Lallemand, A. Sur la composition de l'huile essentielle de thym // Comptes Rendus 37. 1853. с. 498–500.
  6. ↑ Widmann, Oskar. Ueber eine Synthese von Thymol aus Cuminol // Berichte der Deutschen Chemischen Gesellschaft zu Berlin 15. 1882. DOI:10.1002/cber.18820150139. с. 166–172.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Thymol в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​