Титан I

Титан I
Данни за ракетата
Функция	МКБР
Производител	Мартин
Оператор	USAF
Страна	САЩ
Размери
Височина	31 m
Диаметър	3,05 m
Маса	105 140 kg
Степени	2
Товароносимост	1800 kg
История на изстрелванията
Статус	изведена от употреба
Общо изстрелвания	70
Успешни	53
Неуспешни	17
Първи полет	6 февруари 1959 г.
Последен полет	5 март 1965 г.
Гориво	керосин
Тактически данни
Базиране	шахта
Обсег	10 200 km
Точност	2,2 km
Бойна глава	термоядрена
Мощност	1,44 МТ
Титан I в Общомедия

Титан I (на английски: HGM-25A Titan I) е името на първата американска междуконтинентална балистична ракета от семейството Титан, конструирана и произведена от Мартин в края на 50-те години на 20 век. До 1965 г. ракетата е основен носител на ядрено оръжие в арсенала на САЩ.

Предназначение

Титан I е междуконтинентална балистична ракета с голям радиус на действие. Има две степени с два двигателя – по един в първа и във втора степен. И двата работят с гориво RP-1 – специално рафиниран керосин, който дава по-нисък специфичен импулс от течния водород, но е много по-практичен. По-евтин е, опасността от пожар или експлозия е по-ниска, и е много по-плътен. За окислител е използван течен кислород. Малкото на брой двигатели осигуряват лесна поддръжка и надеждност на ракетата. Системата за управление е усъвършенствана инерциална, с вероятна кръгова грешка от 2,2 км. – отлично постижение за края на 50-те години на 20 век. Бойната глава е моноблокова, термоядрена с мощност 1,44 МТ. Общо са произведени 101 ракети на стойност 1,64 млрд. долара. Ракетата е на въоръжение до 1965 г. когато започва подмяната и с по – съвършени оръжейни системи.

Оператори

Оператор на ракетата е USAF. През годините боеготовността на Титан I достига около 60 – 65% (от всички произведени ракети) и е както следва:

• 1961 – 1;
• 1962 – 62;
• 1963 – 63;
• 1964 – 56.

През 1962 – 1963 е постигнато максимално ниво на боеготовност. На постоянно бойно дежурство са 62 – 63 ракети. Те са разположени в шест авиобази на САЩ:

• 568-и Стратегически ракетен ескадрон, авиобаза Ларсън, Вашингтон;
• 569-и Стратегически ракетен ескадрон, авиобаза Маунтин Хоум, Айдахо;
• 724-ти Стратегически ракетен ескадрон, авиобаза Лоури, Колорадо;
• 725-и Стратегически ракетен ескадрон, авиобаза Лоури, Колорадо;
• 850-и Стратегически ракетен ескадрон, авиобаза Елсуърт, Южна Дакота;
• 851-ви Стратегически ракетен ескадрон, авиобаза Бийл, Калифорния.

Спецификация

Първа степен

• Двигател – LR-87.
• Тип – течногоривен.
• Тяга – 1900 kN.
• Специфичен импулс – 290 сек.
• Време за работа 140 сек.

Втора степен

• Двигател – LR-91.
• Тип – течногоривен.
• Тяга – 356 kN.
• Специфичен импулс – 308 сек.
• Време за работа 155 сек.

Източници

• missilebases.com (2011). „History of Missile Bases“. missilebases.com. Посетен на 4 септември 2011.

Външни препратки

• Tri-City Herald article by Kristin Alexander about Titan 1 complexes in Washington State
• Titan 1 Upgrade Project Архив на оригинала от 2011-02-11 в Wayback Machine. at NASA Moffett Field