Тихон Хренников
 | За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. |  |
| Тихон Хренников | |
| руски съветски композитор | |
 Тихон Хренников (2003) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
Москва, Русия |
| Учил в | Московска консерватория |
| Партия | КПСС (1947 г.) |
| Награди | Държавна награда на СССР Орден „Ленин“ медал „За победата над Германия във Великата Отечествена война 1941 – 1945 г.“ Герой на социалистическия труд народен артист на СССР Червено знаме на труда (СССР) Ленинска премия |
| Музикална кариера | |
| Стил | опера, симфония, Концерт, балет, соната |
| Инструменти | пиано |
| Активност | от 1927 г. |
| Участник в | „Съюз на композиторите на СССР“, Academy of Arts of the GDR |
| Подпис |  |
| Уебсайт | |
| Тихон Хренников в Общомедия | |
Ти́хон Николаевич Хре́нников е руски съветски композитор, дългогодишен ръководител на Съюза на композиторите на СССР (1948 – 1991).
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Завършва Музикалното училище „Гнесини“ (1932) и Московската консерватория (1936). Неговата опера „В бурята“ (1939) става „първи успешен опит за претворяване в музиката на революционна тема“, въвеждайки за първи път в операта Ленин. През 1950 г. написва операта „Фрол Скобеев“.
Пише музика към спектакли и филми: „Свинарка и пастир“ (1941), „В шест часа вечерта след войната“ (1944) и др. През 1947 г. влиза във ВКП(б). От 1948 г. е генерален (от 1957 – първи) секретар на Съюза на композиторите на СССР. В периода 1941 – 1956 г. отговаря за музикалната част в Театъра на Съветската армия в Москва.
След смъртта на Сталин запазва своите позиции и остава в продължение на повече от 40 г. единствен ръководител на съветската музика. През това време написва оперите „Майка“ (1957), „Златният телец“ (1985), балета „С любов за любовта“ (1976), „Хусарска балада“ (1979), оперетата „Сто дявола и една девойка“ (1963) и др. От 1961 г. е член на Централната ревизионна комисия на КПСС, от 1976 г. е кандидат-член на ЦК. Депутат на Върховния съвет на СССР от 1962 г.
Награди и звания
[редактиране | редактиране на кода]Народен артист на СССР (1963). Герой на социалистическия труд (1973), 3 пъти лауреат на Сталинска премия (1942, 1946, 1952), лауреат на Държавна (1967) и Ленинска (1974) премии.
Почетен гражданин е на Русе (1965) и Бургас (1972).
|
