Товарен кораб или товарен плавателен съд, съгласно определението на Конвенцията СОЛАС, (от английски: SOLAS, International Convention for the Safety of Life at Sea – Международна конвенция по опазване на човешкия живот в морето), е плавателен съд или кораб, който не е пътнически (за превозване на хора) такъв.
Практиката за употреба на Конвенцията СОЛАС показва, че изискванията ѝ не се използват към риболовните съдове само в този случай, в който те не се използват за нищо друго, освен с добива на морски биоресурси. Ако такъв съд е оборудван, например, с хладилен трюм, т.е. е в състояние да превозва, да кажем, замразени пилетa, то такъв съд следва да се разглежда като товарен.
Сухогруз – общо име на съдове предназначени за превозване на твърди или насипни, или опаковани единично, в т.ч. контейнери и течности в опаковка товари. Включват в себе си универсални съдове за общи товари, оборудвани с товаро-разтоварни средства, съдове за превоз на масови товари, бълкери с дедуейт по-малко от 12 000 тона, някои други съдове, например, агломератовози.
Бълкер (също насипник[1]) – съд за превоз на насипни товари в трюм (т.е. без опаковка). Бълкерите се използват за превоз на руда, въглища, цимент и т.н. Освен универсални бълкери има и специализирани, оборудвани за превоз на определен вид товари, например рудовози, циментовози и т.н. Има съдове, които могат да превозват и насипни и течни товари (т.е. явяват се едновременно и бълкер, и танкер), например нефторудовози.
Контейнеровоз – съд за превозване на товари в стандартизирани контейнери.
Ролкер (също и: ро-ро тип плавателен съд) – съд с хоризонтален способ за товарене и разтоварване. Ролкерите най-често се използват за превоз на (товарни) автомобили и друга колесна техника. Основното преимущество на ролкера е бързото разтоварване и товарене на съда. За това не са необходими кранове: товарните автомобили с товара просто се качват/слизат от товарните палуби на съда по рампа.
Лихтеровоз – съд, превозващ специални баржи – лихтери. Лихтеровози често се използват там, където големите съдове не могат да достигнат пристана или кея, заради недостатъчна дълбочина или по друга причина. Лихтерите се товарят на пристана, транспортират се с буксир до лихтеровоза и се вдигат на неговия борд. Разтоварването става по обратен ред.
В Русия съществува единствения в света атомен лихтеровоз „Севморпът“ обслужващ селищата в Северния ледовит океан. Този лихтеровоз влиза в състава на ФГУП Атомфлот на държавната компания Росатом.
Танкер – съд за превоз на течни товари.
Хладилен кораб – съд, трюмовете на който са оборудвани с охладителни установки. Хладилен съдове се използват за превози на бързоразвалящи се хранителни продукти. Заради това моряците ги наричат и „банановози“.
Съществува световна класификация на товарните съдове според размерите им.
Тя се основава на възможностите на пристанищата и терминалите им да поемат съдове с различни размери и на пропускателните възможности на най-важните канали (Суецкия и Панамския). Съществува няколко трактовки на тези класове: скала на „Лойдс“[2], скала AFRA[3], скала на свободния пазар[3].
Име и разшифровка | Алтернативно име | Характеристики на скалите (дедуейт в тонове) | Описание | Пример | ||
---|---|---|---|---|---|---|
„Лойдс“ | AFRA | свободен пазар | ||||
ULCC: Ultra Large Crude Carriers (Ултра Големи Превозвачи на Нефт) | 300 000 – 550 000 | 320 000 – 550 000 | 320 000 – 550 000 | Нефтоналивни танкери с много големи рамери, превозващи суров нефт на големи разстояния. Маршрутите на превоза започват от Персийския залив и доставят нефт в Европа, Америка, Юго-източна Азия. Заради това, че най-големите съдове не могат да преминат през Суецкия канал, те, като правило заобикалят Африка, преминавайки покрай Нос Добра Надежда. Отново заради огромните им размери те не могат да се разтоварят в обикновените пристанища, зараби което това се извършва на специално построени за това терминали | Knock Nevis[4] | |
VLCC: Very Large Crude Carriers (Много Големи Превозвачи на Нефт) | 200 000 – 300 000 | 160 000 – 320 000 | 200 000 – 320 000 | Следват маршрут, аналогичен на маршрутите на по-големите танкери, но заради по-малките си размери имат възможност да избират повече простанища. Това позволява на съдовете VLCC да изпъляват маршрути към пристанищата на Средиземно море, Западна Африка и да достигат северните Морски Терминали. Освен това те могат да преминават обратно (с баласт) през Суецкия канал. | Ексон Валдез[5][6] | |
Suezmax | AFRA: LR2 (Large Range 2) | 180 000 – 200 000 | 80 000 – 160 000 | 120 000 – 200 000 | По данни към 2012 г. Суецкия канал е проходим за съдове с дедуейт до 200 000 тона, по-големи съдове го преминават с баласт. Съществуват планове за разширение на канала за пропускане на съдове с по-голяма товароподемност. | |
Афрамакс Lloyd: Capemax | 100 000 – 180 000 | 80 000 – 120 000 | По състояние към 2012 г. Суецкия канал преминават съдове с дедуейт до 200 000 тона, по-големи съдове могат да преминат само с баласт. Има планове за разширение на канала за пропускане на съдове с по-голяма товароподемност. Исторически названието възниква, когато такива съдове не могли да преодолеят канала и обръщали, за да заобиколят Африканския континент. | |||
Panamax | AFRA: LR1 (Large Range 1); Lloyd: Афрамакс | До 80 000 | 45 000 – 80 000 | 60 000 – 80 000 | Съдове, които не могат да преодолеят Панамския канал | |
Product tanker | AFRA: Medium range tanker | XXXXXXX | 25 000 – 45 000 | 60 000 – 80 000 | ||
AFRA: General Purpose tanker | XXXXXXX | 10 000 – 25 000 | ||||
Отделен клас за Lloyd са танкерите Malaccamax, които преминават през Малакския пролив в Малайзия |
Име | Характеристика (дедуейт в тона) | Описание |
---|---|---|
Бълкери Handymax | над 50 000 | По сравнение с големите танкери тези сухогрузи са малки, те могат да влязат в морските пристанища по целия свят |
Бълкери Handysize | 10 000 – 50 000 | Междинна категория между Handymax и Минибълкери |
Минибълкери | До 10 000 | Неголеми морски сухогрузи за къси и каботажни рейсове |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Грузовое судно“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |