Томислав Николич

Томислав Николич Томислав Николић
сръбски политик
18 юли 2012 г.
Роден	15 февруари 1952 г. (73 г.) Крагуевац, Социалистическа федеративна република Югославия
Религия	Сръбска православна църква
Политика
Партия	Сръбска радикална партия (1991 – 2008) Сръбска прогресивна партия (2008 – 2012) Народна радикална партия (1990 – 1991) независим политик (2012) Югославска комунистическа партия (1970 – 1990)
4-ти президент на Сърбия
31 май 2012 – 31 май 2017
Семейство
Съпруга	Драгица Нинкович
Деца	2
Подпис
Томислав Николич в Общомедия

То̀мислав Нѝколич (на сръбски: Томислав Николић или Tomislav Nikolić) е сръбски и югославски политик, бивш президент на Сърбия.

Бил е заместник-председател на Сръбската радикална партия (СРП), която ръководи при отсъствието на нейния председател Воислав Шешел, бивш президент на Сърбия, съден за военни престъпления в Хага.

Биография

Има специалност строителен техник, след като завършва средно техническо училище в Крагуевац. Веднага постъпва в Юридическия факултет в Крагуевац (1970), но прекъсва (1971). Незавършването му на висше образование става митическо – говори се, че имал поръчение от лидера на партията Войслав Шешел да не остане „вечен студент“; в негова официална биография (на сайта на парламента) се появява твърдение, че е завършил факултет по мениджмънт, но не се посочват година и място – предполага се, че в Крагуевац.Лазић, Александар. Томислав Николић – радикални напредњак // nspm.rs, 2 юни 2011 г. Посетен на 14 декември 2020 г. (на сръбски)

Скоро след прекъсването на следването (1971) постъпва на работа в местното строително предприятие „Жеграп“. Строи пътища и тунели. Ръководи строителството на Железопътна линия Белград - Бар, строи в градовете Майданпек, Прибой, Приеполе, Требине, Белград. Във фирма „22 декември“ (Крагуевац) оглавява инвестиционно звено (1978 – 1990), после е технически директор на общинското предприятие „Градско гробище“ в Крагуевац (1990 – 1992).

Като младеж е активист в Съюза на социалистическата младеж на Югославия, а като навършва пълнолетие, става член на Югославската комунистическа партия от 1970 до 1990 г. С политика започва активно да се занимава по време на политическата криза и разпада на Югославия. Първоначално е заместник-председател на възстановената Народна радикална партия (1990 – 1991). Встъпва в новосъздадената СРП през 1991 г. и бързо става неин пръв заместник-председател. Избиран е в парламента. През 1998 г. става заместник министър-председател на Република Сърбия, а през 1999 г. – заместник министър-председател на Съюзна република Югославия.

Участва в изборите за президент на Югославия през 2000 г., заемайки 3-то място след Слободан Милошевич и Воислав Кощуница. На изборите за президент на Сърбия през 2004 г. набира 30,1 % в първия тур, 45,4 % във втория (отстъпвайки пред Борис Тадич). На 8 май 2007 г. е избран за председател на Народната скупщина – парламента на Сърбия, но подава оставка още на 13 май същата година.

На изборите за президент на Сърбия на 3 февруари 2008 г. постига още по-внушителен резултат – 37 % на първия тур и над 49 % на втория, като буквално само няколко хиляди гласа не му достигат до президентския пост.

На 7 септември 2008 г. Николич подава оставка от поста заместнек-председател на Сръбската радикална партия поради разногласия със съпартийци^[1]. На 21 октомври същата година създава новата Сръбска прогресивна партия и е избран за неин лидер.

На изборите за президент на Сърбия през 2012 г. събира 24,99 % в 1-вия тур, отстъпвайки на Борис Тадич, обаче във 2-рия тур го побеждава, събирайки 49,4 % от гласовете, и става президент на Сърбия.

На изборите за президент на Сърбия на 2 април 2017 г. не участва поради загуба на подкрепа от своята Сръбска прогресивна партия.

Автор е на редица книги, предимно за политика.

Женен е за Драгица Николич, имат 2 сина – Радомир (кмет на Крагуевац, 2014 – 2020) и Бранислав (играч и треньор по футбол.^[2]

Политика

Кампания за президентски избори 2008

Томислав Николич се застъпва за укрепване на дружбата между Сърбия и Руската федерация. В предизборната си кампания за президент същата година заявява, че ако спечели, ще се стреми да присъедини Сърбия към съюза Русия-Беларус. По отношение на Европейския съюз негов основен принцип е, че не той е нужен на Сърбия, а Сърбия е нужна нему; казва, че „Сърбия е дупка в персийския килим на ЕС, която той ще се стреми да съшие със златни конци“.

Кампания за парламентарни избори 2008

В навечерието на изборите за парламент на 11 май 2008 г. политическата ситуация е изострена: Народният блок на премиера Кощуница и „Нова Сърбия“ предпочитат да не горят мостовете след себе си, след като Кощуница изразява публично несъгласие с позицията на Тадич по въпроса за Косово.

Тази стъпка от „Народния блок“ отдавна чака и Сръбската радикална партия, чийто заместник-председател Томислав Николич още в средата на март заявява за възможността да предостави на тогавашния премиер Воислав Кощуница за избор 2 възможности: да възглави ново правителство или да назначи в него много министри, което изразява готовността му за коалиция, за да се осуети нов мандат на управление на прозападната партия на Тадич, която от своя страна е изказала готовност за коалиция с всички партии в парламента, но не и със СРП^[3].

В позицията към Европейския съюз основни принципи са следните:

• Партията му не е против сключването на съглашения с ЕС, а изисква според конституцията на страната във всяко от тях да се съдържа положение за това, че тяхното действие се разпространява на цялата територия на Сърбия, включително Косово. А в съглашението, подписано набързо и предизборно на 29 април в Люксембург, това не е така. Като пример за съглашение посочва подписаното с Кипър, потвърждаващо неговия държавен суверенитет и заявяващо, че Кипър ще стане член на ЕС като единно цяло.
• Този документ от Люксембург според Николич, явявайки се политическа спекулация на Демпартията на Тадич и ориентираните към нея СМИ, отвлича вниманието на публиката от проблеми като нищетата, подкупността, унищожаването на сръбските банки, във финасовия сектор, промишлеността и селското стопанство.
• Цитирайки европейски източници, според които Сърбия ще може да встъпи в ЕС не по-рано от 2025 г., Николич заявява, че „възнамерява да развива отношенията с истинските приятели на Сърбия, сред които ключово място принадлежи на Русия“. Сред тях той споменава КНР, Индия, арабския свят и Латинска Америка. Условието за развитие на такива отношения с ЕС е той да води преговори със Сърбия, а не с частта от нея без Косово.
• Обещава, че след 11 май 2008 г. нито един сърбин няма да бъде обвиняван в Хага, нито предаден на тамошния трибунал.

Позиция към Русия:

• Томислав Николич предлага разполагане на руска военна база в Сърбия, т.е. военно-политическо сътрудничество. Интересен факт, разкрит от Николич, е, че между двата тура на отминалите президентски избори Тадич се намира в Русия, за да се види с Владимир Путин, а днес отказва да ратифицира съглашението за енергийно сътрудничество, подписано по това време^[4].

Особено ненавистна за него личност е председателят на предишната Сръбска скупщина Оливер Дулич, чието изказване Николич цитира: „Според изказване на Дулич, което направил при посещение в Нидерландия, сърбите били най-големите престъпници във войната на Балканите“^[5].

В случай на възможно създаване на проруско ориентирана коалиция СРП – ДПС (Демократическата партия на Кощуница) – СПС (на Милошевич) има сериозни основания да се смята, че „в страната е възможен опит за прозападен преврат, режисиран от Вашингтон“^[6][7].

Библиография

Томислав Николич е автор на 13 книги:

• Ни победа ни пораз
• Све за Косово и Метохију
• Отета победа
• Шешеља за председника
• Кроз медијски мрак
• Писмо са адресом
• У канџама мржње
• Говорио сам
• Скупштински ход по мукама
• Неокомунистички парламент
• Од почетка
• Кад падне влада Милошевић пада
• Ровови у Народној скупштини

Източници

1. ((ru)) Николич ушел из Сербской радикальной партии // Взгляд
2. Тодоровић, Драган. Отац и брат су отишли у политику, а ја у фудбал // Политика, 1. 11. 2012. Посетен на 16. 4. 2019.
3. ((ru)) Анализ на политическата ситуация преди изборите^{[неработеща препратка]}
4. ((ru)) Интервю с Томислав Николич и излагане на политическата позиция^{[неработеща препратка]}
5. ((ru)) Цитат от Дулич по време на интервюто^{[неработеща препратка]}
6. ((ru)) Изследване на възможността от преврат и възможните начини за осъществяването му от Вашингтон Архив на оригинала от 2011-08-16 в Wayback Machine.
7. ((ru)) ((sh)) Аналогична новина

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Николич, Томислав“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​ ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​