Тополчани Тополчани | |
— село — | |
Фреска на Свети Кирил от „Възнесение Господне“, 1864 г. | |
Страна | Северна Македония |
---|---|
Регион | Пелагонийски |
Община | Прилеп |
Географска област | Пелагония |
Надм. височина | 559 m |
Население | 449 души (2002) |
Пощенски код | 7512 |
МПС код | PP |
Тополчани в Общомедия |
Тополчани (на македонска литературна норма: Тополчани) е село в южната част на Северна Македония, община Прилеп.
Селото е разположено в областта Пелагония.
В XIX век Тополчани е чисто българско село в Прилепска кааза на Османската империя. Църквата „Възнесение Господне“ е от 1863 година.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Тополчане (Topoltchané) е посочено като село с 38 домакинства със 172 жители българи и 4 цигани.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Тополчани има 360 жители, всички българи християни.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Тополчани е чисто българско село в Прилепската каза на Битолския санджак с 55 къщи.[4]
В началото на XX век българското население на селото е сърбоманско под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Тополчани има 440 българи патриаршисти сърбомани.[5]
По време на българското управление във Вардарска Македония в годините на Втората световна война, Никола Т. Янев от Охрид е български кмет на Тополчани от 29 септември 1941 година до 3 септември 1942 година. След това кметове са Кольо Ст. Колев от Ловеч (1 април 1943 - 26 януари 1944) и Харалампи Бутлев от Прилеп (27 януари 1944 - 9 септември 1944).[6]
Според преброяването от 2002 година селото има 449 жители, всички северномакедонци.[7] До 2004 година Тополчани е център на самостоятелна община.
|