Трентино Волей

„Енърджи Т.И. Трентино“
	„Енърджи Т.И. Трентино“
Основан	2000
Зала	„Пала Тренто“
Капацитет	4200
Мъжки отбор
Първенство	ИВЛ
Екипировка
Домакин	Гост
	„Енърджи Т.И. Трентино“ в Общомедия

Енърджи Т.И. Трентино е професионален волейболен клуб в град Тренто, Италия.

От своето основаване през 2000 г. играе неизменно в Италианската волейболна лига, за Купата на Италия и Суперкупата на Италия.

Ерата Стойчев

През 2007 г. за старши треньор е назначен Радостин Стойчев, с когото още първия сезон стигат до шампионската титла. Следват още две титли от шампионата на Италия, четири от Световния клубен шампионат, три купи на Италия, една суперкупа на Италия и три златни медала от Шампионската лига.

Поради силното българско присъствие на играчи в отбора и българския му треньор Радостин Стойчев в България отборът е известен под името „Бг Тренто“.

Икономии

В края на сезон 2012-2013, президента Диего Мосна обявява курс на икономии, който води до напускане на голяма част от звездите на отбора. Радостин Стойчев, Матей Казийски, Рафаел де Оливейра и Османи Хуанторена отиват в Халбанк (Анкара, Турция)^[1], Ян Щокр поема за Динамо (Краснодар, Русия)^[2].

Новия състав, воден от Роберто Серниоти, се гради около Емануеле Бирарели и Цветан Соколов, който се завръща от Кунео. Още в началото на сезон 2013-2014 Тренто печели трофей, като се налага над Мачерата в двубоя за суперкупата на Италия.^[3] На световното клубно първенство този път се класират на трето място. Завършват сезона на пето място в Италия.

Ново начало на българския тандем

След неуспешния сезон през 2014-2015 начело на отбора се завръща Радостин Стойчев, а в състава отново са привлечени Матей Казийски и полския разпределител Лукас Жигадло. ^[4] На мястото на заминалия за Турция Цветан Соколов е привлечен опитния словак Мартин Немец, а в края на сезона, за плейофната фаза се завръща и Митар Джурич.

През сезона отборът играе на три финала – за купата на ЦЕВ, за купата на Италия и за шампионата на Италия. Спечелват само последния и стават шампиони.^[5]

Сезон 2015-16 година. Отборът е напуснат от Матей Казийски, който заминава да се състезава в Япония. Българското присъствие продължава в лицето на Георги Братоев. Отборът достига до три финала – за Шампионската лига срещу Зенит (Казан), за купата и суперкупата на Италия, но губи и трите. В първенството отпада на полуфинал срещу DHL (Модена).^[6] В края на сезона Радостин Стойчев напуска клуба.

След българите

През сезон 2016-2017 отборът е поет от Анжело Лоринцети и достига до финалните битки за купата на ЦЕВ, където след спечеления първи двубой, губи втория и „златния гейм“ определя французите за носители на купата.

През 2018-2019 Тренто спечелва купата на ЦЕВ, след победа на финала над Галатасарай (Истанбул, Турция).^[7]