Тръстеник | |
Изглед от централната част на Тръстеник | |
Общи данни | |
---|---|
Население | 4290 души[1] (15 март 2024 г.) 48,4 души/km² |
Землище | 88,71 km² |
Надм. височина | 112 m |
Пощ. код | 5857 |
Тел. код | 06551 |
МПС код | ЕН |
ЕКАТТЕ | 73359 |
Администрация | |
Държава | България |
Област | Плевен |
Община – кмет | Долна Митрополия Поля Цоновска (ГЕРБ, БЗНС, ВМРО-БНД, СДС; 2011) |
Кметство – кмет | Методи Сирашки |
Тръстеник в Общомедия |
Тръстенѝк[2] е град в Северна България. Той се намира в област Плевен и е в близост до град Плевен. Градът се намира в община Долна Митрополия и е най-голямото населено място в нея. По данни на ГРАО към 15 юни 2023 г. в града живеят 4306 души по настоящ адрес и 4424 души по постоянен адрес.[3]
Град Тръстеник е разположен на 7 км от общинския център Долна Митрополия, на 18 км северозападно от областния център Плевен и на около 30 км от река Дунав. Намира се между реките Вит и Искър, в средата на льосова слабохълмиста равнина. Разполага се на 43° и 31' с.ш. и 24° и 30' и.д..
Землището на града има площ от 89 900 дка, а самото селище 3,3 km².
Средната надморска височина на Тръстеник е 112 m. Селището е разположено в долиновидно понижение с посока запад – изток, в средата на което извира малка бара. Най-високите места в землището са разположени по линията на местностите Батловец (ок. 170 m) към Мерашки колиби, Пояса и Мончов въртоп. Най-ниските места са около долното течение на барата (75 m).
Това са льосови седименти (наричани от местните жители жълтопръстица), които имат неблагоприятни характеристики при строежа на сгради и прекарване на водопроводи, поради пропадъчността на този вид скали. Наблюдава се слягане в най-равните места и огъване стените на постройките в самото селище. При черни пътища врязването на коловозите достига няколко метра.
Релефът е слабо хълмист и равнинен. Действителните наклони варират от 0 до 12 градуса. От север на юг се редуват десетина суходолия със субпаралелно разположение (запад – изток) – Рибенски дол, Срен дол, Сиджим дол, Щърбашки геран – Барата, Дълбоки дол и др. Редица местности носят името въртоп, но всъщност това са типични слягания в льоса.
Климатът е умерено-континентален. Зимата е студена със средни температури от −2,2 °C през най-студения месец януари, а лятото е горещо със средни температури през юли 23 – 25 °C. Средната годишна температура е 11,4 °C. Валежите са неголеми – около 500 mm годишно, като имат максимум през късната пролет и лятото (май – юни) и минимум през февруари, който често се премества в септември. По-рядко от околните селища се наблюдават градушки. Преобладаващите ветрове са запад-северозападните, наричани горняк. Те носят най-много валежи. Духат още източни (долняк) и северни ветрове (севериняк). Рядко се наблюдава фьон. Мъглите са по-рядко явление, отколкото в съседните селища.
Населеното място страда от недостиг на водни ресурси. Този проблем лятото се отрязява върху отглеждането на селкостопански култури.
На мястото на Тръстеник има разкрити четири могили и няколко малки римски селища (в местностите Четирите могили, Щърбашки геран и Фондовите лозя по пътя за с. Победа. Едно от друго те се разполагат на разстояние от няколко километра. Намерените находки са от I – II век. Съхраняват се в Историческия музей в Плевен. За селище със сегашното име не се споменава до XV век.
В средата на 20-те години на XX век по инициатива на Янаки Моллов в Тръстеник е реализирана експериментална програма с държавно финансиране за създаване на модерни („образцови“) земеделски стопанства.[4]
Кметове на гр. Тръстеник от периода преди 1989 г. са:
Кметове на гр. Тръстеник от периода след 1989 г. са:
Тръстеник е с най-голямата обработваема площ в община Долна Митрополия, има голям брой регистрирани земеделски производители. Извън града са разположени ферми за отглеждането на едър рогат добитък, складове и сгради за ремонт и поддръжка на трактори и друга земеделска техника. Функционира дървообработващо предприятие.
В землището на Тръстеник се намират останките на промишлен комплекс за отглеждане на телета, създаден по времето на социализма. Разположен на североизток от населеното място, комплексът е бил предвиден за отглеждане и угояване на 21 000 телета. Построени са били шест кръгли халета за угояване на по 3000 телета.
В града има общност на Евангелската методистка епископална църква.[5]
Храмът „Свето Успение Пресвета Богородица“ е построен в периода от 1880 до 1886 година и осветен на 15 август 1886 г. от митрополит Константин. Изграден е от камък, тухли, вар и пясък, с централен купол. Първото изографисване е направено от неизвестен зограф и е заличен през 1938 г. Втората зография е извършена от Илия Пефев през 1942 г. Иконостасът е дървен, а иконите са дело на Нестор Траянов.[6] До църквата се намират килия с две стаи и камбанария, строени през 1937 г.
Служили свещеници[7]
Основателите на читалището в град Тръстеник са главният учител в Плевен Нестор Марков, Симеон Романов, Николчо Доровски Коце Конов, Парашкев Монов, Мичо Захариев, Дано Маринов и други.
Ритуалът „Кьорава кобила“ е традиционен за град Тръстеник. Той се провежда всяка година на Иванов ден от незапомнени времена. Ритуалът се свързва с една легенда за спасяването на тогавашното село Марашки Тръстеник от турско разорение. Легендата е записана и съхранена от читалищния деец Симеон Кънчев, а тя гласи:
„Населението на село Марашки Тръстеник е било с особен статут по време на османската власт, плащало е данъците си в коне. Кобилата на един селянин – Иван била много стара и ослепяла. Иван бил много привързан към нея и му дожаляло да я убие. Завел я в полето и я пуснал, за да не става свидетел на смъртта ѝ. Не минало много време и в селото избухнала страшна болест, която покосила всички коне. Посред зима на 20 януари (Ивановден) пред портата на Иван се появила старата му любима кобила с няколко малки кончета. Пред очите на невярващия си стопанин старата кобила се свлякла и издъхнала. Благодарение на нейните кончета тръстеничани отново развъдили конете в селото и платили данъка си към Османската империя. От този ден нататък в чест на кобилата, спасила селото от разорение на Ивановден, младежи се преобличат в маскарадни костюми, пресъздават образа на кобилата и нейните кончета, за здраве и берекет на населението.
Ритуалът „Кьорава кобила“ започва в полунощ срещу Ивановден с обхождане на населеното място. Събрани в дома на водача маскираните тръгват по домовете на именниците. Обиколките им са съпровождани с много шум, песни, викове, музика. Стопаните посрещат с радост „кобилата“ и нейните спътници. В групата задължително присъстват:
Посетеният от групата на „кьоравата кобила“ дом се счита за защитен от болести и лоши неща, и е благословен за цялата година. Заключителната част на празника е на площада, където е събрано населението. Там се „разиграват“ „кобилите“, „раждат“ се малките кончета, попа венчава младоженците и др.[9]
|