Тур (говедо)

Вижте пояснителната страница за други значения на Тур.

---

Тур

Природозащитен статут

Изчезнал (1627 г.)[1]

Класификация

царство: Животни (Animalia) (без ранг): Вторичноустни (Deuterostomia) тип: Хордови (Chordata) (без ранг): Ръкоперки (Sarcopterygii) (без ранг): Тетраподоморфи (Tetrapodomorpha) (без ранг): Стегоцефали (Stegocephalia) (без ранг): Амниоти (Amniota) (без ранг): Синапсиди (Synapsida) (без ранг): Терапсиди (†Therapsida) (без ранг): Зверозъби влечуги (†Theriodontia) клас: Бозайници (Mammalia) (без ранг): Еутерии (Eutheria) разред: Чифтокопитни (Artiodactyla) семейство: Кухороги (Bovidae) род: Говеда (Bos) вид: Тур (†B. primigenius)

Научно наименование

Bos primigenius Bojanus, 1827

Разпространение

Обхват на вкаменелости

тиглий – субатлантик, 2 – 0,0003 Ma Плц Пт Тиглий Ебу В М Б Йоний Т

Тур в Общомедия

[ редактиране ]

Турът (Bos primigenius) е изчезнал вид едър бозайник от разред Чифтокопитни (Artiodactyla), предшественик на днешните говеда.^[2][3]

Физически характеристики

• Мъжки
  • Маса—над 800 кг.
  • Височина при плешката – 1,8 – 2 m
  • Дължина на тялото – около 3,3 m
  • Рога – 0,8 m
• Женските са значително по-дребни.

Разпространение

Срещал се е в Европа, Северна Африка, Мала Азия, Близкия изток.^[4] Последният екземпляр е убит в Полша през 1627 година.). В България турът е оцелял докъм 16 – 18 в. Такава е датировката на негови останки, намерени в „Ларгото“ на площад „Света Неделя“ в София.^[5]

Находка от 2020 г. от обект, намиращ се на ул. "Екзарх Йосиф" № 35 в центъра на София доказва, че турът на Балканите (поне в Западна България) е оцелял до втората половина на 17 - първата половина на 18 век, което променя представите ни за финалната история на този вид в света.^[6]

Начин на живот и хранене

Тревопасен бозайник, живял на малки стада. Пословична е била силата и агресивността на тура. Две са основните причини за изчезването му – прекомерният лов на диви животни и одомашняването (и последващо кръстосване на оцелели диви турове с домашни говеда).

Допълнителни сведения

Скелет на тур

Протеклите през последните няколко хиляди години процеси на опитомяване са довели до големи разлики между тура и домашното говедо, които са различни раси на един и същи вид. Най-забележимо е значителното намаляване на размерите (около 2 пъти) и туширането на природната агресивност.

В наши дни текат няколко проекта за възстановяване на тура, посредством селекция и запазване на проявили се атавистични признаци сред най-примитивните породи говеда. Въпреки значителния напредък, все още е рано да се каже, че е постигнат успех. Все още получените животни са значително по-дребни от предшественика си.

Източници

1. Bos primigenius (Bojanus, 1827). // IUCN Red List of Threatened Species. International Union for Conservation of Nature. Посетен на 3 януари 2023 г. (на английски)
2. ebooks.pensoft.net, архив на оригинала от 22 декември 2017, https://web.archive.org/web/20171222051031/http://ebooks.pensoft.net/book/8202/retracing-the-aurochs-history-morphology-and-ecology-of-an-extinct-wild-ox, посетен на 20 декември 2017 
3. www.petermaas.nl
4. Йовчев, Н. 1982. По следите на изчезналите животни, София, Наука и изкуство, с. 16 – 17.
5. Боев, Н., Боев, З. 2018. Турът (Bos primigenius Bojanos, 1827) (Artiodactyla, Mammalia) в природата и културата на България. – ZooNotes. Supplement 5. ISSN 1313 – 9916. Университетско издателство „Паисий Хилендарски“. Пловдив. 1 – 120. www.zoonotes.bio.uni-plovdiv.bg
6. Boev, Z. 2021. Last Aurochs (Bos primigenius Bojanus, 1827) have survived in Bulgaria. – Lynx (Prague), 52: 139–142.

Външни препратки

• History of aurochs in Poland Архив на оригинала от 2012-08-10 в Wayback Machine.
• Aurochs: Bringing Them Back Архив на оригинала от 2005-07-13 в Wayback Machine.