Тура

Вижте пояснителната страница за други значения на Тура.

---

Анимирано представяне на структурата на тура на османския султан Махмуд II. В превод от османски турски турата буквално се превежда като Махмуд – Хан – син на – Абдул Хамид – вечния – победител

Тура̀, по-рано тугра (от персийски: طغراء през турски: tuğra^[1]), е калиграфски печат или подпис от времето на Османската империя, използван за узаконяване на султански фермани.

История

Султанските тури включват пълното име на султана и неговата титла, като са изобразени в сложна плетеница, съставени от нишанджии (калиграфи). Както и личните печати на европейските монарси, така и турите са поставяни върху монетите и пощенските марки, издавани от Османската империя. Турите на османските султани са поставяни върху герба на Османската империя.

Тапия за имот с тура, ХІХ в, Исторически музей (Дупница)

Турите играят ролята на картушите в Древен Египет. Всеки османски султан е притежавал своя индивидуална уникална тура. Те са били разпространени и в други тюркски държави, като Казанското ханство. По-късно турите продължават да се използват от татарите в Руската империя.

В днешни дни турата продължава умело да се изработва. Така например свои тури имат руският президент Владимир Путин и японският император Акихито.

Страна на монетата

 Основна статия: Ези и тура

В българския език „тура“ се нарича страна на монетата, на която има изобразен герб или образ, както някога е стояла турата на султана върху османските монети. Другата страна на монетата се казва „ези“ и произлиза от турската дума yazı, означаваща „написан текст, писменост".

Тури на османските султани

• Галерия
• 
  Тура на герба на Османската империя
• 
  Първата тура на Орхан I
• 
  Тура на Сюлейман Великолепни
• 
  Тура на Селим III
• 
  Тура на Абдул Хамид II
• 
  Тура на Мехмед V като част от звезда Галиполи

Вижте също

• Арабска калиграфия

Бележки

1. Турската буква „ğ“ днес не се чете, а служи за удължаване на предходната гласна.