Тургут Йозал
| Тургут Йозал Turgut Özal | |
| турски политик | |
 Йозал през 1989 г. | |
| Роден |
13 октомври 1927 г.
|
|---|---|
| Починал |
Анкара, Турция |
| Погребан | Истанбул, Турция |
| Религия | ислям сунитски ислям |
| Политика | |
| Професия | електроинженер, икономист, политик |
| 8-и президент на Турция | |
| 9 ноември 1989 – 17 април 1993 | |
| 19-и министър-председател на Турция | |
| 13 декември 1983 – 9 ноември 1989 | |
| 1-и лидер на Отечествена партия | |
| 20 май 1983 – 9 ноември 1989 | |
| вицепремиер на Турция | |
| 20 септември 1980 – 14 юли 1982 | |
| Семейство | |
| Съпруга | Айхан Инал (1952 – 1952) Семра Йозал (1954 – 1993) |
| Деца | 3 – Ахмет, Зейнеп, Ефе |
| Подпис |  |
| Тургут Йозал в Общомедия | |
Тургут Йозал (на турски: Turgut Özal) е турски политик и бивш министър, министър-председател и президент на Турция.[1][2]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е на 13 октомври 1927 г. в гр. Малатия.[3][4] Завършва основно училище в гр. Силифке, средно в гр. Мардин и гимназия в гр. Кайсери. През 1950 г. се дипломира от Истанбулския технически университет като електроинженер. Между 1950 и 1952 г. работи по специалността си, а от 1952 до 1953 г. е на специализация в САЩ. След като се завръща в Турция, работи до 1958 г. в Министерството на енергетиката като заместник-директор по техническата част към общата служба, през 1959 г. става секретар на Комисията за планиране, а в 1960 г. работи в Отдела за координация на планирането.
В края на 1961 г. постъпва на военна служба, а след като се уволнява – до 1966 г., отново работи за Министерството на енергетиката, вече като заместник генерален мениджър. До февруари 1967 г. е на служба в Специалния технически отдел към кабинета на министър-председателя, а след това, до юни 1971 г., в Организацията за общо планиране, където е директор на различни звена (Бюро за заемите, Бюро за Европейския съюз, Бюро за отказите).
До декември 1973 г. Йозал работи за Световната банка. От 1973 до декември 1979 г. е председател на няколко частни турски компании. От декември 1979 до септември 1980 г., когато в страната е извършен военен преврат, той е в кабинета на министър-председателя като младши съветник, а след като военните взимат властта, става държавен министър и заместник министър-председател, какъвто остава до юли 1982 г.
На 20 май 1983 г. Йозал участва в основаването на Отечествената партия и е избран за неин председател. След като партията му спечелва парламентарните избори, Йозал е определен за министър-председател. След управлението му начело на правителството (между декември 1983 и ноември 1989 г.) е избран за президент на републиката – пост, на който остава до смъртта си.
Умира внезапно от инфаркт на 17 април 1993 г. в Анкара. Погребан е в Истанбул, близо до мавзолея на Аднан Мендерес.
Тургут Йозал и съпругата му Семра имат 3 деца.
През 1991 г. Тургут Йозал прави скандално изявление относно България на митинг пред свои привърженици. Той казва: „Един ден България ще бъде наша, само че този път ще я купим“ [5][6].
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Remembering Turgut Özal and his legacy // Посетен на 11 November 2023.
- ↑ Official Website of the Presidency of the Republic of Turkey – Turgut Özal // Посетен на 16 May 2017.
- ↑ "Çemişgezek'e bir gelen geri dönmek istemiyor". Sabah. "8. Cumhurbaşkanı Turgut Özal'ın annesi Hafize Özal, Çemişgezek Mezire Köyü doğumlu."
- ↑ "Turgut Özal'ı rahmetle anıyoruz". Yeni Akit. "Babası Malatya/Çırmıktı'lı Ünlüoğulları'ndan banka memuru Mehmet Sıddık Özal, annesi ise Tunceli Çemişgezekli, ilkokul öğretmeni Hafize Hanım (d. 1906 - ö. 1988) olan Turgut Özal kısmen Kürt kökenlidir."
- ↑ Доктрината „Йозал“ // varna.vmro.bg. Посетен на 13 декември 2006.[неработеща препратка]
- ↑ Веселин Божков. Геноцидът: Доктрината „Йозал“ // voininatangra.org, 17 юли 2005. Посетен на 13 декември 2006. Архив на оригинала от 2012-01-19 в Wayback Machine.
|
