Тургут Реис

Тургут Реис Dragut
османски корсар и адмирал
Роден	около 1485 г. Османска империя
Починал	23 юни 1565 г. (80 г.) Малта
Погребан	Триполи, Либия
Религия	сунитски ислям
Тургут Реис в Общомедия

Тургут Реис (на турски: Turgut Reis) (1485 – 23 юни 1565) е османски корсар на служба при султан Сюлейман I. Адмирал на османския флот^[1][2], назначаван за бей на остров Джерба и на Алжир, санджакбей на Триполи, бейлербей на Средиземно море.

Признат за военен гений и един от „най-опасните корсари“, наричан „най-големият пират воин на всички времена“ и „некоронованият крал на Средиземноморието“, той е познат особено в арабските провинции на империята също като Драгут („дракон“)^[3]

Произход

Тургут Реис^[4] е роден около 1485 г. в селцето Каратопрак на егейския бряг недалеч от Бодрум (в наши дни този турски град носи неговото име Тургутрейс) и е с гръцко потекло^[5][6]. Според някои изследователи родителите му са гръцки мюсюлмани^[7][8], според други са запазили християнската си вяра^{[9][10][11][12][13][14]}.

Ранни години

На дванадесетгодишна възраст Тургут е забелязан от командващия османската армия и привлечен на служба заради уменията си да си служи с копието и лъка. След като преминава военно обучение, той е отведен в Египет през 1517 г.^[15], където участва във военните действия при завладяването на страната като артилерист.

След смъртта на покровителя си, Тургут постъпва на служба в Александрия при прочутия корсар Синан паша. Става капитан на бригантина, една четвърт от която благодарение на Синан паша става негова собственост, а след няколко успешни рейда успява да закупи целия кораб. След това се сдобива с галера, която оборудва с най-съвременни оръдия, и започва да кръстосва Средиземно море по търговските пътища между Венеция и егейските острови.

Остров Джерба

През 1539 г. Синан паша е назначен за командир на османския флот в Червено море, но реално командването се поема от Тургут Реис. Едновременно с това Тургут става бей на остров Джерба, където се жени.

В началото на следващата 1540 г. превзема няколко генуезки кораба край Санта Маргерита Лигуре, разграбва остров Гозо и начело на 25 кораба опустошава бреговете на Сицилия и Испания. Това става причина крал Карл V да изпрати срещу него 81 кораба под командването на адмирал Андреа Дория. За да избегне преследването, Тургут се отправя към Тиренско море и бомбардира южните пристанища на Корсика, разграбвайки след това и Капрая Изола.

Пленяване

Веднага след нападението над Капрая Изола Тургут спира за ремонт на корабите край бреговете на Корсика и там на 15 юни 1540 г. е настигнат от италианския флот под командването на племенника на Андреа Дория Джанетино Дория. Само един от корабите на пирата успява да се изплъзне, останалите са превзети, а самият Тургут е пленен и прекарва следващите четири години като роб на галера при Джанетино Дория^[16]. Неколкократно неговият приятел Хайредин Барбароса прави постъпки да го откупи, но му е отказано. Накрая Тургут е преместен в затвора в Генуа, а през 1544 г. Барбароса обсажда града. Започват преговори за освобождаването на Тургут и Барбароса е поканен в апартамента на Андреа Дория, където двамата адмирали договарят откупа в размер на 3500 златни дуката^[17][18].

Още същата година след като излиза на свобода Тургут Реис разграбва град Бонифачо на Корсика и остров Гозо и нанася сериозни щети на генуезките и малтийските търговски интереси. През 1545 г. опустошава за пореден път Капрая Изола, Монтеросо ал Маре, Риомаджоре и няколко други пристанища. В началото на 1546 г. се отправя към Тунис, където плячкосва Сфакс, Сус и Монастир.

Главнокомандващ флота

След смъртта на Хайредин Барбароса през юли 1546 г. Тургут става главнокомандващ османския флот в Средиземноморието.

През следващата година начело на 23 галери опустошава Малта, Апулия, Калабрия и Липарските острови. От 30 април 1551 г. официално постъпва на служба при султан Сюлейман I, получавайки титлата капудан паша. През 1548 г. е назначен за бейлербей на Алжир. През август 1551 г. обсажда и превзема Триполи, дотогава владение на Малтийския орден, и от този момент Триполитания става вилает на Османската империя като за тази си заслуга Тургут е назначен за санджакбей на Триполи^[19].

През 1553 г. в съответствие с френско-османския съюз Тургут действа в Сицилия като за помощта си получава от френския крал около 30 000 златни дукати от плячката^[20]. Заради бавните военни операции, които провежда в периода 1554 – 1555 г., тръгва слух, че Тургут е подкупен от испанците. Слухът не е потвърден с нищо, но става причина той да бъде свален от поста капудан паша и заменен с Пияле паша, въпреки че Тургут остава при него в качеството си на съветник^[21].

През 1560 г. Тургут участва в сражението при Джерба отново заедно с Пияле паша, където испанският флот е разгромен.

През май 1565 г. започва обсадата на Малта, в която вече 80-годишният Тургут лично се заема с командването на османските войски (въпреки че според мнението на историците той се обявява против обсадата, но така или иначе не е в състояние да спре събитията^[22][23]). Именно при тази битка Тургут е убит на 23 юни 1565 г. според едни сведения от гюле^[24], според други – от камък в окото, при което ранен е отнесен в болница и два дни по-късно умира^[25]. Тленните му останки са пренесени и погребани в Триполи.

Вижте също

• Тургут Реис джамия

Източници

1. Cengiz Orhonlu, Journal of Turkish History with Documents, 1968, 69 p., « Belgelerle Türk Tarihi Dergisi »
2. İsmail Uzunçarşılı Hakkı, Ottoman History, II, T.R. Department of Turkish History, 1998, 384 p., « Osmanlı Tarihi, II »
3. Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона : в 86 т. (82 т. и 4 доп.) СПб., 1890 – 1907
4. Реѝс (също Раис) е турски военен чин – морски капитан – и обикновено се добавя след името на офицера
5. Reynolds, Clark G. (1974). Command of the sea: the history and strategy of maritime empires. Morrow. pp. 120 – 121. ISBN 978-0-688-00267-1. „Ottomans extended their western maritime frontier across North Africa under the naval command of another Greek Moslem, Torghoud (or Dragut), who succeeded Barbarossa upon the latter's death in 1546.“
6. Naylor, Phillip Chiviges (2009). North Africa: a history from antiquity to the present. University of Texas Press. pp. 120 – 121. ISBN 978-0-292-71922-4. „One of the most famous corsairs was Turghut (Dragut) (?–1565), who was of Greek ancestry and a protégé of Khayr al-Din. He participated in the successful Ottoman assault on Tripoli in 1551 against the Knights of St. John of Malta“
7. Yemişçi C. Turgut Reis'in Nereli Olduğu Meselesi // The Question of Turgut Reis' Birth Place. – 2011
8. Uzunçarşılı I. Osmanlı Tarihi // Ottoman History. – T.R. Department of Turkish History, 1998. – Т. II. – С. 384
9. Reynolds C. Command of the sea;: The history and strategy of maritime empires. – Morrow, 1974. – С. 120 – 121. – 642 с. – ISBN 0-688-00267-6.
10. Naylor P. North Africa: A History from Antiquity to the Present. – University of Texas Press, 2010. – С. 120 – 121. – 373 с. – ISBN 0-292-72291-5.
11. Beeching J. The Galleys at Lepanto. – Scribner, 1983. – С. 72 – 73. – 267 с. – ISBN 0-684-17918-0.
12. Chambers I. Mediterranean Crossings: The Politics of an Interrupted Modernity. – Duke University Press Books, 2009. – С. 38 – 39. – 192 с. – ISBN 0-8223-4150-6
13. Facaros D., Pauls M. Turkey (4-е издание). – Cadogan Guides, 2000. – С. 286 – 287. – 576 с. – ISBN 1-86011-078-9.
14. Braudel F. The Mediterranean and the Mediterranean world in the age of Philip II. – University of California Press, 1995. – Т. II. – С. 608 – 609. – 725 с. – ISBN 0-520-20330-5
15. Beeching Jack (1983). The galleys at Lepanto: Jack Beeching. Scribner. pp. 72 – 73. ISBN 978-0-684-17918-6. „a Turkish governor took a fancy to the boy and carried him off to Egypt.“
16. Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона : в 86 т. (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907.
17. Скрицкий Н. Андреа Дориа. – 100 великих адмиралов, 2003, 512 с., ISBN 5-7838-0980-2
18. Блон Ж. Гробница Барбароссы. – Великий час океанов. В двух томах, Славянка, 1993, 544 с., ISBN 5-7922-0046-7
19. Триполи. Энциклопедический словарь Брокгауза и Ефрона : в 86 т. (82 т. и 4 доп.). – СПб., 1890 – 1907.
20. Stanford J. Shaw. History of the Ottoman Empire and Modern Turkey. – Cambridge University Press, 1976. – Vol. 1. Empire of the Gazis: The Rise and Decline of the Ottoman Empire 1280 – 1808. – P. 106. – 368 p., ISBN 978-0-521-29163-7
21. Копелев, 1997, Военное сотрудничество: Хайраддин и Драгут-раис
22. Rothman T. The Great Siege of Malta
23. Великая Осада Мальты. Всемирная история
24. Rothman T. The Great Siege of Malta
25. Великая Осада Мальты. Всемирная история