Тържество на православието

Тържество на православието
Икона „Тържество на православието“ 843 г. (фрагмент Императрица Теодора II и император Михаил III). Византия, края на XIV началото на XV век, Национална колекция на икони, Британски музей)
Други именаРождество, Коледа, Голяма Коледа, Божик, Божич
Празнува се отХристияни
ВидХристиянски
Значениекрай на иконобортството
Тържество на православието в Общомедия

Тържество на православието (на гръцки: Θρίαμβος της Ορθοδοξίας) е християнски празник в Православната църква през първата неделя на Великите пости за Възкресение Христово.[1][2]

През 843 г. императрица Теодора II и Теоктист, регент на двегодишния византийски император Михаил III, заменят дотогавашния патриарх на Константинопол Йоан VII Граматик с Методий I и свикват Константинополски поместен събор. Седмица по-късно на него са одобрени отново отречените по-рано (през 815 г., когато на свикан от император Лъв V Арменец е препотвърдена доктрината на събора от 754 г.) решенията на Седмия вселенски събор (проведен през 787 г.) и отлъчва преди властващата религиозна група на иконоборците от Църквата.[3]. Тази победа на православието над иконоборството, станала на 19 февруари или на 11 март 843 г. е наречена "тържество на православието" и се чества на празника Неделя на православието (първата от Великия пост), въведен непосредствено след събитието.[4][5][6]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Васильев А. А., История Византийской империи Второй период иконоборчества и Восстановление Православия. Разделение церквей в IX веке)
  2. ↑ Merriam-Webster's Encyclopedia of World Religions by Merriam-Webster (Jan 2000) ISBN 0-87779-044-2 page 231
  3. ↑ Карташев А. В. Вселенские соборы. Клин, 2004
  4. ↑ Сборник История Византии. Т. 2 // Академик Сказкин С. Д. (отв.редактор) – Москва: Наука, 1967 г.
  5. ↑ Александр Шмеман, протопресвитер. Исторический путь Православия. Глава 5. Византия, часть 2, архив на оригинала от 25 януари 2007, https://web.archive.org/web/20070125171651/http://www.lib.eparhia-saratov.ru/books/24sh/shmeman/history/30.html, посетен на 3 май 2014 
  6. ↑ О чине православия

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Henry R. Percival, ed. (1994). Nicene and Post-Nicene Fathers, 2nd Series. 14: The Seven Ecumenical Councils. Peabody, MA: Hendrickson Publishers, Inc. p. 576. ISBN 1-56563-130-7.
  • Ware, Bishop Kallistos (Timothy) (1964). The Orthodox Church. London: Penguin Books. p. 38. ISBN 0-14-020592-6.

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]