Уаджет

Уаджет
древноегипетска богиня на царската власт и покровителка на Долен Египет
Изображение на Уаджет като изправена кобра
Изображение на Уаджет като изправена кобра

Уаджет в Общомедия

Уаджет или Ваджет е древноегипетска богиня на царската власт и покровителка на Долен Египет. Изобразявана като огнедишаща египетска кобра. Под формата на символа урей (уреус) върху короната на фараона, Уаджет олицетворява могъществото на върховната власт. Нейната роля в Долен Египет е аналогична с тази на Нехбет в Горен Египет.[1]

Известни са различни форми на името: Уаджит, Уеджат/Веджат (египетски: W3ḏt / W3ḏjt, „Зелената“), Еджо, Уджо или Уто през елинистическия период. Главният култов център е в Буто (дн. Тел ел-Фарайн), в северозападната част на делтата на Нил.[1][2]

Култът към Уаджет датира още от Пред-династичния период. Първоначално е само местно божество. Град Буто е бил наричан от египтяните Пер-Уаджет (Дом на Уаджет), а главното светилище е било известно като пер-ну (Дом на пламъка).[3]

Богинята-кобра понякога е показвана с криле и носи Дешрет – Червената корона на Долен Египет. Уаджет изобразява също и разрушителната мощ на Ра, като кобра увита около слънчевия диск. В други случаи Уаджет се представя като жена с лъвска глава или жена с Червената корона и скиптър. Според митологията тя е кърмачка на Хор. В района на Делтата е приемана и за майка на Нефертум[1][3].

Уаджет и Нехбет заедно са известни като Небти („Двете дами“). Те са представяни съответно като кобра и лешояд, закрилящи фараона на Долен и Горен Египет. Уаджет е създателка на папирусовите блата в Делтата.[3][4]

  1. а б в Майкъл Джордан: Енциклопедия на боговете, ГорексПрес (София 1998), стр. 69
  2. Ian Shaw and Paul Nicholson: The British Museum Dictionary of Ancient Egypt, The American University in Cairo Press (2002), p. 302 – 303
  3. а б в Richard H. Wilkinson: The Complete Gods and Goddesses of Ancient Egypt, Thames & Hudson (2003), p. 226 – 228
  4. George Hart: The Routledge Dictionary of Egyptian Gods and Goddesses, Routledge; Taylor & Francis Group (Second Edition, 2005), p. 161