Първи стъпки | Правна рамка | Енциклопедично съдържание |
Уикиетикет | Редактиране на страници |
Портал на общността |
Навигация |
Редактиране на страници:
Управление на страници:
Често статиите в Уикипедия могат да бъдат подобрявани, като им се поставят препратки към външни на Уикипедия уеб-страници, съдържащи информация, която не може или не бива да присъства в статията. Тези препратки принадлежат към раздел „Външни препратки” близо до дъното на статията.
Някои външни препратки са добре дошли (виж долу), но не е цел на Уикипедия да обхваща изчерпателни списъци от външни препратки по всяка тема. Ако сайтът или страницата, към която желаете да направите препратка, съдържа информация, която още не е част от статията, замислете се първо дали да не я ползвате за източник. За повече указания как се цитират източници, погледнете Уикипедия:Посочвайте източниците си. Това упътване се отнася до външните препратки, които са различни от източниците.
nofollow
и поради това не оказват влияние върху търсачките и рейтинга в тях на сочените страници.По технически или свързани с определена политика причини, редакторите са ограничени откъм препращане към следните сайтове, без изключение:
Няколко са нещата, които трябва да се вземат под внимание, когато се добавя външна препратка.
За всяка препратка трябва се съди по качествата ѝ, като се спазват следните упътвания. Колкото по-дълъг е списъкът от външни препратки в статията, толкова по-взискателно трябва да бъде оценяването им.
Освен когато става дума за препратки към официални или посветени на темата на статията страници, редакторите следва да избягват следните видове препратки:
Следва да се избягват препратки към сайтове, изискващи регистрация или платен абонамент, тъй като употребата на съдържанието в тях е ограничена за повечето потребители. Много електронни вестници изискват регистрация за частичен или пълен достъп до съдържанието, а други изискват абонамент. Електронните списания редовно изискват регистрация за достъп до сайтовете или до качественото им съдържание. Обикновено се изисква такса за достъп до архивите на старите броеве на вестниците и списанията.
Не бива да се правят препратки към сайтове, изискващи регистрация или абонамент, освен в случаите когато:
В българската Уикипедия за предпочитане са външните препратки на български език. Допустимо е статия да съдържа препратка към чуждоезиков сайт, например когато официалният сайт няма българска версия, когато се препраща към текст по темата на статията на нейния оригинален език, или когато чуждоезиковият сайт съдържа нагледни материали като карти, диаграми или таблици, съобразно указанията за чуждоезикови сайтове.
Когато препратката към чуждоезиков сайт е допустима по силата на някое от изброените изключения, препратката трябва да се обозначи с езикова {{икона}} в комбинация с двубуквения код на езика: например {{икона|es}}
, {{икона|fr}}
, и т.н.
Като външни препратки в статиите не бива да се използват пренасочващи адреси. В това число влизат tinyurl.com и makeashorterlink.com. Повечето от тези сайтове са включени в черния списък със спам m:Spam blacklist, тъй като спамъри често злоупотребяват с тях. Това означава, че не е възможно промените по страница в Уикипедия, която съдържа такава препратка, да бъде запазена. Тъй като пренасочващите сайтове са включени в черния списък, ако редактор включи такава препратка, може да причини проблеми на редакторите след него.
Сайтове за постоянен URL като purl.org представляват отделен случай, тъй като понякога PURL версията се счита от собственика на външния сайт като по-официален адрес от директния — в такъв случай следва да се ползва PURL-адреса.
Общо взето, за предпочитане е редакторът да слага препратки към точното местоназначение (destination) на препратката. Например, ако example.com автоматично пренасочва към tripod.com/example, за предпочитане е редакторът да сложи втория адрес, въпреки че уебмастърът е счел първия за по-официален.
Приемливо е да се поставят външни препратки към страници, изпълнени на нормален HTML или plain text. Редакторът следва да провери дали типът на съдържанието на страницата е „text/html“, „text/plain“, или „application/xhtml+xml“, тъй като някои страници може да бъдат изпълнени изцяло като платформено-зависими плъгини. Редакторите трябва да се въздържат от директни препратки към съдържание, изискващо специален софтуер или надстройка на браузъра. Винаги е за предпочитане външната препратка да сочи към страница оформена на обикновен HTML, която от своя страна съдържа препратка към съответното мултимедийно съдържание.
В случаите, когато препратката към мултимедийно съдържание е счетена за уместна, е необходимо изрично да се посочи каква технология е нужна за достъп до съдържанието, както е направено в следващия пример:
В статиите с множество гледни точки, броят на препратките посветени на една от гледните точки не трябва осезаемо да надвишава този на другите равностойни на нея гледни точки, нито пък чрез броя на препратките може да се придава неоправдана тежест (undue weight) на гледни точки, застъпвани от изключително малцинство. Редакторите следва да пояснят коя препратка към коя гледна точка се отнася. На доминиращата гледна точка следва да се отдели първо място. За повече информация вижте Уикипедия:Неутрална гледна точка - в частност упътванията за неоправданата тежест.
Много важно е редакторът да оцени дали препратката, която поставя, има добри изгледи да остане релевантна на статията в едно недалечно бъдеще. Например, не е полезно да се поставят препратки към страници, чието съдържание често се мени и на които за момента се е случило да присъстват целевите за статията материали. Редакторите трябва да внимават и когато цитират като източници такива неустойчиви страници.
Препратките към неактивни адреси в раздела „Външни препратки“ са безполезни за статиите в Уикипедия. Такива „мъртви връзки“ трябва или да бъдат отстранявани, или актуализирани с техни архивни версии, които могат да се намерят на Internet Archive Wayback Machine. Трябва да се отбележи, че проблемът с неактивните препратки може да бъде третиран и по съвсем друг начин, когато те са в качеството си на източници на информация в статията: вижте en:Wikipedia:Citing sources#Preventing and repairing dead links.
Трябва да се има предвид, че някои външни препратки в Уикипедия могат да бъдат неактивни поради прояви на вандализъм (например, вандал деактивира препратка към конкурентна на неговата компания или продукт): за препоръчване е да се провери дали в някоя по-ранна версия на статията не се намира активна версия на препратката. Някои вандализми от този сорт могат да бъдат доста трудно прихванати, например при заместване на някои латински букви в адреса с идентично изглеждащи букви на кирилица.
Може да се случи сайт да бъде похитен и макар външната препратка в статията да е активна, тя да сочи към подменено съдържание.
Честа причина в такива случаи е изтеклата регистрация на домейна на сайта, който е бил закупен за друга цел. В резултат, може да се окаже, че препратката сочи към крайно неподходящо съдържание, включително порнографско в някои случаи.[1]
Към похитени сайтове следва да няма препратки, и да бъдат третирани по същия начин като неактивните страници.
Препратка без текст (код и резултат от кода):
[http://example.com/]
[1]
Препратка съдържаща текст:
[http://example.com/ The RFC mandated example.com website]
The RFC mandated example.com website
Целият текст след интервала се приема за текст на хипервръзката. Вкарването на вътрешни уики-препратки към този текст е некоректно, но ако такава препратка е необходима, хиперсвързания текст трябва да се преорганизира, като подходящите думи бъдат изведени навън. Например:
„The [[RFC]] mandated [http://example.com/ example.com website]“.
„The RFC mandated example.com website“.
Някои препратки съдържат квадратни скоби, например https://registersofia.bg/index.php?view=monument&option=com_monuments&formdata[id]=714&Itemid=140. Такива препратки не може да бъдат въвеждани директно, защото квадратните скоби имат особено значение в Уикипедия. За да въведете успешно такива препратки, заместете знаците [
и ]
в тях съответно с шаблоните {{!!(}} и {{)!!}}. Например горната препратка може да въведете така:
[https://registersofia.bg/index.php?view=monument&option=com_monuments&formdata{{!!(}}id{{)!!}}=714&Itemid=140 Скулптурна група „Селянка и колхозничка”, „Мост на дружбата”]
Скулптурна група „Селянка и колхозничка”, „Мост на дружбата”
Два са основните формата за външните препратки. Най-често те се оформят като списък в края на статията. Стандартно списъкът се оформя в раздел на второ ниво, озаглавен Външни препратки (т.е. == Външни препратки ==), в който се поставя списъка от препратки, форматирани с отстъп с точка (чрез символа „звезда“, *
).
Когато прави препратка към външен сайт, редакторът трябва да поднесе на читателя подходящо резюме на съдържанието на препратката, както и причините, поради които е счел точно този сайт за релевантен на съответната статия. Ако е цитирана статия онлайн, трябва да е предоставена колкото се може по-съдържателна цитираща информация (заглавие на статията, автор, издание, дата на публикация).
=== Външни препратки === * [http://example.com/link_1 Външна препратка 1] * [http://example.com/link_2 Външна препратка 2]
Препратките към сайтовете, които са използвани като източници на информацията при създаване на статията, следва да се поставят в раздел „Източници“, а не в раздел „Външни препратки“. Упътвания за специфичното форматиране и линкване на цитиранията могат да се намерят в Уикипедия:Възможност за проверка и Уикипедия:Посочвайте източниците си.
За по-подробна информация касаеща политиката на Уикипедия за външните препратки и подходящия за тях синтаксис, вижте:
Други:
Координация по поддръжката:
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Wikipedia:External links в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |