Улема

Османски учен от улемата.

Улемата (на арабски: علماء – улема́ – „знаещи, учени“; ед.ч. – на арабски: عالم – а́лим) е общо название на учените в Ислямския свят.[1] В по-тесен смисъл, особено в контекста на сунитския ислям, улема се наричат „пазителите, приносителите и тълкувателите на религиозното познание, на ислямската докрина и право“.[1]

В Османската империя улема е привилегировано съсловие, оглавявано от шейх юл-исляма и включващо кадиите, мюфтиите, мюдерисите и кадъаскерите.[2]

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б ʿUlamāʾ. In: Encyclopaedia of Islam. 2. Leiden, E.J. Brill, 2012. ISBN 978-90-04-16121-4. Посетен на 2 май 2017.
  2. ↑ УЛЕМА, архив на оригинала от 25 август 2017, https://web.archive.org/web/20170825191943/http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=A89B282BDFE767521DE7F35CCFE8A364?encID=1&article=21586045, посетен на 19 май 2017 
Тази статия, свързана с ислям, все още е мъниче. Помогнете на Уикипедия, като я редактирате и разширите.