Умалително

Умалително или умалителна форма на дадена дума, в лингвистиката деминутив (от латински deminutivum – малък),^[1] е производна форма на тази дума, която ѝ придава допълнителното значение на „нещо малко“. Освен с това пряко значение, често умалителните се използват, за да придадат допълнително преносно експресивно-емоционално значение на думата – най-често с гальовна, обична конотация („детенце“), но понякога и с пренебрежителна или снизходителна конотация („търговийка“).^[2][3][4][5]

В българския език

В българския език умалителните форми се образуват чрез наставки (умалителни морфеми^[5]). Най-често се използват умалителните форми на съществителните имена, но умалителни форми могат да имат и прилагателните, наречията и числителните.

Често умалителната форма е в различен граматически род от този на основната форма. Умалителните на имена от мъжки род, често са в среден род: стол – столче. В такива случаи може да се образува двойно умалително, като се използва и умалителна наставка за среден род: столче – столченце.

Умалителни съществителни

За мъжки род

За образуване на умалителни форми на думи от мъжки род се използват следните наставки:^[3]

• -ец: човек – човечец, вятър – ветрец
• -ѐ: орел – орле, камък – камъче
• -ле: нос – носле, мъж – мъжле
• -че: българин – българче, бръмбар – бръмбарче

За женски род

За думи от женски род се използват следните наставки:^[3]

• -ица: глава – главица
• -чица: кръв – кръвчица
• -ка: картина – картинка
• -ичка: паница – паничка, душа – душичка
• -е: птица – птиче

За среден род

За думи от среден род се използват следните наставки:^[3]

• -це: село – селце
• -енце: семе – семенце
• -ице: слънце – слънчице, мляко – млечице

Умалителни прилагателни

С наставките –ичък/-ичка/-ичко могат да се образуват умалителни прилагателни: нов – новичък, голям – големичък

Умалителни наречия

За образуване на умалителни на наречия се използват следните наставки:^[6]

• -ичко: бързо – бързичко
• -ко: повече – повечко
• -инко: евтино – евтинко
• -анка/-инка: тука - туканка, сега – сегинка

Умалителни числителни

Бройните числителни могат да образуват умалителни чрез следните наставки:

• -ичк-/-чки: едничък (едничка, едничко), двечки, трички...
• -нки: двенки, тринки
• -ки: четирки
• -ца: (за мъжколични имена) тримца, четиримца

Дробните числителни от вида половина, третина и т.н., също могат да образуват умалителни – половинка, третинка...

Понякога деминутивите имат самостоятелно значение, извън това на умалителна форма. Например:^[5]

              барче – освен малък бар има значение и на шкаф, в който се държат напитки

              капанче – освен малък капан има значение и на малка кръчма

              звездичка – освен малка звезда има значение и на знак в печатен текст за бележка или препратка

              воденичка – освен малка воденица има значение и на стомах на птица

              камбанка – освен малка камбана има значение и на вид тревисто растение с цветове, наподобяващи камбана.

Източници

1. Институт за български език, БАН. Деминутив // Речник на българския език. Посетен на 2022-10-19.
2. Андрейчин, Любомир, Георгиев, Любен, Илчев, Стефан. Български тълковен речник. София, Наука и изкуство, 1976. с. 990.
3. Стоянов, Стоян. Словообразуването в българския език. София, Народна просвета, 1977. с. 40.
4. Граматика на съвременния български книжовен език. Том 2 – Морфология. Част първа. София, АБАГАР, 1998. ISBN 9545842415. с. 76-79, 225.
5. Зидарова, Ваня. Деминутив и лексикална номинация // Българска електронна лингвистична библиотека „Стефан Гърдев“. Посетен на 2022-10-19.
6. Граматика на съвременния български книжовен език. Том 2 – Морфология. Част втора. София, АБАГАР, 1998. ISBN 9545842415. с. 228.