Умлена или Умлено (на македонска литературна норма : Умлена ) е село в Северна Македония , община Пехчево .
Основното училище в Умлена
Селото е разположено в историческата област Малешево .
В местностите Грамадна и Могила северно от селото има следи от късноантични селища.[ 1]
В края на XX век Умлена е българско село в Малешевска каза на Османската империя . В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника “, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Умление (Oumlénié) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 153 българи .[ 2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика “) от 1900 година Умлено е населявано от 500 жители българи християни .[ 3]
В началото на XX век цялото население на Умлена е под върховенството на Българската екзархия . По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne “) през 1905 година в Юмлена има 600 българи екзархисти и функционира българско училище.[ 4] Църквата „Възнесение Господне “ („Свети Спас“) е построена в 1904 година.
При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение .[ 5]
Според преброяването от 2002 година селото има 354 жители, всички северномакедонци .[ 6]
Надгробна плоча на Тасе Илиев Ишламов от Умлена в Кюстендил
Васил Иванов Умленски
Родени в Умлена
Антим Иванов, български революционер, деец на ВМРО[ 7] [ 8]
Атанас Умлянин, български революционер, войвода в Малешевско в 1903 година[ 9]
Васил Иванов Умленски, български революционер, четник при Христо Димитров Кутруля[ 10]
Свързани с Умлена
Иван Умленски (1917 – 1992), български езиковед, по произход от Умлена
Мите Умленски (1879 – 1915), български революционер, малешевски войвода на ВМОРО, вероятно по произход от Умлена
↑ Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Скопје, МАНУ, 1996. ISBN 9789989101069 .
↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3 . с. 190-191.
↑ Кѫнчовъ, Василъ . Македония. Етнография и статистика . София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X . с. 228.
↑ Brancoff, D. M . La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques . Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 140-141. (на френски)
↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“ . София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0 . с. 885.
↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови , архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/ , посетен на 5 септември 2007
↑ Михайловъ, Иванъ . Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 714.
↑ Михайловъ, Иванъ . Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 937.
↑ Николов, Борис Й . Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник . София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5 . с. 12.
↑ ДА – Кюстендил, фонд 281К, опис 2, а.е. 60, л. 1