Умлена

Умлена
Умлена
— село —
„Възнесение Господне“
41.7699° с. ш. 22.8363° и. д.
Умлена
Страна Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаПехчево
Географска областМалешево
Надм. височина965 m
Население354 души (2002)
Пощенски код2326
Умлена в Общомедия

Умлена или Умлено (на македонска литературна норма: Умлена) е село в Северна Македония, община Пехчево.

География

[редактиране | редактиране на кода]
Основното училище в Умлена

Селото е разположено в историческата област Малешево.

История

[редактиране | редактиране на кода]

В местностите Грамадна и Могила северно от селото има следи от късноантични селища.[1]

В края на XX век Умлена е българско село в Малешевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Умление (Oumlénié) е посочено като село с 40 домакинства, като жителите му са 153 българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Умлено е населявано от 500 жители българи християни.[3]

В началото на XX век цялото население на Умлена е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Юмлена има 600 българи екзархисти и функционира българско училище.[4] Църквата „Възнесение Господне“ („Свети Спас“) е построена в 1904 година.

При избухването на Балканската война в 1912 година 4 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 354 жители, всички северномакедонци.[6]

Националност Всичко
северномакедонци 354
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Надгробна плоча на Тасе Илиев Ишламов от Умлена в Кюстендил
Васил Иванов Умленски
Родени в Умлена
  • Антим Иванов, български революционер, деец на ВМРО[7][8]
  • Атанас Умлянин, български революционер, войвода в Малешевско в 1903 година[9]
  • Васил Иванов Умленски, български революционер, четник при Христо Димитров Кутруля[10]
Свързани с Умлена
  • Иван Умленски (1917 – 1992), български езиковед, по произход от Умлена
  • Мите Умленски (1879 – 1915), български революционер, малешевски войвода на ВМОРО, вероятно по произход от Умлена

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Коцо, Димче. Археолошка карта на Република Македонија. Скопје, МАНУ, 1996. ISBN 9789989101069.
  2. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 190-191.
  3. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 228.
  4. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 140-141. (на френски)
  5. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 885.
  6. ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 5 септември 2007 
  7. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ II. Освободителна борба 1919 – 1924 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1965. с. 714.
  8. ↑ Михайловъ, Иванъ. Спомени, томъ III. Освободителна борба 1924 – 1934 г. Louvain, Belgium, A. Rosseels Printing Co., 1967. с. 937.
  9. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 12.
  10. ↑ ДА – Кюстендил, фонд 281К, опис 2, а.е. 60, л. 1
     Портал „Македония“         Портал „Македония“