Уолтър Лорд Walter Lord | |
Роден | 8 октомври 1917 г. Балтимор, Мериленд, САЩ |
---|---|
Починал | 19 май 2002 г. Ню Йорк, САЩ |
Професия | писател, журналист, адвокат |
Националност | САЩ |
Активен период | 1954 – 1986 |
Жанр | исторически роман, документалистика |
Тема | „Титаник”, Втора световна война |
Известни творби | „Последната нощ на Титаник” |
Повлиял на
| |
Уебсайт |
Уолтър Лорд (на английски: Walter Lord) е американски адвокат, копирайтър, популярен историк и писател на произведения в жанра историческа документалистика.[1][2][3]
Уолтър Уолтър Лорд младши е роден на 8 октомври 1917 г. в Балтимор, Мериленд, САЩ. Баща му, който е адвокат, умира, когато Лорд е само на три години. През 1939 г. завършва специалност история в Принстънския университет. След това се записва в Юридическия факултет на Йейлския университет, но прекъсва обучението си, за да се присъедини към армията на Съединените щати след нападението над Пърл Харбър. По време на Втората световна война е назначен в Службата за стратегически услуги като служител от разузнаването в Лондон през 1942 г., достигайки длъжност секретар, когато войната свършва през 1945 г. След демобилизацията си завършва следването си в Йейлския университет, където получава диплома по право.[2] След дипломирането си започва работа като копирайтър за рекламната агенция J. Walter Thompson в Ню Йорк.[3]
Първата му книга „Дневникът на Фримантъл“ е издадена през 1954 г. В нея представя и коментира дневниците на британския офицер и симпатизант на Конфедерацията, Артър Фримантъл, който обикаля Юга в продължение на три месеца през 1863 г. Книгата постига лек и изненадващ успех.[1][3]
През 1955 г. е издадена книгата му „Последната нощ на Титаник“. Историкът проследява съдбата на 63-ма оцелели от „Титаник“ и представя в книгата си драматично ежеминутно описание на катастрофата и потъването на океанския лайнер по време на първото му пътуване. Книгата получава значителна известност и става бестселър, а писателят често изнася лекции на срещи на Историческото общество на „Титаник“. През 1958 г. по книгата е екранизиран успешния едноименен филм с участието на Кенет Мор и Майкъл Гудлиф. През 1986 г., година след откриването на останките на „Титаник“ и подновяването на интереса към, Лорд издава книгата „Нощта продължава: мисли, теории и разкрития за Титаник“. През следващото десетилетие е консултант на режисьора Джеймс Камерън по време на снимките на филма “Титаник“ (1997).[1][2][3]
Освен за „Титатник“, Уолтър Лорд пише книги за различни други теми като: атаката срещу Пърл Харбър (в „Ден на позора“, 1957), битката при Мидуей („Невероятна победа“, 1967), битката при Аламо („Време да се изправиш“, 1961), битката при Балтимор във войната от 1812 г. („Ранната светлина на зората“, 1972), изследване на Арктика от Робърт Пири („Пири до полюса“, 1963), Америка преди Първата световна война („Добрите години: от 1900 г. до Първата световна война“, 1960). ), наблюдатели на брега – служители на съюзническото военно разузнаване, разположени на отдалечени тихоокеански острови по време на Втората световна война („Самотно бдение“, 1977), евакуацията от Дюнкерк („Чудото на Дюнкерк“, 1982) и борбата за граждански права и записването на Джеймс Мередит като първия чернокож студент в Университета на Мисисипи („Миналото, което не умира“, 1965).[1][3]
Уолтър Лорд умира от усложнения от болестта на Паркинсон на 19 май 2002 г. в дома си в Манхатън, Ню Йорк.[1] Погребан е в гробището „Маунт Грийн“ в Балтимор.[2]
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Walter Lord в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
|