Упасака

Част от серията статии за
Будизъм
Основни фигури
Будизъм по страна и регион
Школи
Текстове и основни понятия
Портал Будизъм
История на Будизма

Упасака (за мъже) и Упасика (за жени) са форми в санскрит и пали за дума означаваща ученик или посетител. [1] Това е термин отнасящ се до последователите в Будизма, които не са монаси (Бхикшу за мъже или Бхикшуни за жени) или послушници (Шраманера) от монашеския орден, които обаче дават определени обети или обещания.[2]

Предписания

[редактиране | редактиране на кода]

Петте обета, които един Упасика дава, известни още като „петте предписания“ (санскрит панчашила) са

  1. Няма да отнемам живота на чувстващи същества
  2. Няма да вземам това, което не ми е дадено
  3. Ще се въздържам от причиняващо страдание сексуално поведение
  4. Ще се въздържам от лъжлива реч
  5. Ще се въздържам от упойващи вещества

Церемония

[редактиране | редактиране на кода]

В Тхеравада традициите

[редактиране | редактиране на кода]

В традиционните Тхеравада общности приемането на не-будист за светски ученик се извършва с повтарянето на древната формула на вземане на убежище в Трите Скъпоценности и Петте Предписания под ръководството на монах. [3] или от самия себе си застанал пред Ступа или изображение на Буда.[4][5][6][7][8] В традиционните общества новородените в будистко семейство получават инициацията си при първото посещение в храм на пълнолуние или празничен ден.

Махаяна и Ваджраяна традициите

[редактиране | редактиране на кода]

Както в китайския Чан, така и в японския Зен традицията за вземане на убежище в Трите Скъпоценности има формата на светско ръкополагане. В китайските традиции те са основани на четиринадесета глава Сутра на предписанията за Упасака. [9] Ученикът очакващ да получи петте предписания първо отдава почит в шестте посоки, които са съответно неговите родители, учителите, съпругата (или съпругът), приятелите, духовният учител и служителите (традиционно слугите). Отдавайки почести в шестте посоки означава да изпълниш задълженията си в тези отношения. [10]

Вижте също

[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ Nattier (2003), p. 25, states that the etymology of upāsikā suggests „those who serve“ and that the word is best understood as „'lay auxiliary' of the monastic community.“
  2. ↑ Nattier (2003), p. 25, notes: ...[T]he term upāsaka (fem. upāsikā)... is now increasingly recognized to be not a generic term for supporters of the Buddhist community who happen not to be monks or nuns, but a very precise category designating those lay adherents who have taken on specific vows... [T]hese dedicated lay Buddhists did not constitute a free-standing community, but were rather adjunct members of particular monastic organizations.
  3. ↑ Kariyawasam (1995), chapter 1, Initiation and Worship.
  4. ↑ Phra Khantipalo, Going for Refuge Архив на оригинала от 2013-10-02 в Wayback Machine.
  5. ↑ The Light of Buddha Архив на оригинала от 2012-07-06 в Wayback Machine., U Sein Nyo Tun, Vol. III, No. 10, 1958.
  6. ↑ The Teachings of the Buddha Архив на оригинала от 2011-01-01 в Wayback Machine., the Ministry of Religious Affairs, Yangon, 1997.
  7. ↑ Buddhist studies, secondary level, becoming a buddhist
  8. ↑ Blooming in the Desert: favorite teachings of the wildflower monk, Taungpulu Sayadaw-Anne Teich
  9. ↑ www.cbeta.org, архив на оригинала от 31 юли 2012, https://web.archive.org/web/20120731134855/http://www.cbeta.org/result/normal/T24/1488_003.htm, посетен на 1 септември 2013 
  10. ↑ www.buddhanet.net