Урс Видмер

Урс Видмер Urs Widmer
Урс Видмер през 20012 г.
Роден	21 май 1938 г. Базел, Швейцария
Починал	2 април 2014 г. (75 г.) Цюрих, Швейцария
Професия	писател, преводач
Националност	Швейцария
Дебютни творби	„Алоис“, новела (1968)
Уебсайт	Страница в IMDb
Урс Видмер в Общомедия

Урс Видмер (на немски: Urs Widmer) е швейцарски белетрист, драматург, есеист и автор на радиопиеси.

Биография

Урс Видмер е роден на 21 май 1938 г. в Базел в семейството на баща преводач и литературен критик и майка – гимназиален учител. Поради професията на баща си Видмер още като дете влиза в досег с литературата и литературното поприще. Чест гост в дома им е немският писател Хайнрих Бьол, носител на Нобелова награда.

Видмер следва германистика, романистика и история в Базелския университет, университета на Монпелие и Парижкия университет. Завършва през 1966 г. с дипломна работа 1945 година или „Новият език“. Изследване върху прозата на „младото поколение“.

След дипломирането си Видмер работи като издателски редактор в Олтен, а посли и в издателство „Зуркамп“ във Франкфурт на Майн. От 1967 до 1987 г. живее в този град като писател на свободна практика. Пише литературна критика за в-к „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ и преподава във Франкфуртския университет като доцент по нова немска литература.

През 1968 г. Видмер дебютира като писател с новелата „Алоис“. Става член на Немската академия за език и литература в Дармщат, на Немската академия за изобразително изкуство в Бенсхайм, на Академията на изкуствата в Берлин-Бранденбург и на Форум Щатпарк в Грац (вж. Грацка група).

Урс Видмер умира на 2 април 2014 г.^[1] след тежко боледуване. Погребан е в Цюрих, където живее до смъртта си.

Творчество

Обемистото писателско дело на Урс Видмер обхваща романи, новели и разкази, есета, драми и радиопиеси. Смятан е за един от разностранните швейцарски писатели от по-ново време. Силата на творбите му произтича от фантастични и иронични разработки на тривиални сюжетни схеми от класическите приключенски истории и пътеописания, стигащи до пародия и сюрреалност.

Видмер желае да създава фикция, но при това „по възможност да направи доловима социалната действителност“.

След 2000 г. много от произведенията на Урс Видмер носят автобиографични черти. Към най-големите му публични успехи спада неговата (псевдо)автобиографична трилогия за майка му „Любовникът на мама“ (Der Geliebte der Mutter) 2000, за баща му „Книгата на татко“ (Das Buch des Vaters) 2004 и за себе си „Един живот като джудже“ (Ein Leben als Zwerg) 2006.

Най-успешната пиеса на Урс Видмер е Top Dogs (1996) – остра социална сатира.

Подобно на своя баща Урс Видмер се изявява и като преводач. Пресъздава на немски многобройни творби от френскоезични и англоезични автори.

Библиография

Проза

• Alois. Erzählung, 1968
• Die Amsel im Regen im Garten. Erzählung, 1971
• Die Forschungsreise. Abenteuerroman, 1974
• Schweizer Geschichten, 1975
• Die gelben Männer. Roman, 1976
• Vom Fenster meines Hauses aus. Prosa, 1977
• Hand und Fuss. Ein Buch, 1978
• Shakespeares Geschichten. Band 2. Stücke von Shakespeare nacherzählt, 1978
• Fotos, 1980
• Das Urs-Widmer-Lesebuch, 1980
• Das enge Land. Roman, 1981
• Liebesnacht. Erzählung, 1982
• Die gestohlene Schöpfung. Ein Märchen, 1984
• Indianersommer. Erzählung, 1985
• Das Verschwinden der Chinesen im neuen Jahr, 1987
• Auf, auf, ihr Hirten! Die Kuh haut ab! Kolumnen, 1988
• Der Kongreß der Paläolepidopterologen. Roman, 1989
• Das Paradies des Vergessens. Erzählung, 1990
• Der blaue Siphon. Erzählung, 1992
• Liebesbrief für Mary. Erzählung, 1993
• Im Kongo. Roman, 1996
• Vor uns die Sintflut. Geschichten, 1998
• Das Buch der Albträume (Mit Zeichnungen von Hannes Binder), 2000
• Der Geliebte der Mutter. Roman, 2000

Любовникът на мама, изд.: Жар – Жанет Аргирова, София (2002), прев. Ваня Пенева

• Das Buch des Vaters. Roman, 2004
• Ein Leben als Zwerg, 2006
• Valentin Lustigs Pilgerreise. Bericht eines Spaziergangs durch 33 seiner Gemälde, 2008
• Herr Adamson. Roman, 2009
• Stille Post. Kleine Prosa, 2011
• Reise an den Rand des Universums. Autobiografie, 2013

Есеистика

• 1945 oder die „Neue Sprache“. Studien zur Prosa der „Jungen Generation“, 1966
• In uns und um uns und um uns herum, 1970
• Das Normale und die Sehnsucht. Essays und Geschichten, 1972
• Die sechste Puppe im Bauch der fünften Puppe im Bauch der vierten und andere Überlegungen zur Literatur, 1991
• Das Geld, die Arbeit, die Angst, das Glück, 2002
• Vom Leben, vom Tod und vom Übrigen auch dies und das. Frankfurter Poetikvorlesungen, 2007
• Beim Wiederlesen von „Alois“, 2007
• Der Traum vom herrschaftsfreien Arbeiten. 1968 – vom Suhrkamp Verlag zum Verlag der Autoren, 2011

Драма

• Die lange Nacht der Detektive. Kriminalstück in drei Akten, 1973

Дългата нощ на детективите. Криминална пиеса в три действия, изд.: Black Flamingo, София (2015), прев. Владко Мурдаров

• Nepal. Stück in der Basler Umgangssprache, 1976
• Stan und Ollie in Deutschland, 1979
• Züst oder Die Aufschneider, 1979
• Dr neu Noah, 1984
• Alles klar. Stan und Ollie in Deutschland, 1988
• Jeanmaire. Ein Stück Schweiz, 1992
• Der Sprung in der Schüssel. Frölicher – ein Fest, 1992
• Sommernachtswut, 1993
• Top Dogs, 1996

Top dogs, изд.: Black Flamingo, София (2014), прев. Владко Мурдаров

• Die schwarze Spinne. Sommernachtswut, 1998
• König der Bücher. Bankgeheimnisse, 2001
• Münchhausens Enkel, 2012
• Das Ende vom Geld, 2012

Радиодрама

• Wer nicht sehen kann, muss hören, 1969
• Henry Chicago, 1970
• Operette, 1971
• Aua 231, 1971
• Anna von hinten wie von vorne, 1971
• Tod und Sehnsucht, 1972
• Die Katze des Doktor Watson, 1972
• Das Überleben der unsterblichen Mimi, 1973
• Die schreckliche Verwirrung des Giuseppe Verdi, 1974
• Der Bergsteiger, 1974
• Fernsehabend, 1976
• Die Ballade von den Hoffnungen der Väter, 1976
• Die Zwerge in der Stadt, 1978
• Das Blasquartett oder 80 Fragen nach dem Glück, 1979
• Die Zehen der Elfen, 1981
• Indianersommer, 1984
• Dr neu Noah, 1984
• An die Freunde, 1986
• Der Besucher aus Kassel, 1986
• Der tolle Tonmeister, 1988
• Der Gott und das Mädchen, 1988
• Der Afrikaforscher, 1990
• Bottoms Traum, 1990
• Das gelöschte Band, 1992
• Die Frauen des Sultans, 1993
• Helmuts Brief, 1994
• Das Machthorn, 2005
• Das Ende vom Geld, 2012
• Vom Fenster meines Hauses aus, 2013

Награди и отличия

• 1974: Karl-Sczuka-Preis
• 1975: „Награда на Швейцарска Фондация „Шилер““ за отделна творба
• 1976: Hörspielpreis der Kriegsblinden
• 1983: „Награда „манускрипте“
• 1985: „Награда на Швейцарска Фондация „Шилер“ за цялостно творчество
• 1989: „Литературна награда на Базел“
• 1992: „Награда на Югозападното радио“
• 1996: Literaturpreis der Stadt Zürich
• 1997: Kunstpreis der Gemeinde Zollikon
• 1997: 3sat-Innovationspreis
• 1997: „Мюлхаймска награда за драматургия“
• 1998: „Награда Хаймито фон Додерер“
• 2001: „Награда Бертолт Брехт“ на град Аугсбург
• 2001: „Награда Франц Набл“
• 2002: „Голяма литературна награда на Баварската академия за изящни изкуства“
• 2003: Mainzer Stadtschreiber
• 2004: „Награда на Швейцарска Фондация „Шилер““ за цялостно творчество
• 2007: Stiftungsgastdozentur Poetik an der Universität Frankfurt am Main^[2]
• 2007: „Награда Фридрих Хьолдерлин на град Бад Хомбург“
• 2007: Prix littéraire Lipp (Genf)
• 2014: „Награда Якоб Васерман“ на град Фюрт^[3]
• 2014: „Швейцарски литературни награди“

Бележки

1. Schweizer Schriftsteller Urs Widmer ist tot, Spiegel Online, 2014-04-03
2. Stiftungsgastdozentur Poetik der Johann Wolfgang Goethe-Universität Frankfurt
3. Wassermann-Literaturpreis für Urs Widmer

Външни препратки

• ((de)) Биографични данни за Урс Видмер в Каталога на Немската национална библиотека
• ((de)) Литература от и за Урс Видмер в Каталога на Немската национална библиотека
• ((de)) Литература от и за Урс Видмер в Немската дигитална библиотека^{[неработеща препратка]}
• ((de)) Урс Видмер в Швейцарската национална библиотнека
• ((de)) Урс Видмер в Die LYRIKwelt
• ((de)) Урс Видмер в Personensuche
• ((en)) Урс Видмер в Internet Movie Database