Уханска битка

Уханска битка
Втора китайско-японска война
Информация
Период11 юни – 27 октомври 1938 г.
МястоУхан
Резултаттактическа японска победа
Страни в конфликта
Република Китай Япония
Командири и лидери
Чан Кайшъ Шунроку Хата
Сили
Първоначално: 30 дивизии (около 256 000)[1]

По-късно:
2 000 000 в района на бойните действия[2]
(1 100 000 участващи в бойните действия)[1][3]
200 самолета
30 канонерки[4]		350 000[5]-403 200[3][6]
500+ самолета[7][8]
120 бойни и 315+ други кораби[8][9][10]
Жертви и загуби
Ai: 254 628 убити и ранени[11]

Mackinnon: 254 628 убити и над 400 000 ранени[12]
По японски данни:
  • 31 486 – 35 500 убити и ранени[13][14]
  • 105 945+ случая на заболявания[15]

По китайски данни:

  • Съвременни данни: 256 000 убити и ранени[16]
  • 70 000 (спонсорирани от държавата медии)[16] – 200,000+ (академични източници)[17] убити и ранени
  • 100 самолета[17]
  • Десетки превозни средства[17]
  • 435+ морски съдове повредени или унищожени[9]
Карта
Уханска битка в Общомедия

Уханската битка (на китайски: 武汉之战), известна сред китайците като отбраната на Ухан, а на японците като превземането на Ухан, е мащабна битка от Втората китайско-японска война. Сраженията се провеждат в обширни райони от провинциите Анхуей, Хънан, Дзянси, Джъдзян и Хубей за период от четири месеца и половина. Тази битка е най-дългата, най-голямата и може би най-значимата от ранните етапи на Втората китайско-японска война. Повече от един милион войници на националната революционна армия от Пета и Девета военна зона са поставени под прякото командване на Чан Кайшъ за защитата на Ухан от императорската армия на Япония в Централен Китай водена от Шунроку Хата. Китайските сили са подкрепени от съветската доброволческа група както и от група пилоти доброволци от съветските ВВС.[18]

Въпреки че битката завършва с превземането на Ухан от японските сили, тя води до тежки жертви и от двете страни, достигащи според някои оценки до общо 1,2 милиона души. Поради претърпените тежки загуби японците решават да отклонят вниманието си на север, удължавайки войната до атаката срещу Пърл Харбър.[19] Краят на битката сигнализира за началото на стратегическа безизходица във войната[20] и преминаване от големи битки към локализирани сражения.[21]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ а б 胡德坤. (2008). 武汉会战时期的日本对华政策研究. 武汉大学学报 (人文科学版)
  2. ↑ Mackinnon, „Tragedy of Wuhan“ p. 932
  3. ↑ а б The Shattering of Japan's Imperial dream in China. Посетен на 26 юни 2018 г.
  4. ↑ ChinaDaily. Посетен на 29 юли 2018 г.
  5. ↑ Japan-China War: weblio.jp. Посетен на 29 юни 2018 г.
  6. ↑ 16 дивизии с 25 200 войници всяка 张振国. (2005). 抗战时期武汉会战等战役纪实. 湖北文史, (1), 24 – 59.
  7. ↑ JM-70 p. 31. Посетен на 26 юли 2018 г.
  8. ↑ а б Paine 2017.
  9. ↑ а б 敖文蔚. (1999). 武汉抗战时期蒋介石的战略战术思想. 近代史研究, 6, 128 – 156. citing 《10月份长江敌舰受伤统计》，《经济动员》1938年第11期。
  10. ↑ CombinedFleet: the Yangtze. Посетен на 29 юни 2018 г.
  11. ↑ 爱澜，《武汉会战》台北市：知兵堂出版，2012年10月，p328
  12. ↑ Mackinnon p. 933
  13. ↑ How many people did the Japanese army lose at Wuhan? (Chinese) citing 《战史丛书·中国事变陆军作战史》. Посетен на 30 юли 2018 г.
  14. ↑ 胡德坤. (2008). 武汉会战时期的日本对华政策研究. 武汉大学学报 (人文科学版), 61(2). citing 秦郁彦:《日中战争史》, 东京:原书房 1979 年版， p. 295.
  15. ↑ Японските данни посочват, че само в рамките на 11-а армия има 104 559 случая на заболявания и 1 386 случая на инфекциозни болести How many people did the Japanese army lose at Wuhan? (Chinese) citing 《战史丛书·中国事变陆军作战史》. Посетен на 30 юли 2018 г.
  16. ↑ а б How many people did the Japanese army lose at Wuhan? (Chinese). Посетен на 30 юли 2018 г.
  17. ↑ а б в 张振国. (2005). 抗战时期武汉会战等战役纪实. 湖北文史
  18. ↑ Mackinnon 2008, с. 102.
  19. ↑ Mackinnon 2008, с. 2.
  20. ↑ Sunny Han Han. Literature Journals in the War of Resistance against Japanese Aggression in China (1931 – 1938). Springer, 2017. ISBN 9811064482. с. 187.
  21. ↑ Parks M. Coble. China's War Reporters. Harvard University Press, 2015. ISBN 0674967674. с. 52.