Олимпик Лион | ||||
Olympique Lyonnais | ||||
Прозвище | Les Gones (Хлапетата) | |||
---|---|---|---|---|
Основан | 1950 г. | |||
Държава | Франция | |||
Стадион | Парк Олимпик Лионе | |||
Капацитет | 59 186 | |||
Собственик | ОЛ Груп | |||
Президент | Жан-Мишел Ола | |||
Старши треньор | Пиер Саж | |||
Първенство | Лига 1 | |||
2023/24 | 6-то | |||
Спонсор | Адидас | |||
Екипировка | Adidas | |||
Уебсайт | www.ol.fr/en | |||
Екипи и цветове | ||||
| ||||
ФК Олимпик в Общомедия |
Олимпик Лион (на френски: Olympique Lyonnais, правилно Олимпѝк Лионѐ) е френски футболен клуб от град Лион. Основан е на 3 август 1950 г. През периода 2002 – 2008 печели Лига 1 последователно седем пъти – нещо, което друг френски отбор не е постигал. В историята си имат спечелени седем пъти Суперкупата на Франция, четири пъти Купата на Франция, три пъти спечелена Лига 2 и седем участия в групите на Шампионската лига. Лион е сред съоснователите на Асоциацията на европейските клубове.
През 1899 е сформиран Лион Олимпик Юниверситер (Lyon Olympique Universitaire), спортен клуб, участващ в множество спортни дисциплини. Разногласия през 1950 между футболното и ръгби отделение на „Лион Олимпик Юниверситер“ довеждат до отделянето на футболната секция и създаването на футболен клуб Олимпик Лион. Още като отделение на „Лион Олимпик Юниверситер“ отборът има успехи, като през 1910 г. печелят френския шампионат и два пъти Лига 2 – през 1951 и 1954. Прекарват известен период в лутане между Лига 1 и Лига 2. През 60-те и 70-те печелят три пъти Купата на Франция – през `64, `67 и `73, както и Суперкупата на Франция през 1973 г.
Години | Име |
---|---|
1899 – 1910 | „Расинг Клаб“ Racing Club |
1910 – 1950 | „Лион Олимпик Юниверситер“ Lyon Olympique Universitaire |
след 1950 г. | „Олимпик Лионе“ Olympique lyonnais |
Жан-Мишел Ола поема контрол над клуба през 1987. Ола инвестира в отбора с цел да превърне Лион във фактор в Лига 1 и на европейската сцена, за срок от не повече от петнадесет години. През 1989, с треньор Раймон Доменек, Лион печели Лига 2 за трети път. През следващия сезон завършват осми, далеч от изпадане обратно в Лига 2. В третия сезон на Доменек достига 5-о място, с което си осигуряват място в Купата на УЕФА.
Доменек решава да напусне след сезон 1992/93. Олас назначава бившия френски национал Жан Тигана за треньор. Той превръща Лион в постоянен претендент за титлата в Лига 1 с помощта на играчи като Абеди Пеле, Мануел Аморос и Ален Кавелиа. След сериозен медиен натиск, Тигана напуска през 1995 година. Лион е поет от Ги Стефан, а след това от известния бивш играч на Лион Бернар Лакомб, като най-големият му успех са третите места през 1999 и 2000 г.
В началото на XXI век Лион доминира в Лига 1. След като завършват втори през 2001, печелят последователно седем пъти Лига 1. В Шампионската лига достигат до полуфинал.
През 2000 г. Жак Сантини е назначен за треньор на „Хлапетата“, като той полага основите на успеха на Лион във Франция. Въпреки успехите той не успява да спечели доверието на феновете и през 2002 напуска. За мениджър е назаначен Пол Льо Гуен, който извежда отбора до три последователни титли в шампионата. За всеобаща изненада той подава оставка през 2005. За негов заместник е избран Жерар Улие. Той продължава успешната домашна серия, на не постига желания международен успех и е заменен през 2007 от Ален Перин. Под негово ръководство Лион печели първия си дубъл – Лига 1 и Купата на Франция.
Феновете на Лион (Bad Gones, „gones“ бивайки местна дума за „хлапе“) имат репутация в Лига 1 и Европа.
Отборът има дерби със Сент Етиен. По-ожесточени двубои има с водещите отбори от Франция, като Олимпик Марсилия, АС Монако и ПСЖ.
Към 4 септември 2024 г.
Вратари | |
---|---|
1 | Антони Лопеш |
23 | Лукас Пери |
30 | Джъстин Бенги |
40 | Реми Декан |
Защитници | |
---|---|
3 | Николас Таяфико |
16 | Абнер |
19 | Муса Ниакате |
20 | Саел Кумбеди |
22 | Клинтон Мата |
27 | Вармед Омари |
55 | Дуйе Чалета-Цар |
Халфове | |
---|---|
4 | Пол Акоуку |
6 | Максанс Какере |
7 | Жордан Верету |
8 | Корентин Толисо |
15 | Танър Тесман |
31 | Неманя Матич |
34 | Махамаду Диавара |
98 | Ейнсли Мейтленд-Найлс |
Нападатели | |
---|---|
9 | Гифт Орбан |
10 | Александър Лаказет |
11 | Малик Фофана |
12 | Уилфрид Заха |
17 | Саид Бенрахма |
18 | Райън Шерки |
37 | Ернест Нуама |
69 | Жорж Микаутадзе |
Национални:
Международни:
Други:
Жерлан
В периода 1950 – 2015 години домашна арена на клуба е градският стадион „Жерлан“, разположен в 7-и окръг, в южната част на Лион.[1][2]
Рекордът по посещаемост на стадиона е фиксиран през 1980 година в дерби между „Лион“ и „Сент Етиен“ – 48 552 зрители.
Парк Олимпик Лионе
От 2007 година започва строителството на новия стадион на клуба с 59 186 места. Стадионът е открит на 9 януари 2016 година с домакинския мач срещу отбора на „Троа“. На мача присъстват 55 169 зрители и той завършва с резултат 4:0 за домакините.[3][4]
|
|