Олимпик Марсилия | ||||
Olympique de Marseille | ||||
Емблема на футболния клуб | ||||
Прозвище | Les Phocéens (Фокейците) Les Olympiens (Олимпийците) Blanc-bleu (Бяло-сините) | |||
---|---|---|---|---|
Основан | 31 август 1899 г. | |||
Държава | Франция | |||
Стадион | Стад Велодром | |||
Капацитет | 67 394 | |||
Президент | Пабло Лонгория | |||
Старши треньор | Роберто Де Дзерби | |||
Първенство | Лига 1 | |||
2023/24 | 8-мо | |||
Уебсайт | www.om.net | |||
Екипи и цветове | ||||
| ||||
ФК Олимпик в Общомедия |
Олимпик Марсилия (на френски: Olympique de Marseille, Олимпик дьо Марсей, кратки форми ОМ и Марсилия) е френски футболен отбор, играещ в Лига 1. Основан през 1899 г., Марсилия е най-големият и най-успелият френски отбор. Единственият френски отбор, спечелил Шампионската лига (през 1993 г.), която е завършекът на петте последователни шампионски титли в Лига 1. Поради финансови нередности и последвалото изхвърляне от Лига 1, клубът не е печелил по-важен трофей вече повече от десетилетие.
Въпреки това, Марсилия е най-подкрепяният клуб във Франция и редовно играят пред пълни трибуни на своя внушителен Стад Велодром с капацитет 60 013 места. Огромната подкрепа продължава да показва непоколебима и внушителна лоялност към клуба, въпреки няколкото „средняшки“ сезона след връщането им във висшия ешелон. Привържениците се надяват Марсилия да възвърне старата си слава.
Девизът на клуба е „Droit au but“ – „Право напред“.
Според Андре Гашар, бивш играч на Марсилия отпреди Първата световна война, треньор и после архивар на отбора, Олимпик Марсилия е създаден през 1892 г. Но името Олимпик Марсилия е прието през 1899 г. (Футболен клуб Марсилия от 1987 г., а преди това – Sporting Club и US Phocéenne). В началото ръгби е най-важният спорт за клуба, а девизът „Право напред“ (Droit Au But) идва именно от ръгбито. Клубът започва да се занимава с футбол през 1902 г.
През 20-те години Олимпик Марсилия се превръща в значим отбор, печелейки Купата на Франция през 1924, 1926 и 1927, а също и френския шампионат, побеждавайки парижкия Клуб Франс. Купата на Франция през 1924 година е и първият значителен трофей на клуба.
През 1932 година Олимпик Марсилия добива професионален статут, а през 1937 печели и първия си шампионатен трофей при професионалистите.
Сезонът 1942/43 е изпълнен с рекорди – 100 гола в 30 мача, при това 20 само в един мач (20:2 срещу Авиньон).
През 1952 Марсилия е напът да изпадне, но Гунар Андерсон спасява отбора си и става голмайстор с 31 гола. Същата година Марсилия понася и много тежко домакинско поражение от Сент Етиен с 3:10. През следващия сезон голмайстор отново става Гунар Андерсон с 35 гола. В последвалите сезони Марсилия губи битката за оставане и изпада за първи път в историята си през 1959 година. През сезон 1962/63 успява да се върне в първа дивизия, но там завършва последен, изпада отново и до 1965 година играе във втория ешелон.
През 1965 година президент става Марсел Льоклерк и клубът бележи подем. Завръща се в първа дивизия през 1965/66, печели купата на страната през 1969, а също и титлата през 1971 година. През 1972 година обаче футболната федерация отказва да даде на Марсилия правото трима чужденци да се състезават за отбора, тъй като вече била изпълнена максималната квота от двама чужди играчи. Льоклерк бил упорит човек и заплашил лигата, че ще изтегли отбора си. Клубът обаче отказал да го последва и Льоклерк бил уволнен. Последвала криза за клуба, който изпада във втора дивизия. Марсилия все пак успява да се върне в първа дивизия през 1984 година.
През 1986 година Бернар Тапи става президент на клуба и успява да изгради най-силния френски тим. От 1989 до 1992 Марсилия печели първенството 4 пъти поред, а през 1993 печели и Шампионска лига 1992-93 на финала срещу Милан.
През 1994 обаче поради финансови неуредици и скандал за уговорени мачове отборът е изхвърлен във втора дивизия, където изиграва 2 сезона. Марсилия се завръща в първа дивизия през 1996 година с подкрепата на собственика на Адидас Робърт Луис-Драйфус. През сезон 1998/99 клубът чества своята стогодишнина и събира отбор от звезди, но въпреки това завършва на второ място след Бордо. Също така и участва на финала за Купата на УЕФА през 1999 година, изгубен срещу Парма.
От 1904 до 1937 година Марсилия играят на Stade de l'Huveaune. Стадионът, с капацитет 15 000 души, е ремонтиран през 20-те години, благодарение на финансовата подкрепа от страна на привържениците. Клубът използвал стадиона да застави общината на града да намали наема на Стад Велодром. Стадионът претърпял подобрения за Световното първенство през 1998 г. и се превърнал в огромен терен, състоящ се от две извити трибуни (северна и южна), които подслоняват фен групите, а също и от главната трибуна, Жан Боен и трибуната Ганай. В днешно време отборът редовно играе пред почти пълен стадион Велодром, който е с капацитет 60 013 места.
Към 23 август 2024 г.
Вратари | |
---|---|
1 | Херонимо Рули |
12 | Джефри Де Ланге |
36 | Рубен Бланко |
Защитници | |
---|---|
3 | Куентин Мерлан |
5 | Леонардо Балерди |
6 | Улисес Гарсия |
13 | Дерек Корнелиус |
18 | Бамо Меите |
29 | Пол Лирола |
62 | Амир Мурийо |
99 | Шансел Мбемба |
Полузащитници | |
---|---|
7 | Валентин Карбони |
11 | Амин Харит |
19 | Жофри Кондогбия |
21 | Валентин Ронже |
23 | Пиер-Емил Хойберг |
25 | Адриен Рабио |
34 | Билал Надир |
37 | Емран Согло |
51 | Исмаел Коне |
Нападатели | |
---|---|
8 | Неал Мопе |
9 | Ели Уахи |
10 | Мейсън Грийнууд |
14 | Фарис Мумбаня |
17 | Джонатан Роу |
22 | Енцо Стернал |
44 | Луис Енрике |
Национални:
Международни:
Регионални:
Други:
|