![]() | |||
![]() Локомотив София през 2022 г. | |||
Прозвище | Железничарите Червено-черните[1] | ||
---|---|---|---|
Основан | 2 септември 1929 г. | ||
Държава | България | ||
Стадион | „Локомотив“ | ||
Капацитет | 22 000 | ||
Собственик | ![]() | ||
Президент | ![]() | ||
Старши треньор | ![]() | ||
Първенство | Първа лига | ||
2023/24 | 12-то | ||
Спонсор | 8888 | ||
Екипировка | ![]() | ||
Уебсайт | www.fclokomotiv1929.com | ||
Екипи и цветове | |||
| |||
![]() | |||
ФК „Локомотив“ в Общомедия |
Спортни клубове „Локомотив“ | ||
---|---|---|
![]() Футбол |
![]() Ръгби |
![]() Водна топка |
![]() Джудо и самбо |
![]() Бокс |
![]() Шахмат |
![]() Художествена гимнастика |
![]() Карате |
![]() Айкидо |
![]() Волейбол |
![]() Лека атлетика |
![]() Баскетбол |
ФК „Локомотив“ е футболен клуб от София, България. Основан е през 1929 г. Участва в Първа професионална футболна лига.
Играе своите домакински срещи на стадион „Локомотив“ в столичния квартал Свобода, който има капацитет от 22 000 места. Клубните цветове са червено и черно.
В своята история Локомотив (София) има четири шампионски титли на България през 1940, 1945, 1963/64 и 1977/78. Четири пъти е носител и на националната купа – 1948, 1953, 1981/82 и 1994/95. През 1973 г. Локомотив печели Балканската клубна купа, а през 1961 и 1963 г. е европейски железничарски шампион.
През май 1929 г. група железничари от тогавашната жп работилница в София, любители на футболната игра, решават да оформят организационно своята дейност, създавайки „Железничарски спортен клуб“ (ЖСК София).[2] Три месеца по-късно, на 2 септември 1929 г., се провежда официалното учредително събрание. В него участват 18 души. На събранието е решено, че член на клуба може да бъде всеки, който е под ведомството на Министерството на железниците или пък е син на железничар.[3] Клубните членове бързо нарастват на стотина – работници, чиновници и инженери от жп работилницата. На 3 октомври 1929 г. ЖСК губи с 0:5 от „Зора“ (София) на игрище „Юнак“ в мач, за който се смята, че е първи официален в историята на клуба.
В началото на юни 1930 г. ЖСК е приет в редиците на Българската национална спортна федерация (БНСФ), като уставът на клуба е утвърден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве на 7 септември същата година. Първият екип на клуба е изцяло в черно. ЖСК започва да се състезава в Трета софийска футболна дивизия. През сезон 1931/32 отборът завършва на 1-во място и след спечелени баражи се изкачва във Втора софийска дивизия. Там престоява три години, като през сезон 1934/35 отново изпада в Трета дивизия.
Преломна за по-нататъшното развитие на клуба става 1935 г. Клубна делегация се среща с директора на железниците и пристанищата в страната о.з. полковник Борис Колчев с молба да разпореди всички футболисти и спортисти, които работят в железниците, да членуват задължително в ЖСК. Заповедта е издадена, а в резултат на нея в железничарския клуб постъпват редица силни играчи от елитни столични клубове, сред които и Стою Недялков, превърнал се впоследствие в първата голяма клубна легенда. Дотогава Недялков играе за Спортклуб (София). За 3 години ЖСК се изкачва до Първа софийска дивизия. През сезон 1938/39 завършва на 1-во място в нея с 10 победи от 10 мача (не участват столичните клубове, които се състезават в националната дивизия), а освен това печели квалификациите за участие в Националната футболна дивизия.
През сезон 1939/40 ЖСК дебютира сред най-добрите клубове в България. Воден от своя капитан Стою Недялков, известен с прякора си Доктор Кох, отборът се представя по най-добрия начин и завършва изненадващо на 1-во място в крайното класиране, на точка пред „Левски“ и „Славия“. По този начин още в дебютния си сезон ЖСК става шампион на страната. За решителните последни мачове от кампанията към състава се присъединява Крум Милев, който през следващите 8 години ще бъде сред най-изявените футболисти в тима. Голмайстор на отбора в шампионския сезон става Георги Манолов с 9 попадения. Сред другите основни играчи са Димитър Маринов, Стилиян Ангелов, Стефан Драганов, Александър Дръндаров, Спас Георгиев, Асен Милушев, Златко Тодоров, Йордан Кръстев, вратарите Костадин Костов и Славейко Виденов.
През следващите години отборът запазва статута си на един от най-добрите в страната. На събрание, провело се на 3 април 1945 г., клубът приема името „Локомотив“. Месеци по-късно за втори път е спечелена титлата на България. Във финала на Републиканското първенство Локомотив побеждава Спортист (София) след победа с 3:1 и равенство 1:1. В състава на „железничарите“ вече личат имената на още няколко футболисти, оставили трайна следа в клубната история като вратарят Симеон Костов, Стоян Орманджиев, Вучко Йорданов. През 1948 клубът за първи път печели и националната купа, като на финала надиграва с 1:0 пловдивския Славия-Ченгелов.
През 1948 г. „Локомотив“ става част от новосъздадената А републиканска футболна група. Извоювания през отминалото десетилетие статут на един от водещите клубове в България е съхранен. В следващите 67 години „железничарите“ са неизменна и важна част от елитното първенство и изобщо от българския футбол. Локомотив не участва в А РФГ единствено през сезон 1951, когато се състезава в Б РФГ, а в периода януари 1969 г. – юни 1971 г. не развива дейност като самостоятелен клуб, след като е принудително обединен със Славия.
През сезон сезон 1953 „Локомотив“ печели за втори път в историята си националната купа. На финала в турнира „железничарите“ побеждават с 2:1 „Левски“ с голове на Костадин Благоев и Петър Аргиров. Двамата нападатели са сред най-изявените футболисти в състава през 50-те години на ХХ век. От 1950 г. в тима заиграва и защитникът Апостол Чачевски, който носи екипа на клуба цели 17 години. Отличават се също Никола Богданов и Георги Берков. В А РФГ Локомотив става вицешампион през 1957, както и бронзов медалист през 1952, 1954 и 1959/60.
Постепенно в състава навлизат плеада от силни футболисти, сред които най-много се откроява Никола Котков. Нападателят се превръща в една от най-значимите личности не само в „Локомотив“, а и в българския футбол. Заедно с него при „железничарите“ заиграват Спиро Дебърски, Иван Димитров, Васил Методиев, Иван Коцев. През 1962 г. за старши треньор е назначен Георги Берков, който създава шампионски състав от вече наложените играчи и още няколко подкрепления като вратаря Иван Деянов и юношата на клуба Димитър Пенев. През сезон 1963/64 Локомотив е над всички в А група и става шампион за трети път в своята история. Месеци по-късно отборът дебютира в евротурнирите, отстранявайки шведския първенец Малмьо след внушителна победа с 8:3 у дома, преди да бъде елиминиран трудно от унгарския Вашаш.
През 1964/65 на вътрешната сцена клубът отново е претендент за титлата, но в крайна сметка завършва на второ място. В този сезон за клуба дебютира Атанас Михайлов, който през следващото десетилетие също придобива статута на една от най-ярките фигури в клубната история.
През януари 1969 г., по средата на сезон 1968/69, Локомотив е принудително обединен със „Славия“ под името „ЖСК Славия“ и на практика престава да съществува. В обединения отбор постъпват 10 от играчите на „железничарите“, останалите отиват в други клубове, а Спиро Дебърски и Иван Деянов се отказват от футбола. Следват две години и половина, в които железничарската общност води борба за възстановяването на „Локомотив“ като самостоятелен клуб. Това дава резултат и през юли 1971 г. отборите са отново разделени, като спечеленият актив от „ЖСК Славия“ се прибавя към този на „Славия“.
„Локомотив“ печели четвъртата титла в своята история през сезон 1977/78. Старши треньор е Васил Методиев, който разполага с обигран състав, достигнал върха си именно през тази кампания. Лидерите на отбора са собствените юноши Начко Михайлов, Йордан Стойков, Боко Димитров, Георги Бонев, Ангел Колев, Бойчо Величков, Радослав Здравков, Трайко Соколов, заедно с няколко кадъра отвън като вратарят Румянчо Горанов и Венцислав Арсов. „Железничарите“ завършват на точка пред ЦСКА и на 4 пред „Левски“.
Силните изяви продължават и през следващите години. През сезон 1979/80 „Локомотив“ достига до четвъртфинал в Купа на УЕФА, като последователно отстранява Ференцварош, Монако и Динамо (Киев), преди да отпадне от Щутгарт. През 1981/82 за трети път е спечелена националната купа след победа във финала над Локомотив (Пловдив) (2:1) с голове на Бойчо Величков и новият ас от школата Стойчо Стоев. През втората половина на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век „железничарите“ на няколко пъти финишират в подножието на призовата тройка в А група, като успехите отсъстват.
През 1994 г. финансовата издръжка на „Локомотив“ е поета от бизнесмена Николай Гигов, който печели президентския пост и осигурява сериозни средства, с които е направена мащабна селекция. През сезон 1994/95 отборът е носител на сребърните медали в първенството и триумфира с Купата на България след победа с 4:2 над Ботев (Пловдив) във финала на турнира. С това обаче успехите секват, въпреки големия бюджет, с който клуба разполага.
Всяка година се привличат дузина скъпоструващи футболисти, на треньорския пост се изреждат специалисти като Динко Дерменджиев, Христо Бонев и Георги Василев, но не е постигнато нищо значимо.
„Локомотив“ бележи лек възход едва през 2004 г., когато на треньорския пост застава Стефан Грозданов. Под негово ръководство клубът два пъти завършва на 3-то място в А група и има добри изяви в евротурнирите. През сезон 2006/07 „железничарите“ елиминират в Купата на УЕФА Македония ГП и Бней Йехуда, преди да отпаднат от Фейенорд след две равенства (2:2 и 0:0). През 2007/08 пък отстраняват Оцелул, а след това отпадат от Рен (1:3 и 2:1), записвайки първа победа над френски отбор като гост. В двете поредни кампании Локомотив записва и рекорд за българския клубен футбол оставайки непобеден в 8 поредни европейски двубоя.
Под ръководството на Димитър Васев през сезон 2014/15 Локомотив завършва на 3-то място. Отборът страда от липса на финансиране, но въпреки това за момент дори е единствения опонент на Лудогорец за титлата. След края на сезона, БФС просто изпраща бронзовите медали, а от ръководството на тима липсват и набързо е организирано единствено награждаване в България от фенове. Заради натрупани дългове от близо 2 млн. лева „Локомотив“ губи правото да играе и лиценза си за европейските клубни турнири и А група. Президентът Николай Гигов се отказва от футбола и продава отбора на Петър Касев и Кирил Льосков, а отборът е изпратен във В група.
На 9 юли 2015 г. „Локомотив“ провежда общо събрание, на което за президент е избран Кирил Льосков, придобил мажоритарния дял акции.[4] Отборът стартира сезон 2015/16 в Югозападната В група, но на 20 август прекратява участие поради липсата на финансови средства. Дни след това на мястото на изпадналото в несъстоятелност дружество е създадено ново – ФК Локомотив София 1929 АД, а управлението е поето от бившия футболист на тима Иван Василев.[5]
През септември 2015 г. „Локомотив 1929“ стартира участие в А окръжна група – София. Отборът завършва на 1-во място и се класира за Югозападната В група. През лятото на 2016 г. обаче получава покана от БФС за участие в новосъздадената Втора лига и покрива критериите за професионален лиценз. След 5 сезона във Втора лига „Локомотив“ празнува завръщането си в елита след директно класиране и второ място във Втора лига за сезон 2020/2021.
През сезон 2021/2022 Локомотив завършва на 11 място в Първа лига. През сезон 2022/2023 столичните железничари завършват на 9 място в Първа лига.
Европейска купа, Купа на носителите на купи, Купа на УЕФА и Лига Европа
Сезон | Турнир | Етап | Страна | Отбор | Домакин | Гост | Резултат |
---|---|---|---|---|---|---|---|
1964/65 | КЕШ | кв. кръг | ![]() |
Малмьо ФФ | 8:3 | 0:2 | 8:5 |
1 кръг | ![]() |
Вашаш | 4:3 | 3:5 | 7:8 | ||
1977/78 | КНК | 1 кръг | ![]() |
Андерлехт | 1:6 | 0:2 | 1:8 |
1978/79 | КЕШ | 1 кръг | ![]() |
Оденсе | 2:1 | 2:2 | 4:3 |
2 кръг | ![]() |
Кьолн | 0:1 | 0:4 | 0:5 | ||
1979/80 | Купа на УЕФА | 1 кръг | ![]() |
Ференцварош | 3:0 | 0:2 | 3:2 |
2 кръг | ![]() |
Монако | 4:2 | 1:2 | 5:4 | ||
3 кръг | ![]() |
Динамо (Киев) | 1:0 | 1:2 | 2:2 | ||
1/4-финали | ![]() |
Щутгарт | 0:1 | 1:3 | 1:4 | ||
1982/83 | КНК | 1 кръг | ![]() |
Пари Сен Жермен | 1:0 | 1:5 | 2:5 |
1985/86 | Купа на УЕФА | 1 кръг | ![]() |
Апоел Никозия | 4:2 | 2:2 | 6:4 |
2 кръг | ![]() |
Ксамакс | 1:1 | 0:0 | 1:1 | ||
1987/88 | Купа на УЕФА | 1 кръг | ![]() |
Динамо (Тбилиси) | 3:1 | 0:3 | 3:4 |
1995/96 | КНК | кв. кръг | ![]() |
Дери Сити | 2:0 | 0:1 | 2:1 |
1 кръг | ![]() |
Халмстадс БК | 3:1 | 0:2 | 3:3 | ||
1996/97 | Купа на УЕФА | кв. кръг | ![]() |
Нефтчи Баку | 6:0 | 1:2 | 7:2 |
кв. кръг | ![]() |
Рапид (Букурещ) | 0:1 | 0:1 | 0:2 | ||
2006/07 | Купа на УЕФА | 1 кв. кръг | ![]() |
Македония ГП | 2:0 | 1:1 | 3:1 |
2 кв. кръг | ![]() |
Бней Йехуда | 4:0 | 2:0 | 6:0 | ||
1 кръг | ![]() |
Фейенорд | 2:2 | 0:0 | 2:2 | ||
2007/08 | Купа на УЕФА | 2 кв. кръг | ![]() |
Оцелул | 3:1 | 0:0 | 3:1 |
1 кръг | ![]() |
Рен | 1:3 | 2:1 | 3:4 | ||
2008/09 | Купа на УЕФА | 2 кв. кръг | ![]() |
Борац (Чачак) | 1:1 | 0:1 | 1:2 |
2011/12 | Лига Европа | 2 кв. кръг | ![]() |
Металург Скопие | 3:2 | 0:0 | 3:2 |
3 кв. кръг | ![]() |
Шльонск (Вроцлав) | 0:0 | 0:0 | 0:0 /3:4 след дузпи/ |
Най-старото игрище на ЖСК през 1930 г. се е намирало до Безжичния телеграф зад Централна гара София, където сега е сградата на ТЕЦ „София“. Теренът е само за тренировки, не е пригоден за мачове. Повечето от домакинските си мачове ЖСК е провеждал на стадион „Юнак“.
Това продължава до края на петдесетте години, когато „Локомотив“ се мести във втория си дом – стадионът в квартал „Захарна фабрика“. На този вече несъществуващ стадион се играе до закриването на отбора през пролетта на 1969 г.
След „възраждането“ на „Локомотив“ (София) в началото на седемдесетте години, отбора провежда домакинските си мачове на стадион „Локомотив“ в район Надежда до жк. „Свобода“. Отначало стадионът разполага само с един сектор, но след продължителен ремонт съоръжението вече има капацитет за 22 000 седящи зрители. През 2000 година са поставени около 4000 седалки с облегалки на западната трибуна и около 7200 на източната, с което капацитета на стадиона е намален на около 16000 зрители.
През 2001 година стадионът е избран за домакин на финала за купата на България.
Стадионът е арена на редица концерти: през 2005 г. на Блек Сабат, през 2006 г. на Депеш Мод и Ерос Рамацоти, през 2007 г. Джордж Майкъл и Айрън Мейдън, през 2008 г. на Кайли Миноуг, през 2010 г. на Елтън Джон, през 2013 г. на Депеш Мод.
През 2010 година, Лицензионната комисия към БФС отказва да лицензира съоръжението и от футболен сезон 2010/2011 до пролетта на 2013 година „Локомотив“ (София) играе домакинските си срещи на Националния стадион „Васил Левски“ и други стадиони в София и страната.
След обработка на въжетата и носещите колони на покривната конструкция,[6] както и изливане на нова настилка в някои сектори, лицензът за провеждане на масови мероприятия на стадион „Локомотив“ е възстановен.[7] На 20 април 2013 г. секторите А и Г посрещат около 4000 зрители[8] на футболната среща от А ПФГ между „Локомотив“ (София) и „Ботев“ (Пловдив).
През сезон 2015/2016 година за футболни мачове е отворен целият стадион. След влизането на „Локомотив“ във Втора професионална футболна лига вече лицензирани за посещение са само сектор А и клетката за гости, като по този начин капацитетът е ограничен на 6000 зрители. През есента на 2016 г. е обновена ВИП ложата на сектор А. Тя разполага с 64 закрити тапицирани кресла. През лятото на 2022 година на стадиона се поставя осветление !
Сезон | Име | Група | Място | Нац. Купа |
2013 – 14 | Локомотив | А Група | 10 | |
2014 – 15 | Локомотив | А Група | 3 | |
2015 – 16 | Локомотив | ОФГ София-Север | 1 | |
2016 – 17 | Локомотив | Втора лига | 6 | |
2017 – 18 | Локомотив | Втора лига | 2 | |
2018 – 19 | Локомотив | Втора лига | 8 | |
2019 – 20 | Локомотив | Втора лига | 4 | |
2020 – 21 | Локомотив | Втора лига | 2 | |
2021 – 22 | Локомотив | Efbet лига | 11 | |
2022– 23 | Локомотив | Efbet лига | 9 | 1/2 финали |
Към 9 юли 2023 г.
Вратари | |
---|---|
1 | ![]() |
24 | ![]() |
88 | ![]() |
Защитници | |
---|---|
2 | ![]() |
4 | ![]() |
5 | ![]() |
12 | ![]() |
22 | ![]() |
93 | ![]() |
44 | ![]() |
13 | ![]() |
![]() |
Халфове | |
---|---|
10 | ![]() |
11 | ![]() |
15 | ![]() |
16 | ![]() |
17 | ![]() |
20 | ![]() |
21 | ![]() |
26 | ![]() ![]() |
31 | ![]() |
98 | ![]() |
Нападатели | |
---|---|
29 | ![]() |
18 | ![]() |
![]() |
Име | Период | Мачове | |
---|---|---|---|
1 | ![]() |
1971 – 1983 |
326
|
2 | ![]() |
1965 – 1968; 1971 – 1981 | 306
|
3 | ![]() |
1982 – 1994 |
302
|
4 | ![]() |
1983 – 1996; 1998 – 2000 | 300
|
5 | ![]() |
1971 – 1972; 1974 – 1985 | 294
|
6 | ![]() |
1950 – 1967 |
289
|
7 | ![]() |
1956 – 1968 |
276
|
8 | ![]() |
1957 – 1968 |
276
|
9 | ![]() |
1975 – 1986 |
271
|
10 | ![]() |
1972 – 1982 |
257
|
Име | Период | Голове | |
---|---|---|---|
1 | ![]() |
1956 – 1968 |
143
|
2 | ![]() |
1965 – 1968; 1971 – 1981 | 131
|
3 | ![]() |
1975 – 1986 |
90
|
4 | ![]() |
1957 – 1968 |
84
|
5 | ![]() |
2004 – 2007; 2010 | 65
|
6 | ![]() |
1980 – 1989 |
59
|
7 | ![]() |
1984 – 1990 |
56
|
8 | ![]() |
1998 – 2001; 2004 – 2012 | 55
|
9 | ![]() |
1947 – 1956 |
49
|
10 | ![]() |
1983 – 1991 |
43
|
Треньор | От | До | Успехи |
---|---|---|---|
![]() |
31 май 2010 | 22 ноември 2010[9] | |
![]() |
23 ноември 2010 | 3 октомври 2011[10] | |
![]() |
4 октомври 2011[11] | 18 ноември 2012[12] | |
![]() |
19 ноември 2012[13] | 5 август 2013 | |
![]() |
5 август 2013[14] | 7 април 2014 | |
![]() |
7 април 2014[15] | 30 юни 2015 | |
![]() |
20 юли 2015[16] | 12 август 2015 | |
![]() |
25 август 2015 | 5 юли 2016 | 1-во място Областни аматьорски футболни групи |
![]() |
5 юли 2016[17] | 20 декември 2016 | |
![]() |
20 декември 2016[18] | 3 юни 2017 | |
![]() |
9 юни 2017[19] | 31 май 2018 | |
![]() |
14 юни 2018[20] | 11 декември 2018[21] | |
![]() |
19 декември 2018[22] | 11 декември 2018 | 21 декември 2019 |
![]() |
21 декември 2019 | 27 май 2020 | |
![]() |
27 май 2020 | 23 май 2022 | Класиране в Първа лига |
![]() |
25 май 2022 | 8 юни 2023 | |
![]() |
8 юни 2023 | 4 септември 2023 | |
![]() |
4 септември 2023[23] | 22 април 2024 | |
![]() |
22 април 2024 | 17 юни 2024 | |
![]() |
17 юни 2024 | 30 септември 2024 | |
![]() |
30 септември 2024 |
Капитан | Период |
---|---|
![]() |
1930 – 1935
|
![]() |
1935 – 1949
|
![]() |
1949
|
![]() |
1950
|
![]() |
1951
|
![]() |
1952 – 1956
|
![]() |
1957
|
![]() |
1958 – 1960
|
![]() |
1960 – 1965
|
![]() |
1965 – 1967
|
![]() |
1967 – 1968
|
![]() |
1971 – 1973
|
![]() |
1973 – 1981
|
![]() |
1981 – 1983
|
![]() |
1983 – 1985
|
![]() |
1985 – 1986
|
![]() |
1986 – 1989
|
![]() |
1989 – 1991
|
Капитан | Период |
---|---|
![]() |
1991 – 1992
|
![]() |
1992 – 1993
|
![]() |
1993 – 1994
|
![]() |
1994 – 1999
|
![]() |
1999 – 2000
|
![]() |
2000 – 2001
|
![]() |
2001 – 2002
|
![]() |
2002 – 2003
|
![]() |
2003 – 2005
|
![]() |
2005 – 2006
|
![]() |
2006 – 2013
|
![]() |
2013 – 2014
|
![]() |
2014 – 2015
|
![]() |
2015 – 2016
|
![]() |
2016 – 2017
|
![]() |
2017 – 2018
|
![]() |
2019 – 2020
|
![]() |
2020 – 2021
|
![]() |
2021 – 2024
|
|