ФК „Локомотив“ (София)

Вижте пояснителната страница за други значения на локомотив.

---

Локомотив София
Локомотив София през 2022 г.
Прозвище	Железничарите Червено-черните[1]
Основан	2 септември 1929 г.
Държава	България
Стадион	„Локомотив“
Капацитет	22 000
Собственик	Веселин Стоянов
Президент	Ивайло Котев
Старши треньор	Антон Велков
Първенство	Първа лига
2023/24	12-то
Спонсор	8888
Екипировка	Хома
Уебсайт	www.fclokomotiv1929.com
Екипи и цветове
Домакин Гост
Локомотив София през 2024/25
ФК „Локомотив“ в Общомедия

Спортни клубове „Локомотив“
Футбол	Ръгби	Водна топка
Джудо и самбо	Бокс	Шахмат
Художествена гимнастика	Карате	Айкидо
Волейбол	Лека атлетика	Баскетбол

ФК „Локомотив“ е футболен клуб от София, България. Основан е през 1929 г. Участва в Първа професионална футболна лига.

Играе своите домакински срещи на стадион „Локомотив“ в столичния квартал Свобода, който има капацитет от 22 000 места. Клубните цветове са червено и черно.

В своята история Локомотив (София) има четири шампионски титли на България през 1940, 1945, 1963/64 и 1977/78. Четири пъти е носител и на националната купа – 1948, 1953, 1981/82 и 1994/95. През 1973 г. Локомотив печели Балканската клубна купа, а през 1961 и 1963 г. е европейски железничарски шампион.

История

Ранни години (1929 – 1935)

През май 1929 г. група железничари от тогавашната жп работилница в София, любители на футболната игра, решават да оформят организационно своята дейност, създавайки „Железничарски спортен клуб“ (ЖСК София).^[2] Три месеца по-късно, на 2 септември 1929 г., се провежда официалното учредително събрание. В него участват 18 души. На събранието е решено, че член на клуба може да бъде всеки, който е под ведомството на Министерството на железниците или пък е син на железничар.^[3] Клубните членове бързо нарастват на стотина – работници, чиновници и инженери от жп работилницата. На 3 октомври 1929 г. ЖСК губи с 0:5 от „Зора“ (София) на игрище „Юнак“ в мач, за който се смята, че е първи официален в историята на клуба.

В началото на юни 1930 г. ЖСК е приет в редиците на Българската национална спортна федерация (БНСФ), като уставът на клуба е утвърден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве на 7 септември същата година. Първият екип на клуба е изцяло в черно. ЖСК започва да се състезава в Трета софийска футболна дивизия. През сезон 1931/32 отборът завършва на 1-во място и след спечелени баражи се изкачва във Втора софийска дивизия. Там престоява три години, като през сезон 1934/35 отново изпада в Трета дивизия.

Издигане до водещ клуб в страната (1935 – 1948)

Преломна за по-нататъшното развитие на клуба става 1935 г. Клубна делегация се среща с директора на железниците и пристанищата в страната о.з. полковник Борис Колчев с молба да разпореди всички футболисти и спортисти, които работят в железниците, да членуват задължително в ЖСК. Заповедта е издадена, а в резултат на нея в железничарския клуб постъпват редица силни играчи от елитни столични клубове, сред които и Стою Недялков, превърнал се впоследствие в първата голяма клубна легенда. Дотогава Недялков играе за Спортклуб (София). За 3 години ЖСК се изкачва до Първа софийска дивизия. През сезон 1938/39 завършва на 1-во място в нея с 10 победи от 10 мача (не участват столичните клубове, които се състезават в националната дивизия), а освен това печели квалификациите за участие в Националната футболна дивизия.

През сезон 1939/40 ЖСК дебютира сред най-добрите клубове в България. Воден от своя капитан Стою Недялков, известен с прякора си Доктор Кох, отборът се представя по най-добрия начин и завършва изненадващо на 1-во място в крайното класиране, на точка пред „Левски“ и „Славия“. По този начин още в дебютния си сезон ЖСК става шампион на страната. За решителните последни мачове от кампанията към състава се присъединява Крум Милев, който през следващите 8 години ще бъде сред най-изявените футболисти в тима. Голмайстор на отбора в шампионския сезон става Георги Манолов с 9 попадения. Сред другите основни играчи са Димитър Маринов, Стилиян Ангелов, Стефан Драганов, Александър Дръндаров, Спас Георгиев, Асен Милушев, Златко Тодоров, Йордан Кръстев, вратарите Костадин Костов и Славейко Виденов.

През следващите години отборът запазва статута си на един от най-добрите в страната. На събрание, провело се на 3 април 1945 г., клубът приема името „Локомотив“. Месеци по-късно за втори път е спечелена титлата на България. Във финала на Републиканското първенство Локомотив побеждава Спортист (София) след победа с 3:1 и равенство 1:1. В състава на „железничарите“ вече личат имената на още няколко футболисти, оставили трайна следа в клубната история като вратарят Симеон Костов, Стоян Орманджиев, Вучко Йорданов. През 1948 клубът за първи път печели и националната купа, като на финала надиграва с 1:0 пловдивския Славия-Ченгелов.

Важна част от А РФГ (1948 – 1994)

През 1948 г. „Локомотив“ става част от новосъздадената А републиканска футболна група. Извоювания през отминалото десетилетие статут на един от водещите клубове в България е съхранен. В следващите 67 години „железничарите“ са неизменна и важна част от елитното първенство и изобщо от българския футбол. Локомотив не участва в А РФГ единствено през сезон 1951, когато се състезава в Б РФГ, а в периода януари 1969 г. – юни 1971 г. не развива дейност като самостоятелен клуб, след като е принудително обединен със Славия.

Локомотив през 50-те години на ХХ век

През сезон сезон 1953 „Локомотив“ печели за втори път в историята си националната купа. На финала в турнира „железничарите“ побеждават с 2:1 „Левски“ с голове на Костадин Благоев и Петър Аргиров. Двамата нападатели са сред най-изявените футболисти в състава през 50-те години на ХХ век. От 1950 г. в тима заиграва и защитникът Апостол Чачевски, който носи екипа на клуба цели 17 години. Отличават се също Никола Богданов и Георги Берков. В А РФГ Локомотив става вицешампион през 1957, както и бронзов медалист през 1952, 1954 и 1959/60.

Големият отбор на Георги Берков

Постепенно в състава навлизат плеада от силни футболисти, сред които най-много се откроява Никола Котков. Нападателят се превръща в една от най-значимите личности не само в „Локомотив“, а и в българския футбол. Заедно с него при „железничарите“ заиграват Спиро Дебърски, Иван Димитров, Васил Методиев, Иван Коцев. През 1962 г. за старши треньор е назначен Георги Берков, който създава шампионски състав от вече наложените играчи и още няколко подкрепления като вратаря Иван Деянов и юношата на клуба Димитър Пенев. През сезон 1963/64 Локомотив е над всички в А група и става шампион за трети път в своята история. Месеци по-късно отборът дебютира в евротурнирите, отстранявайки шведския първенец Малмьо след внушителна победа с 8:3 у дома, преди да бъде елиминиран трудно от унгарския Вашаш.

Начко Михайлов е сред най-големите фигури в клубната история

През 1964/65 на вътрешната сцена клубът отново е претендент за титлата, но в крайна сметка завършва на второ място. В този сезон за клуба дебютира Атанас Михайлов, който през следващото десетилетие също придобива статута на една от най-ярките фигури в клубната история.

ЖСК Славия

През януари 1969 г., по средата на сезон 1968/69, Локомотив е принудително обединен със „Славия“ под името „ЖСК Славия“ и на практика престава да съществува. В обединения отбор постъпват 10 от играчите на „железничарите“, останалите отиват в други клубове, а Спиро Дебърски и Иван Деянов се отказват от футбола. Следват две години и половина, в които железничарската общност води борба за възстановяването на „Локомотив“ като самостоятелен клуб. Това дава резултат и през юли 1971 г. отборите са отново разделени, като спечеленият актив от „ЖСК Славия“ се прибавя към този на „Славия“.

Васил Методиев извежда клуба до титлата през 1977/78

Четвърта титла на България

„Локомотив“ печели четвъртата титла в своята история през сезон 1977/78. Старши треньор е Васил Методиев, който разполага с обигран състав, достигнал върха си именно през тази кампания. Лидерите на отбора са собствените юноши Начко Михайлов, Йордан Стойков, Боко Димитров, Георги Бонев, Ангел Колев, Бойчо Величков, Радослав Здравков, Трайко Соколов, заедно с няколко кадъра отвън като вратарят Румянчо Горанов и Венцислав Арсов. „Железничарите“ завършват на точка пред ЦСКА и на 4 пред „Левски“.

Силните изяви продължават и през следващите години. През сезон 1979/80 „Локомотив“ достига до четвъртфинал в Купа на УЕФА, като последователно отстранява Ференцварош, Монако и Динамо (Киев), преди да отпадне от Щутгарт. През 1981/82 за трети път е спечелена националната купа след победа във финала над Локомотив (Пловдив) (2:1) с голове на Бойчо Величков и новият ас от школата Стойчо Стоев. През втората половина на 80-те и началото на 90-те години на ХХ век „железничарите“ на няколко пъти финишират в подножието на призовата тройка в А група, като успехите отсъстват.

Управлението на Николай Гигов (1994 – 2015)

През 1994 г. финансовата издръжка на „Локомотив“ е поета от бизнесмена Николай Гигов, който печели президентския пост и осигурява сериозни средства, с които е направена мащабна селекция. През сезон 1994/95 отборът е носител на сребърните медали в първенството и триумфира с Купата на България след победа с 4:2 над Ботев (Пловдив) във финала на турнира. С това обаче успехите секват, въпреки големия бюджет, с който клуба разполага.

Локомотив през 2011 г.

Николай Гигов

Всяка година се привличат дузина скъпоструващи футболисти, на треньорския пост се изреждат специалисти като Динко Дерменджиев, Христо Бонев и Георги Василев, но не е постигнато нищо значимо.

„Локомотив“ бележи лек възход едва през 2004 г., когато на треньорския пост застава Стефан Грозданов. Под негово ръководство клубът два пъти завършва на 3-то място в А група и има добри изяви в евротурнирите. През сезон 2006/07 „железничарите“ елиминират в Купата на УЕФА Македония ГП и Бней Йехуда, преди да отпаднат от Фейенорд след две равенства (2:2 и 0:0). През 2007/08 пък отстраняват Оцелул, а след това отпадат от Рен (1:3 и 2:1), записвайки първа победа над френски отбор като гост. В двете поредни кампании Локомотив записва и рекорд за българския клубен футбол оставайки непобеден в 8 поредни европейски двубоя.

Под ръководството на Димитър Васев през сезон 2014/15 Локомотив завършва на 3-то място. Отборът страда от липса на финансиране, но въпреки това за момент дори е единствения опонент на Лудогорец за титлата. След края на сезона, БФС просто изпраща бронзовите медали, а от ръководството на тима липсват и набързо е организирано единствено награждаване в България от фенове. Заради натрупани дългове от близо 2 млн. лева „Локомотив“ губи правото да играе и лиценза си за европейските клубни турнири и А група. Президентът Николай Гигов се отказва от футбола и продава отбора на Петър Касев и Кирил Льосков, а отборът е изпратен във В група.

Локомотив 1929

На 9 юли 2015 г. „Локомотив“ провежда общо събрание, на което за президент е избран Кирил Льосков, придобил мажоритарния дял акции.^[4] Отборът стартира сезон 2015/16 в Югозападната В група, но на 20 август прекратява участие поради липсата на финансови средства. Дни след това на мястото на изпадналото в несъстоятелност дружество е създадено ново – ФК Локомотив София 1929 АД, а управлението е поето от бившия футболист на тима Иван Василев.^[5]

През септември 2015 г. „Локомотив 1929“ стартира участие в А окръжна група – София. Отборът завършва на 1-во място и се класира за Югозападната В група. През лятото на 2016 г. обаче получава покана от БФС за участие в новосъздадената Втора лига и покрива критериите за професионален лиценз. След 5 сезона във Втора лига „Локомотив“ празнува завръщането си в елита след директно класиране и второ място във Втора лига за сезон 2020/2021.

През сезон 2021/2022 Локомотив завършва на 11 място в Първа лига. През сезон 2022/2023 столичните железничари завършват на 9 място в Първа лига.

ФК Локомотив София 1929 АД през 2022 г.

Наименования

• ЖСК (2 септември 1929 – 3 април 1945)
• Локомотив (3 април 1945 – 1949)
• Енергия (1949)
• Торпедо (1949 – 1950)
• Локомотив (1951 – 1969)
• ЖСК Славия (1969 – 1971)
• ПФК „Локомотив“ (София) (1971 – 2015)
• ФК Локомотив София 1929 АД (2015 –)

Успехи

А група

• Шампион (4 пъти) – 1940, 1945, 1963/64, 1977/78

Б група

• Второ място (2 пъти) – 2017–18, 2020–21

Национална купа

• Носител (4 пъти) – 1948, 1953, 1981/82, 1994/95

Балканска купа

• Носител – 1973

Европейски железничарски шампион

• Носител (2 път) – 1961, 1963

Железничарска купа на България

• Носител (8 пъти) – 1935, 1941, 1942, 1943, 1946, 1954, 1956, 1957

Купа на УЕФА

• 1/4-финалист – 1979/80

Участия в евротурнирите

Европейска купа, Купа на носителите на купи, Купа на УЕФА и Лига Европа

Сезон	Турнир	Етап	Страна	Отбор	Домакин	Гост	Резултат
1964/65	КЕШ	кв. кръг		Малмьо ФФ	8:3	0:2	8:5
		1 кръг		Вашаш	4:3	3:5	7:8
1977/78	КНК	1 кръг		Андерлехт	1:6	0:2	1:8
1978/79	КЕШ	1 кръг		Оденсе	2:1	2:2	4:3
		2 кръг		Кьолн	0:1	0:4	0:5
1979/80	Купа на УЕФА	1 кръг		Ференцварош	3:0	0:2	3:2
		2 кръг		Монако	4:2	1:2	5:4
		3 кръг		Динамо (Киев)	1:0	1:2	2:2
		1/4-финали		Щутгарт	0:1	1:3	1:4
1982/83	КНК	1 кръг		Пари Сен Жермен	1:0	1:5	2:5
1985/86	Купа на УЕФА	1 кръг		Апоел Никозия	4:2	2:2	6:4
		2 кръг		Ксамакс	1:1	0:0	1:1
1987/88	Купа на УЕФА	1 кръг		Динамо (Тбилиси)	3:1	0:3	3:4
1995/96	КНК	кв. кръг		Дери Сити	2:0	0:1	2:1
		1 кръг		Халмстадс БК	3:1	0:2	3:3
1996/97	Купа на УЕФА	кв. кръг		Нефтчи Баку	6:0	1:2	7:2
		кв. кръг		Рапид (Букурещ)	0:1	0:1	0:2
2006/07	Купа на УЕФА	1 кв. кръг		Македония ГП	2:0	1:1	3:1
		2 кв. кръг		Бней Йехуда	4:0	2:0	6:0
		1 кръг		Фейенорд	2:2	0:0	2:2
2007/08	Купа на УЕФА	2 кв. кръг		Оцелул	3:1	0:0	3:1
		1 кръг		Рен	1:3	2:1	3:4
2008/09	Купа на УЕФА	2 кв. кръг		Борац (Чачак)	1:1	0:1	1:2
2011/12	Лига Европа	2 кв. кръг		Металург Скопие	3:2	0:0	3:2
		3 кв. кръг		Шльонск (Вроцлав)	0:0	0:0	0:0 /3:4 след дузпи/

Стадион „Локомотив“

Стадион „Локомотив“

 Основна статия: Стадион Локомотив (София)

Най-старото игрище на ЖСК през 1930 г. се е намирало до Безжичния телеграф зад Централна гара София, където сега е сградата на ТЕЦ „София“. Теренът е само за тренировки, не е пригоден за мачове. Повечето от домакинските си мачове ЖСК е провеждал на стадион „Юнак“.

Това продължава до края на петдесетте години, когато „Локомотив“ се мести във втория си дом – стадионът в квартал „Захарна фабрика“. На този вече несъществуващ стадион се играе до закриването на отбора през пролетта на 1969 г.

След „възраждането“ на „Локомотив“ (София) в началото на седемдесетте години, отбора провежда домакинските си мачове на стадион „Локомотив“ в район Надежда до жк. „Свобода“. Отначало стадионът разполага само с един сектор, но след продължителен ремонт съоръжението вече има капацитет за 22 000 седящи зрители. През 2000 година са поставени около 4000 седалки с облегалки на западната трибуна и около 7200 на източната, с което капацитета на стадиона е намален на около 16000 зрители.

През 2001 година стадионът е избран за домакин на финала за купата на България.

Стадионът е арена на редица концерти: през 2005 г. на Блек Сабат, през 2006 г. на Депеш Мод и Ерос Рамацоти, през 2007 г. Джордж Майкъл и Айрън Мейдън, през 2008 г. на Кайли Миноуг, през 2010 г. на Елтън Джон, през 2013 г. на Депеш Мод.

През 2010 година, Лицензионната комисия към БФС отказва да лицензира съоръжението и от футболен сезон 2010/2011 до пролетта на 2013 година „Локомотив“ (София) играе домакинските си срещи на Националния стадион „Васил Левски“ и други стадиони в София и страната.

След обработка на въжетата и носещите колони на покривната конструкция,^[6] както и изливане на нова настилка в някои сектори, лицензът за провеждане на масови мероприятия на стадион „Локомотив“ е възстановен.^[7] На 20 април 2013 г. секторите А и Г посрещат около 4000 зрители^[8] на футболната среща от А ПФГ между „Локомотив“ (София) и „Ботев“ (Пловдив).

През сезон 2015/2016 година за футболни мачове е отворен целият стадион. След влизането на „Локомотив“ във Втора професионална футболна лига вече лицензирани за посещение са само сектор А и клетката за гости, като по този начин капацитетът е ограничен на 6000 зрители. През есента на 2016 г. е обновена ВИП ложата на сектор А. Тя разполага с 64 закрити тапицирани кресла. През лятото на 2022 година на стадиона се поставя осветление !

Сезони

 Основна статия: ПФК Локомотив (София) през сезоните

Последни 10 сезона

Сезон	Име	Група	Място	Нац. Купа
2013 – 14	Локомотив	А Група	10
2014 – 15	Локомотив	А Група	3
2015 – 16	Локомотив	ОФГ София-Север	1
2016 – 17	Локомотив	Втора лига	6
2017 – 18	Локомотив	Втора лига	2
2018 – 19	Локомотив	Втора лига	8
2019 – 20	Локомотив	Втора лига	4
2020 – 21	Локомотив	Втора лига	2
2021 – 22	Локомотив	Efbet лига	11
2022– 23	Локомотив	Efbet лига	9	1/2 финали

Състав 2023/2024

Към 9 юли 2023 г.

Вратари
01	Драгомир Петков
24	Александър Любенов
88	Жарко Истатков

Защитници
02	Гонсало Кардосо
04	Диме Димов
05	Мамаду Диара
12	Бруно Франко
22	Ивайло Найденов
93	Стефан Ламбес
44	Мики Орачев
13	Селсо Рапосо
	Джунейт Али

Халфове
10	Валентин Николов
11	Франса
15	Лука Иванов
16	Симеон Мечев
17	Теодор Иванов
20	Диого Тейшейра
21	Антони Иванов
26	Красимир Милошев
31	Красимир Станоев
98	Стив Траоре

Нападатели
29	Анте Аралица
18	Светослав Диков
	Кевин Маи

Треньорски щаб

• Антон Велков – Старши треньор
• Юли Петков – Помощник треньор
• Владимир Манолков – Треньор на вратарите
• Николай Георгиев – Кондиционен треньор
• Цветан Ценков – Лекар
• Георги Шаламанов – Кинезитерапевт

Клубни рекорди

• Най-голяма победа в първенство: 9:0 срещу „Черноморец Бургас“ (София) – 2007 г.
• Най-голяма победа за Купата на България: 11:1 срещу „Чавдар“ (Б. Слатина) – 1991 г.
• Най-голяма загуба в първенство: 0:8 срещу „Левски“ (София) – 1994 г.
• Най-голяма загуба в първенство: 0:6 срещу „ЦСКА“ 1948 – 2023 г.
• Най-голяма загуба в първенство: 0:6 срещу „Ботев“ (Пловдив) – 2023 г.
• Най-голяма загуба в първенство: 0:6 срещу „Лудогорец“ (Разград) – 2024 г.
• Най-голяма загуба в първенство: 1:6 срещу „Левски“ (София) – 2024 г.
• Най-голяма загуба за Купата на България: 1:5 срещу „Велбъжд“ (Кюстендил) – 2001 г.
• Най-много спечели точки: 72 – 2007 г.
• Най-малко спечели точки: 10 – 1950 г.
• Най-много отбелязани голове: 70 – 2007 г.
• Най-малко отбелязани голове: 16 – 1950 г.
• Най-много победи: 23 – 2007 г.
• Най-малко победи: 4 – 1950, 1958 г.
• Най-много равенства: 13 – 1993 г.
• Най-малко равенства: 0 – 2006 г.
• Най-много загуби: 17 – 2002 г.
• Най-малко загуби: 3 – 1958 г.
• Най-много допуснати голове: 48 – 2002 г.
• Най-малко допуснати голове: 16 – 1978 г.
• Най-слабо класиране: 13-о място – 2012 г.
• Най-възрастен футболист: Дончо Донев, 38 години – 2005 г., Христо Коилов, 38 години – 2007 г.
• Най-млад футболист в А група: Атанас Михайлов, 16 години – 1965 г.
• Най-млад футболист: Валентин Николов, 15 години и 27 дни – 2018 г.
• Играч с най-много мачаове за националния отбор: Атанас Михайлов – 43
• Играч с най-много голове за националния отбор: Атанас Михайлов – 23
• Най-много мачове за „Локомотив“: Атанас Михайлов – 348
• Най-много голове за „Локомотив“: Никола Котков – 143
• Най-много голове за „Локомотив“ и „ЖСК Славия“: Атанас Михайлов – 145
• Най-много поредни срещи без загуба в европейските клубни турнири – 8
• Най-голяма победа в евротурнирите: 6:0 срещу „Нефтчи“ (Баку) – 1997 г.
• Най-голяма загуба в евротурнирите: 1:6 срещу „Андерлехт“ (Брюксел) – 1978 г.
• Рекордни суми получени от трансфер: 2 170 000 щ.д. от Динамо Киев за Георги Пеев – 2001 г.; 2 250 000 € от Динамо Москва за Цветан Генков – 2007 г.
• Рекордна сума платена за трансфер: 1 000 000 DM на ЦСКА София за Анатоли Нанков – 1998 г.
• Най-посетена среща на стадион Локомотив: 25 000 зрители срещу „Спартак“ (Вн) и срещу „Левски“ през 1985 г.
• Най-слабо посетена среща: 100 зрители срещу „Спартак“ (Плевен) през 2002 г.

Почетни листи в А група

	Име	Период	Мачове
1	Йордан Стойков	1971 – 1983	326
2	Атанас Михайлов	1965 – 1968; 1971 – 1981	306
3	Александър Дудов	1982 – 1994	302
4	Димитър Васев	1983 – 1996; 1998 – 2000	300
5	Георги Бонев	1971 – 1972; 1974 – 1985	294
6	Апостол Чачевски	1950 – 1967	289
7	Никола Котков	1956 – 1968	276
8	Спиро Дебърски	1957 – 1968	276
9	Бойчо Величков	1975 – 1986	271
10	Трайко Соколов	1972 – 1982	257

Никола Котков е рекордьор със 143 гола за „Локомотив“ (София)

	Име	Период	Голове
1	Никола Котков	1956 – 1968	143
2	Атанас Михайлов	1965 – 1968; 1971 – 1981	131
3	Бойчо Величков	1975 – 1986	90
4	Спиро Дебърски	1957 – 1968	84
5	Цветан Генков	2004 – 2007; 2010	65
6	Стойчо Стоев	1980 – 1989	59
7	Гошо Петков	1984 – 1990	56
8	Марчо Дафчев	1998 – 2001; 2004 – 2012	55
9	Петър Аргиров	1947 – 1956	49
10	Кирил Метков	1983 – 1991	43

• Заб: В актива на футболистите не са включени мачовете и головете им за „ЖСК Славия“ (1969 – 1971), когато „Локомотив“ и „Славия“ съществуват като един клуб.

Треньори на клуба

 Основна статия: Треньори на Локомотив (София)

Треньори през последните 10 години

Треньор	От	До	Успехи
Димитър Васев	31 май 2010	22 ноември 2010[9]
Диян Петков	23 ноември 2010	3 октомври 2011[10]
Антон Велков	4 октомври 2011[11]	18 ноември 2012[12]
Емил Велев	19 ноември 2012[13]	5 август 2013
Стефан Генов	5 август 2013[14]	7 април 2014
Димитър Васев	7 април 2014[15]	30 юни 2015
Валери Дамянов	20 юли 2015[16]	12 август 2015
Антон Велков	25 август 2015	5 юли 2016	1-во място Областни аматьорски футболни групи
Ангел Колев	5 юли 2016[17]	20 декември 2016
Явор Вълчинов	20 декември 2016[18]	3 юни 2017
Младен Додич	9 юни 2017[19]	31 май 2018
Ангел Колев	14 юни 2018[20]	11 декември 2018[21]
Младен Додич	19 декември 2018[22]	11 декември 2018	21 декември 2019
Радослав Здравков	21 декември 2019	27 май 2020
Иван Колев	27 май 2020	23 май 2022	Класиране в Първа лига
Станислав Генчев	25 май 2022	8 юни 2023
Стойчо Стоев	8 юни 2023	4 септември 2023
Данило Дончич	4 септември 2023[23]	22 април 2024
Красимир Балъков	22 април 2024	17 юни 2024
Иван Колев	17 юни 2024	30 септември 2024
Антон Велков	30 септември 2024

Клубни капитани

Капитан	Период
Тодор Станчев	1930 – 1935
Стою Недялков	1935 – 1949
Стилиян Ангелов	1949
Любомир Стамболиев	1950
Трайчо Петков	1951
Лазар Христов	1952 – 1956
Костадин Благоев	1957
Наум Савов	1958 – 1960
Иван Димитров	1960 – 1965
Апостол Чачевски	1965 – 1967
Никола Котков	1967 – 1968
Ивайло Георгиев	1971 – 1973
Атанас Михайлов	1973 – 1981
Йордан Стойков	1981 – 1983
Георги Бонев	1983 – 1985
Бойчо Величков	1985 – 1986
Стойчо Стоев	1986 – 1989
Павел Дочев	1989 – 1991

Капитан	Период
Кирил Метков	1991 – 1992
Димитър Васев	1992 – 1993
Александър Дудов	1993 – 1994
Димитър Васев	1994 – 1999
Георги Марков	1999 – 2000
Антон Велков	2000 – 2001
Дончо Донев	2001 – 2002
Милен Радуканов	2002 – 2003
Дончо Донев	2003 – 2005
Малин Орачев	2005 – 2006
Кристиян Добрев	2006 – 2013
Маркиньош	2013 – 2014
Александър Бранеков	2014 – 2015
Калоян Караджинов	2015 – 2016
Даниел Пеев	2016 – 2017
Емил Виячки	2017 – 2018
Том	2019 – 2020
Марио Петков	2020 – 2021
Красимир Милошев	2021 – 2024

Източници

1. bnr.bg // bnr.bg.
2. ЖСК София – Железничарски спортен клуб, днешният Локомотив (София) lostbulgaria.com
3. Локомотив (София) става на 90 години 24chasa.bg 1 септември 2019 г.
4. Нови лица поеха Локо София gong.bg 9 юли 2015 г.
5. Създадоха ФК Локомотив (София) 1929 АД blitz.bg 25 август 2015 г.
6. Ремонтни дейности в спортен комплекс Локомотив
7. ОФИЦИАЛНО: Завръщаме се у дома на стадион Локомотив
8. Локомотив София – Ботев Пловдив 1:2
9. Локо София остана без треньор Архив на оригинала от 2012-01-16 в Wayback Machine. www.sportni.bg, 22 ноември 2010 г.
10. Гигов прие оставките на Тонев и Петков, Георги Марков е новият шеф gong.bg, 3 октомври 2011 г.
11. Антон Велков е новият старши треньор на Локо Сф dariknews.bg, 4 октомври 2011 г.
12. Промени в Локо Сф – Велков стана спортен директор, Кокала го сменя? Архив на оригинала от 2012-11-21 в Wayback Machine. donbalon.eu, 18 ноември 2012 г.
13. Емил Велев е новият старши треньор на Локомотив (София) bnt.bg, 19 ноември 2012 г.
14. След Кокала – Стефан Генов поема треньорския пост на Локомотив lokosf.info, 5 август 2013 г.
15. Димитър Васев смени Стефан Генов като старши треньор на Локомотив lokosf.info, 22 април 2014 г.
16. Валерий Дамянов застава начело на Локомотив lokosf.info, 10 август 2015 г.
17. Ангел Колев е новият старши треньор на Локомотив lokosf.info, 5 юли 2016 г.
18. Явор Вълчинов е новият старши треньор на ФК Локомотив lokosf.info, 20 декември 2016 г.
19. Опитен сръбски специалист застава начело на Локомотив lokosf.info, 9 юни 2017 г.
20. Иван Василев остава начело на Локомотив, Ангел Колев е старши треньор lokosf.info, 14 юни 2018 г.
21. Локомотив се раздели с Ангел Колев, Бузукис и Кърстевски lokosf.info, 11 декември 2018 г.
22. Младен Додич е новият-стар старши треньор на Локомотив lokosf.info, 19 декември 2018 г.
23. Дончич замени Стойчо Стоев на треньорския пост във ФК Локомотив lokosf.info, 5 септември 2023 г.

Външни препратки

• Официален сайт на ПФК Локомотив 1929 (София)
• Неофициален сайт
• Фен сайт
• Фен сайт^{[неработеща препратка]}
• Локомотив София - резултати - резултати от последните мачове на ПФК Локомотив София