ФСБ

Вижте пояснителната страница за други значения на ФСБ.

---

ФСБ
От	София, Народна република България
Стил	прогресив рок, поп рок, ню уейв, фънк рок
Активност	от 1975 г.
Музикален издател	Контрапункти
Уебсайт	www.fsb.bg
Членове	Румен Бояджиев Константин Цеков Иван Лечев
Бивши членове	Александър Бахаров Петър Славов Ивайло Крайчовски

ФСБ или „Формация Студио Балкантон“ е българска рок група,^[1] основана през 1975 г.^[2]

История на групата

Началото (1975 – 1981 г.)

„ФСБ“, съкратено от „Формация Студио „Балкантон“, е основана от Румен Бояджиев, Константин Цеков и Александър Бахаров в София през 1975 г. В началото на своята история формацията е запланувана като студиен проект, за което говори и името. В първите две години на съществуването си групата записва предимно кавъри. От този период са синглите: „Земя/Часове“ (1975 г.), „Празник/Зима“ (1975 г.), „Детско представление/Март“ (1975 г.) и „Шега/Чародейна“ (1976 г.). Песента „Земя“ е кавър на мотив, повтарящ се в няколко песни от албум на Роджър Глоувър – „The Butterfly Ball and the Grasshopper's Feast“ от 1974 г. Песните „Празник“ и „Детско представление“ са кавъри на „E' Festa“ и „Impressioni di settembre“ от албум на „Premiata Forneria Marconi“ (накратко „PFM“) – „Storia di un minuto“ от 1972 г.

Първият албум е „Non Stop“ и е издаден през 1977 г., c кавъри на песни от „Джентъл Джайънт“, Патрик Мораз, „Ле Орме“, първият вариант на песента „След десет години“, която е кавър на „Amico di ieri“ на Ле Орме от албума „Smogmagica“ от 1975 г. Музиката и текстът са на Тони Палюка, Толо Мартон, Алдо Таляпиетра, а българският текст е на Михаил Белчев. Следва втори студиен албум – „ФСБ-II“, който е издаден през 1979 г. и за разлика от „Non Stop“ съдържа оригинални композиции на „ФСБ“. През 1979 г. към „ФСБ“ се присъединяват барабанистът Петър Славов и китаристът и цигулар Иван Лечев. По този начин „ФСБ“ записва първия си албум като квинтет – „Кълбото“, издаден през 1980 г. Той съдържа само пет песни и остава в историята на групата като най-краткият. От това време са „Празник“ и „Игра на въже“. Само година след това, през 1981 г., излиза следващият студиен албум – „78 оборота“, който съдържа песните „Илюзия“, „Сезони“, „Пътуване“, „Случва се“, „78 оборота“ и „Безсъница“. От студиен проект „ФСБ“ се превръща в концертна група, изнасяща концерти в страната.

Развитие (1982 – 1989 г.)

През 1983 г. излиза следващият студиен албум „След десет години“, който съдържа втория вариант на песента „След десет години“, а също „Пак ще се прегърнем“ и „Ако спреш“, в която основни вокали пеят четирима различни музиканти – Александър Бахаров, Румен Бояджиев, Константин Цеков и Иван Лечев.

През същата 1983 г., малко след записването на албума, Александър Бахаров напуска „ФСБ“ и емигрира в Германия. Заместен е от Ивайло Крайчовски. Музикантите избират именно него, защото на прослушването той е единственият басист, който преди да започне да свири, си настройва баса. През 1984 г. излиза „ФСБ VI“. Някои от песните, които съдържа са „Зимна къща“, „Не така“ и „Завръщане“, които излизат и като сингъл.

През 1985 г. „ФСБ“ прави единствените си издадени концертни записи, които излизат на бял свят под имената „ФСБ на концерт – част 1“ и „ФСБ на концерт – част 2“ от концертите на ФСБ в зала „Универсиада“, София, на 18-и и 19 май 1985 г. В реализацията не е използвана многопистова техника. От същата година е сингълът „Дъждовни въпроси/Дневен сън“, както и инструменталът „Пъпеш“.

През 1987 г. излиза седмият и последен студиен албум на ФСБ – „Обичам те дотук“; съдържа 10 песни, между които „Обичам те дотук“ и „В средата“ и е най-дългият, записван от групата в студио.

През 1988 г. е записана песента „Протегнах две ръце“, a през 1989 г. максисингълът – „Няма как/Високо“ (като „Няма как“ е компилация между българския фолклор и рок музика), a също „Composer“, чиято музика е писана от К. Цеков и Р. Бояджиев за песента на Васил Найденов „Пясъчен часовник“; „Времето е наше“, записана с участието на Орлин Горанов, Лили Иванова, Ваня Костова, Васил Найденов, Елвира Георгиева и Богдана Карадочева.

През 1989 година участват в аранжимента и продуцирането на записа на Хосе Фелисиано на мексиканската фолклорна песен Ciellito Lindo, включена в албума I’m Never Gonna Change.^[3] През следващата година записът на Филисиано получава награда „Грами“ за най-добро латино поп изпълнение през годината.^[4]

Сингли (1990 – 1995 г.)

През 1990 г. излиза първата компилация на групата под името „ФСБ“. Следва период на записи на отделни песни, без да се прави цял албум. През 1990 г. е записана песента „Медалист“. „Острие“ е от 1991 г., „Опит за летене“ от 1992 г. „Последният човек“, „Иде вятър“ и „Вълче време“ са записани и издадени през 1993 г.

Дейност след 1996 г.

През 1999 г. „ФСБ“ откупуват продуцентските права от „Балкантон“ и сключват договор с „UBP International“ за издаването на три албума „Антология“, като преиздават старите си плочи на компакт диск.^[5]

През 2000 г. е издадена компилацията „ФСБ Балади“. Групата осъществява и концертно турне под мотото „С „Мобиком“ на път“ в Плевен, Велико Търново, Русе, Варна, Бургас, София и Пловдив – заснето като филм.

През 2003 г. излиза друга компилация – „ФСБ Сингъл колекция“, която съдържа синглите на групата, които не са издавани в албум.

„ФСБ“ изнася концерт на площад „Батенберг“ по случай влизането на България в Европейския съюз на 1 януари 2007 г., излъчен на живо от „БНТ“.

В концертната програма са включени като допълнителни музиканти:

• Народен хор „Големите български гласове“ с диригент Илия Михайлов
• Румен Тосков – клавишни
• Кристиян Илиев – клавишни
• Николай Копринков – китара
• Румен Бояджиев – син – барабани
• Стефан Цеков – барабани
• Борислав Бояджиев – ударни

След концерта „ФСБ“ се разделят с баскитариста си Ивайло Крайчовски.

На 1 април 2008 г. почива дългогодишният барабанист и мениджър на групата Петър Славов. Групата е редуцирана до трио, както започва в началото на кариерата си: Румен Бояджиев, Константин Цеков и Иван Лечев.

През 2009 г. „ФСБ“ решават да запишат нов албум, DVD, както и да направят турне.

От 2009 г. продуцентските и издателски права на ФСБ принадлежат на музикално-издателска къща „Контрапункти“. Създадени и записани са петнайсет нови композиции във „Филмсаунд студио“, между които „Не бързай, Слънчо“ (муз. C. Кънев, текст Н.Кауфман), „Както преди“, „Две“, „А там не бяхме“, „На дъното“, „Сам съм с вятъра“, „Нищо не взимай с теб“, „Няма“ – по текстове на Ж.Шопова; „Религия“, „Изповед“, „Параграф“, „Далече“, „Черти“, „Ти не си оттук“, „Навярно“ – по текстове на Даниела Кузманова.

На 28 април 2010 г. в 11:00 часа стартира новият официален сайт на ФСБ.

През декември 2010 г. групата осъществява турне, записано на DVD в подкрепа на новия албум – „ФСБ.“ („ФСБ точка“) в Пловдив, Варна и София.

Концертите на „ФСБ“, озаглавени „ФСБ Симфони“, ca на 01.09.2011 г. в Античния театър – Пловдив и на 20.04.2012 г. в НДК – София, заедно с оркестъра на Пловдивската опера и фолклорен ансамбъл „Тракия“.

На 07.10.2017 г. в Арена Армеец София ФСБ отбелязват 40-годишнината си с грандиозен концерт, а продължението е на 31.03.2018 г. в Пловдив, Зала С.И.²Л.А.^[6]

Настоящи членове

• Румен Бояджиев – вокал, синтезатори, автор на песни, аранжимент (1975 – );
• Константин Цеков – вокал, клавишни, автор на песни, аранжимент (1975 – );
• Иван Лечев – китара, цигулка, поддържащ вокал (1979 – ).

Бивши членове

• Александър Бахаров – бас китара, вокал, автор на песни, аранжимент (1975 – 1983; 2017);
• Петър Славов („Пъпеш“) – ударни, поддържащ вокал (1979 – 2006), (починал 2008);
• Ивайло Крайчовски („Пифа“, „Носъ“) – бас китара, поддържащ вокал (1983 – 2007), (починал на 21 август 2018 г.).

Дискография

Сингли

• 1975 – Земя/Часове;
• 1975 – Празник/Зима;
• 1975 – Детско представление/Март;
• 1976 – Шега/Чародейна;
• 1984 – Завръщане/Не така;
• 1985 – Дъждовни въпроси/Дневен сън;
• 1988 – Протегнах две ръце;
• 1989 – Няма как/Високо – максисингъл;
• 1990 – Медалист;
• 1991 – Острие;
• 1992 – Опит за летене;
• 1993 – Вълче време/Последният човек/Иде вятър.

Студийни албуми

• 1977 – Non Stop;
• 1979 – ФСБ-II;
• 1980 – Кълбото;
• 1981 – 78 оборота;
• 1983 – След десет години;
• 1984 – ФСБ VI;
• 1987 – Обичам те дотук;
• 2010 – ФСБ. („ФСБ точка“).

Концертни албуми

• 1985 – ФСБ на концерт I;
• 1985 – ФСБ на концерт II.

Компилации

• 1990 – ФСБ;
• 1999 – ФСБ – Антология I;
• 1999 – ФСБ – Антология II;
• 1999 – ФСБ – Антология III;
• 2000 – ФСБ – Балади;
• 2003 – ФСБ – Сингъл колекция.

Награди

• орден „Златен век“ – за изключителен принос към българската култура – 2010 г.
• за цялостен принос в развитието на българската култура – 2000 г.
• за цялостен принос за българския рок – 1999 г.
• за цялостен принос – 1993 г.
• продуцент на годината – 1993 г.
• Група на годината – 1989 г.
• Мелодия на годината – 1986 г.
• Мелодия на годината – 1983 г.

Бележки

1. www.gepr.net, архив на оригинала от 4 декември 2018, https://web.archive.org/web/20181204034512/http://www.gepr.net/fm.html, посетен на 29 юли 2015 
2. Профил: ФСБ Bulgarian Rock Archives. Посетен на 2024-06-26.
3. ФСБ – единствените българи с „Грами“
4. https://www.grammy.com/awards/32nd-annual-grammy-awards
5. ФСБ
6. Легендите от ФСБ с два биса пред хиляди в Пловдив

Външни препратки

• Официален сайт
• И никой от нас не отвори кръчма – интервю за в. „Култура“
• ((bg)) ФСБ в Български рок архиви
• Лазаров, Юлиян. Уикенд с ФСБ // meloman.bg, 12.10.2019. Архивиран от оригинала на 2022-04-08. Посетен на 12.03.2022.