Фаворит
- Вижте пояснителната страница за други значения на Фаворит.
Фаворит при абсолютните монархии се нарича приближено лице на монарха вследствие на личното благоволение на монарха към него.
Феноменът на фаворизиране, най-често на интимна основа e характерен за европейските монархии от 16 и 17 век, когато управлението става твърде сложно за мнозина от наследствените владетели, които нямат особен интерес или талант да управляват, а колективните политически институции все още са в зародиш, но също и за Османската империя, където султаните имат обичай да издигат над другите е от многобройните си жени в харема. През първата половина на 17 век има редица всемогъщи министри в европейските кралски дворове в Испания, Англия, Франция и Швеция[1]
Сред най-старите примери за фаворизиране са отношенията между римския император Тиберий I и неговия помощник, и същевременно - конкурент за властта - преторианския префект Елий Сеян, описани от Тацит и Светоний Транквил.[2]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ J.H. Elliott and LWB Brockliss, eds, The World of the Favourite, 1999, Yale UP, ISBN 0-300-07644-4, summarising the work of French historian Jean Bérenger
- ↑ http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Suetonius/12Caesars/home.html)%7C Животът на 12-те Цезари