Фасциите (лат. fasces) в Древния Рим са знак за магистратска власт (т.е. за правораздавателна, съдебна власт). Те представляват сноп пръчки, привързан с ремъци, който се носи от ликтор. Когато магистратът е извън Рим, в снопа се поставя и секира завързана с червена лента, знак за военните му прерогативи – да изпълнява телесни и смъртни наказания.
При среща на двама магистрати ликторите на този с по-малка власт навеждат фасциите си надолу в знак на почит.
В Древния Рим консулите излизат пред Народното събрание, носейки и навеждайки фасциите си в израз на уважение към суверена.
Името на народното фашистко движение на Бенито Мусолини в Италия през 20 век идва от фасциите на Древен Рим.[1]
Преди смъртта си, хан Кубрат събрал синовете си и им показал силата на снопа пред тази на отделната пръчка.
Легенда се появила за пръв път във вълшебна приказка при просветения византийски император Константин VII Порфирогенет около 10 век. Гласи, че княз Святополк I събрал синовете си и поискал от тях да строшат първо отделна съчка, а после сноп, за да се убедят в силата на единението.
Историкът Плутарх в произведението си „Изречения на царе и пълководци“ пише за Скилур (владетелят на царските скити, II век пр.н.е.) и неговите 80 синове, където пресъздава този сюжет – бащата кара синовете си да пречупят сноп стрели.
Познатият мотив се среща и в „Тайната история на монголите“, преведена на български от Александър Федотов. Алун Гоа показва на петимата си синове силата на снопа стрели и отделната стрела.
Баснята на Езоп (620 – 560 г. пр. н.е.) „Селянинът и неговите синове“ е вероятният първообраз на легендата за снопа пръчки, разпространена в цяла Европа. В нея един селянин събрал синовете си, които непрекъснато се карали и поискал от тях първо да опитат да счупят сноп, а след това отделна пръчка от него.