Фенциклидин
| Фенциклидин | |
| Свойства | |
|---|---|
| Формула | C₁₇H₂₅N |
| Моларна маса | 243,199 u[1] |
| Идентификатори | |
| CAS номер | 77-10-1 |
| PubChem | 6468 |
| ChemSpider | 6224 |
| DrugBank | DB03575 |
| KEGG | C07575 |
| MeSH | D010622 |
| ChEBI | 8058 |
| ChEMBL | CHEMBL275528 |
| SMILES | C1CCC(CC1)(C2=CC=CC=C2)N3CCCCC3 |
| InChI | InChI=1S/C17H25N/c1-4-10-16(11-5-1)17(12-6-2-7-13-17)18-14-8-3-9-15-18/h1,4-5,10-11H,2-3,6-9,12-15H2 |
| InChI ключ | JTJMJGYZQZDUJJ-UHFFFAOYSA-N |
| UNII | J1DOI7UV76 |
| Данните са при стандартно състояние на материалите (25 °C, 100 kPa), освен ако не е указано друго. | |
| Фенциклидин в Общомедия | |
.jpg)
Фенциклидинът е химично вещество с формула C17H25N, наркотик с халюциногенно и дисоциативно действие.[2]
История
[редактиране | редактиране на кода]Създаден е през 50-те години на XX век с анестезиологични цели, но не е одобрен в хуманната медицина заради силните си странични ефекти – делир и ажитация.[3]
След 60-те години фенциклидинът се приема незаконно под формата на таблетки, но употребяващите го забелязват, че отнема много време, докато се усетят ефектите му, като не пренебрегват и непредвидимите му ефекти, затова популярността му спада.[3]
През 70-те години се появява прахообразната му форма и оттогава се употребява чрез смъркане или пушене.[3]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Фенциклидинът работи като антагонист на NMDA рецептора.[4] Предозирането му води до загуба на равновесие, параноя, агресия, гадене и повръщане, високо кръвно налягане, атаксия, загуба на съзнание, гърчове и дори смърт.[5]
Фенциклидинът е известен и като ангелски прах.[5]
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ PHENCYCLIDINE // PubChem. Посетен на 17 ноември 2016 г. (на английски)
- ↑ Dissociatives // Alcohol and Drug Foundation. Посетен на 16 юни 2024. (на английски)
- ↑ а б в Фенциклидин (PCP) // Превантивно-информационен център по проблемите на наркоманиите – София. Посетен на 16 юни 2024.
- ↑ Phencyclidine // DrugBank Online. Посетен на 16 юни 2024. (на английски)
- ↑ а б Отравяне с фенциклидин // Фрамар. 4 март 2012. Посетен на 16 юни 2024.
|
