Philadelphus | ||||||||||||||||||
Класификация | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
Научно наименование | ||||||||||||||||||
Linnaeus, 1753 | ||||||||||||||||||
Синоними | ||||||||||||||||||
| ||||||||||||||||||
Philadelphus в Общомедия | ||||||||||||||||||
[ редактиране ] |
Филаделфус (Philadelphus), наричан още булчин венец, е род от около 60 вида храсти с височина 1 – 6 м, с произход Северна Америка, Централна Америка, Азия и (локално) в Югоизточна Европа.
Филаделфусът са нарича „подобен на портокала“ („mock-orange“) по отношение на цветовете си, които при дивите видове изглеждат на пръв поглед подобни на тези на портокалите и лимоните (цитрусовите) и ухаят на портокалови цветове и жасмин. Но филаделфусът не е тясно свързан с жасмина (астериди) и е доста отдалечен от цитрусите (розиди). Напълно заблуждаващо име за филаделфуса, което понякога се среща, е сиринга (syringa)[1], което се отнася до люляците, които са доста близки роднини на жасмина. Връзката на двата храста се състои във въвеждането им от османските градини в европейските, извършено по едно и също време от посланика на Светия римски император във Високата Порта, Ожие Гислен дьо Бюсбек, който се завръща във Виена през 1562 г.[2]
Повечето видове филаделфус са листопадни широколистни, но няколко южни вида са вечнозелени. Листата са противоположни, прости, с назъбени краища, 1 – 14 cm дълги. Цветовете са бели, с четири венчелистчета и чашелисти, с диаметър 1 – 4 см и обикновено (но не при всички видове) сладко ухаещи. Плодът е малка капсула, съдържаща множество малки семена. Кората е тънка и люспеста, нарязана на ситно в надлъжни ивици.
„Портокалоподобните“ видове се използват като хранителни растения от ларвите на някои видове Lepidoptera, включително engrailed (Ectropis crepuscularia). Известен патоген на сладкия вид P. coronarius е неописаният протеобактерий, наречен „Pseudomonas tomato“ (pv. Philadelphi).
Портокалоподобния P. lewisii е щатско цвете на Айдахо.
Дълго време Philadelphus coronarius е единственият „портокалоподобен“ вид в градините, въпреки че някои авантюристични американци отглеждат родния P. inodorus, който Марк Кейтсби е открил, че расте по бреговете на река Савана. Той се появява в градинските списъци на лейди Скипвит и Джордж Вашингтон поръчва някои от Бартрам през 1792 г.[3] „Портокалоподобните“ са популярни храсти в паркове и градини, отглеждани за надеждното им показване на късни пролетни цветя, а ароматните видове са особено ценени. В допълнение към видовете има на разположение множество хибриди и сортове за градински произход, подбрани за двойно повече и големи цветя, с известен компромис по отношение на аромата.
Следните хибридни сортове са спечелили наградата на Кралското градинарско общество за градински заслуги:[4]
|
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Philadelphus в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |